Директор само за два мандата?

Доц. Петко Кръстев                                                                                         
ПУ "П.Хилендарски", Филиал-Кърджали

В проекта за нов Закон за предучилищното и училищното образование като най-важно направление в по-нататъшното развитие на образованието се счита повишаването на качеството на образованието и връзките му с пазара на труда както у нас, така и със страни в Европейския съюз.
А това зависи от учебните планове и учебното съдържание, от качеството на учебниците и учебните помагала, от материално-техническата база и финансирането на системата, от системата за оценяване на учениците и на училището и т.н. От водещо значение за успешно решаване на тези и много други проблеми обаче безспорно е квалификацията на преподавателите и тяхната мотивация за активна учебно-възпитателна дейност.
Но от решаващо значение за целия процес все повече и все по-единодушно в гилдията се приемат състоянието, качеството и ефективността на управлението на училището, включително лидерските качества и професионализмът на директора на училището.
 На настоящия етап от развитието на образователната ни система, след години обсъждане на нов закон за средното училище, според мен недостатъчно внимание се отделя на един от най-актуалните и значими въпроси - проблема за подбора на управленските кадри, особено за умението им да присъстват в училищния живот и в педагогическия колектив наистина като лидери с авторитет.
Стремежът е към така наречения качествен подход, целящ да открои необходимите способности и качества, които трябва да притежава и развива един лидер - предпоставка за реализиране на неговата важна мисия в образованието. Мисля, че в последните немалко години в конкурсите за директори и при подбора им бяха допуснати немалко политически назначения на хора, които нито се приемат от педагогическия колектив, нито имат качествата да го ръководят. Често говорим за професионализъм, но професионализмът на човека да бъде водач на училището остава като че ли встрани. Не е достатъчно дори да си добър учител, за да станеш добър директор. Това е така във всички сфери, но специално в училище последиците, ако даден човек не е подходящ за лидерска позиция, са особено тежки.
Качествата, които се характерни за директора лидер, са: компетентност в професията, ентусиазъм, усещане за ролята на училището в живота на младия човек, решителност, етично и тактично поведение, научни интереси, способност да поема рискове в полза на образованието (не на началниците), въображение, търпимост към грешките на младия човек и пр.
 Разбира се, на лидера му е необходима изключителна чувствителност към реалните условия, дори умение да ги предвижда, преди да са настъпили. Липсата на визия е най-честата причина за провала на лидера. Директорът на училището като лидер трябва да бъде личност, притежаваща високопрофесионална подготовка, за да бъде способен да улови необходимостта от обективно необходими промени - не от конюнктурно натрапени "реформи". Винаги ми е било необяснимо защо, когато преди няколко години математическите гимназии например бяха заплашени от "претопяване" в масовата образователна система, обществото не стана свидетел на особено силно противодействие от страна на директорите на такива училища.
Лидерството има своите разновидности:
- Организационният тип лидер поставя ударението на регламентирането, разпределението на отговорностите, на създаването и поддържането на йерархичен ред, докато
- лидерите, ценители на човешките ресурси, поставят акцент на най-целесъобразното използване на човешките качества, способности и слабости.
 Древният китайски философ Конфуций съветва: "Управлявайте чрез закони, поддържайте ред чрез наказания и хората скоро ще се отвърнат от вас и ще загубят всякакво самоуважение; и обратно - управлявайте чрез силата на своята личност, поддържайте ред чрез традиции и ритуали, и хората ще запазят своето самоуважение и сами ще ви приемат за свой лидер".
  Внимание заслужава и стилът на управлението на директора - той може да е тоталитарен, либерален, демократичен. Според мен качествата за лидерство би трябвало да стоят в основата на кадровата селекция в наши дни, както и при решаването на най-дискутирания проблем - мандатността на директорската длъжност. Мисля, че е постижение въвеждането на атестиране на педагогическите кадри. По отношение на мандатите досега усилията бяха насочени (включително и на СБУ) към въвеждане на мандатност за директора (до два мандата). По-голямата част от учителите - по мои изследвания 87%, подкрепят мандатността, дори роптаят против така наречените вечни, несменяеми директори.
 Смятам за неефективни и двата подхода - да няма мандат или пък да има за всеки директор само два мандата. Според мен управленският подход е грешен. Броят на мандатите следва да зависи от качествата на конкретния директор и от ефективността на образователния процес в конкретното училище. Това не е връщане към "несменяемите "директори. Целта е да се обвърже броят на мандатите с периодична публична атестация на реалното качество и ефективност на учебно-възпитателния процес конкретно, която да се прави от специален орган на областните образователни структури съвместно със СБУ и училищните настоятелства, а не лично от работодателя в МОН и общините (за детските градини), който обикновено е партийно ангажиран.
Според мен допускането на неограничена ръководна лидерска педагогическа дейност не е грешка, а оценка за постигнатото и задължение за бъдещи положителни резултати в обучението, възпитанието и личностното изграждане на подрастващото поколение.