На фокус
Залп по кодексите
С поредна намеса в трудовата конституция и с удари по извоювани права управляващите залагат хаос в социалната сфера
/ брой: 121
Социалното подпомагане е конституционно право. То се изразява в предоставянето от държавата на социални помощи и услуги, диференцирани според определени критерии. Социалното подпомагане у нас обаче все повече прилича на паничка с престояла манджа, оставена за клошари пред вратата. И се осъществява на принципа "Много баби, хилаво дете" - много закони, но всеки сам за себе си.
Ако има някой, който не иска да замазва проблемите, това е настоящото политическо управление и мнозинство, декларира социалният министър Деница Сачева по време на разисквания в парламента за фрагментацията на социалното законодателство, инициирани от "Обединените патриоти", по-специално от депутати от ВМРО. Реално, обаче, управляващите под благовидния предлог, че се налага да бъде обединено законодателството в защита на най-уязвимите групи в обществото, предизборно вкарват
всички горещи картофи
от въпросното законодателство на едно място. Парламентът реши, че до четири месеца Министерството на труда и социалната политика трябва да изготви анализ на действащото законодателство в областта на социалното подпомагане, а до шест месеца - да внесе в Народното събрание проект на Кодекс за социална подкрепа, който да обедини в един нормативен акт цялата държавна политика в сферата на социалната защита. Всъщност, властта призна, че няма взаимна връзка между различните форми на подпомагане за деца, семейства и възрастни, нито пък е ясен техният ефект. Министър Сачева си каза: законодателството в областта на социалната политика действително е фрагментирано, в много случаи изключително сложно за обяснение, много трудно за прилагане, създаващо различни проблеми между различни групи и категории хора. Най-видимият сегмент е възрастовото деление на хората с увреждания - на деца и на тези над 18-годишна възраст.
Първият въпрос, който възниква е защо това се прави точно сега? И може ли толкова амбициозна задача да се изпълни за тези кратки срокове? За какво всъщност иде реч - за синхронизация на противоречиви текстове или за "синхронизация" с уличния гняв в опит той най-сетне да бъде укротен? Принципът на действие "орел, рак и щука" лъсна особено ярко в последната година, след като на бял свят дойдоха чисто новите Закон за хората с увреждания, Закон за социалните услуги и Закон за личната помощ. Родени бяха в пакет под уличния натиск най-вече на майките от инициативата "Системата ни убива", уж за намиране на трайни решения. Тези решения обаче не могат да действат по простата причина, че струват ужасно много пари, които България не може да си позволи с нейния нисък брутен вътрешен продукт и темпове на икономически растеж. При това в сметката още не влизаше КОВИД-19. Та, идеята е в новия кодекс да се обединят всички тези закони, с очевидната цел да бъдат потушени протестите и гневът, които те пораждат. И най-вече Законът за социалните услуги, който трябва да влезе в сила от 1 юли. Действието му веднъж вече беше отложено с шест месеца, именно, за да се успокоят страховете и социалното напрежение, но МТСП така и не успя да се справи с тази задача. И се роди Соломоновската идея за новия Кодекс. В него освен изброените три закона, трябва да влязат и други нормативни актове като Законът за социалното подпомагане, Законът за семейните помощи за деца, Законът за закрила за детето.
Неслучайно при разискванията народният представител от "БСП за България" Надя Клисурска подчерта, че с идеята за подобен кодекс
управляващите тупат топката
и хвърлят прах в очите на хората, за да скрият своето бездействие. Тя прогнозира, че и в бюджета за следващата година парите за бедните и за хората с увреждания ще са същите... Колегата й Георги Гьоков беше категоричен, че не е толкова важно социалното законодателство да бъде събрано в един кодекс, по-важно е какво е написано в него и как се приема то от обществото. Гьоков заподозря основната цел на упражнението - вносителите на предложението или нямат представа какво искат, или правят услуга на министър Сачева да влезе в сила Законът за социалните услуги. Така до края на мандата се отбива номерът, защото протестиращите ще бъдат успокоявани, че ще има Кодекс за социална подкрепа.
