Приоритет трябва да е борбата с бедността

Петър Апостолов е роден на 28 декември 1947 г. в София. Завършил е столичната английска гимназия, после - ВМИ "Ленин", има и висше икономическо образование - международни научно-технически връзки и отношения на фирми. Натрупал е организационен опит като комсомолски и партиен работник, първи зам.-председател на Изпълкома на Кирковски РНС, бил е съдружник в частна фирма, изпълнителен директор на "Балкан - Средец", партиен секретар на Комбината за електрокари "6 септември".

- Харесахте ли идеите за развитието на България до 2020 г., по които имаше доста спор в събота на заседанието на НС на БСП, г-н Апостолов? Заставате ли зад програмата?
- Акценти и национални приоритети, които трябва да предложим на всички политически сили, според мен, а и според хората, с които говоря, трябва да e борбата с бедността, защото никой не трябва да забравя с колко пари живеят хората на месец у нас. Трябва да говорим за икономика, за високи технологии, за нанотехнологии, даже - за водородни технологии. Трябва да говорим за най-важните неща за една нация - образованието, здравеопазването, комуникациите, инфраструктурата.
- Дали стратегията е "камък" срещу управлението на Станишев, каквито "дешифровки" на документа вече има, или е срещу действията на сегашната власт и с поглед в бъдещето?
- Трудно е да се говори и да се възприеме, че тезите са срещу Станишев. Или поне на мен ми е трудно да се съглася с подобна трактовка. И без да ставам защитник на предишния кабинет, а и на ръководството на партията - и тогава, и днес, подобни спекулации са неверни, а дори могат да бъдат много вредни. Знае се - "доверието" в ГЕРБ и в управлението на тази формация по много причини спада - процентите са различни, защото и социолозите са различни. Жалкото е, че тези проценти не идват при нас.
- И аз се чудя защо не идват при БСП тези проценти, при положение, че вече никой не отрича социалната ориентираност на кабинета "Станишев".
- Няма да коментирам една или друга личност в партията, това не са определящи неща за нейната политика, или поне - не са основните определящи неща. А хората не идват при нас, защото все още не ни припознават като алтернатива на сегашното управление. Ние сме виждали, свидетели сме как по време на прехода нашата партия година след година отстъпваше от корените, от идеите си, от своята позиция, от историческата си мисия в страната.
- Добре, каква е според вас днешната историческа мисия на БСП?
- Това се коментира и в документите за конгреса. Трябва да работим България да стане социална, демократична държава от европейски тип, член сме на Европейския съюз. Но това, както казват военните, е близката задача за период от 10-ина години. А далечната ни цел е нещото, за което все по-малко говорим - промяната на икономическите отношения, изграждането на един по-справедлив строй. Както и да го наричаме, той ще бъде, убеден съм, социалистически.
- Носталгия, носталгия, г-н Апостолов...
- Не говоря за строя ни отпреди 20-ина години и у нас, и в несъществуващия вече СССР, и в целия социалистически лагер. Този строй наистина беше изчерпан, и западането му започна, всички знаем, а някои и признаваме - от събитията в Чехословакия. Този строй трябваше да бъде променен, комунистическите партии бяха в дълбока теоретична криза.
- А приетият в събота документ дали очертава, според вас, все едно в какви срокове, визия за социализъм?
- Ние сме хора реалисти. Документът трасира кратък срок години, а ако искаме да бъдем припознавани като алтернатива, трябва да изведем и да огласим високо въпроси, и то - на човешки език, за социалното бъдеще на хората. Няма какво да се лъжем - никой не чете дългите ни документи и разработки. Това са спомени. Но трябва да споделим ясно позицията си за развитието на страната, да предложим разговори по тази позиция на всички политически сили, да направим записаното в документите си национални приоритети. Ако си останат партийни документи, "за вътрешна употреба" - добре, ще си ги разясняваме на събранията, ще си говорим, често - с носталгия, за някогашните си неща и дела. Но важното е да бъдем припознати от избирателите, за да станем управляващи. За да имаме тежест в обществото. Жалко, че не си огласихме приоритетите за бъдещето на страната, докато бяхме на власт. И че не обяснихме, пак повтарям, че трябва да ликвидираме бедността, да обърнем внимание на образованието и науката, да кажем какъв ще е новият модел на националната икономика. Да не говорим пък за българското селско стопанство - едва ли в Европа има друга страна с толкова разбито селско стопанство... А без образование развитие не може да има, без здравеопазване - също. Стратегиите, това е "стара слабост" на нашата партия, не се пишат за обикновените хора. Затова ще се опитаме да обясним на нашите членове, симпатизанти, а и на опонентите, каква България виждаме напред в годините. И за каква ще се борим. Защото не вездесъщият пазар решава всичко! И трябва да се опитаме да излезем от коловоза на неолибералния модел, който ни беше наложен още през вече далечната 1990 г.
Интервюта на Лилия Томова