Коронакризата извади на светло много от потулваните досега недъзи на социалната ни система в иначе социалната ни държава. Естествено, събирането им в общ кюп не е никаква гаранция за разрешаването на проблемите. То е по-скоро поредно обещание за светло бъдеще.
Явно, за да покаже колко е дейно, абсолютно ни в клин, ни в ръкав, социалното министерство се захвана и с още една амбициозна задача - стана инициатор на пореден ремонт на Кодекса на труда. Вярно е, че още през януари миналата година със заповеди на тогавашния социален министър бяха създадени две работни групи, които трябваше да обсъдят предложения за изменение и допълнение на КТ. Първата група обсъждаше общи промени за социалния диалог, режимите на работното време, отпуските, извънредния труд и договора за обучение по време на работа. Тя приключи работата си към 1 март 2019 г. Втората група се занима с промени на текстовете по колективно трудово договаряне и продължи да работи до 12 март 2020 г. В крайна сметка, полученият резултат под формата на проект за промени е нещо като в приказката напънала се планината... Да не говорим, че за пореден път ще бъдат отворени фронтове за разгорещени спорове с бизнеса и синдикатите - например с текстовете за сумираното изчисляване на работното време и тези за извънредния труд.
Представянето на законопроекта за обществено обсъждане беше съпътствано с меко казано странно прессъобщение на социалното министерство, озаглавено "С промени в Кодекса на труда МТСП предлага повишаване на санкциите за недеклариран труд". А всъщност е обратното - с въпросния проект се предлага намаляване на санкциите за нарушения на трудовото законодателство. Едва ли има основания за това, като имаме предвид съществуващата картина на нарушенията. В проекта се предлага намаление на минималния и на максималния размер на административната санкция при извършване на повторно нарушение, свързано с неизпълнение на задълженията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Предвижда се имуществената санкция да е от 15 000 до 20 000 лв., съответно глоба от 5000 до 10 000 лв. В сега действащия Кодекс е записана имуществена санкция от 20 000 до 30 000 лв. и глоба от 5000 до 20 000 лв. Единственото положително може би е това, че със законопроекта се предлага повишаване на административната санкция за системни нарушения.
В проекта има и други текстове, които тепърва ще бъдат обект на обстоен експертен анализ - например, намалява се от 8 на 4 месеца изискването за минимален трудов стаж за ползване на платен отпуск от постъпилите за първи път на работа, а трудовите договори на учителите няма да бъдат прекратявани едностранно от работодателя до момента, в който те не придобият право на пенсия за стаж и възраст при общите условия. Сред другите предложения са тютюнопроизводителите също да могат да наемат работници с еднодневни договори за селскостопанска работа, както и широко обсъжданата от години възможност чрез колективно трудово договаряне синдикатите и работодателите на браншово и отраслово равнище да договарят до 300 часа извънреден труд на работник или служител вместо сегашните 150. Интересни предложения, но за друго време и друга реалност. В момента те звучат, меко казано, нелепо. Например, защо точно сега тютюнопроизводителите успяха да намерят място в закона, а не са включени например производителите на култивирани билки? Къде в проекта са текстовете, свързани със заплащането на труда?
Само преди дни социалният министър с лека ръка поряза искането на синдикатите и бизнеса минималното обезщетение за безработица да се установи на 60 процента от осигурителния доход. Отхвърлена бе и друга идея на КНСБ и КТ "Подкрепа" - това минимално обезщетение да се увеличи от 9 на 17 лева на ден, като стане 60 процента от минималната заплата. Министър Сачева остана глуха и за редица други предложения на социалните партньори за допълнителни социално-икономически мерки в кризата, включително за допълнителен платен отпуск от 20 дни за майки с деца и други уязвими групи работници. А именно тези проблеми, и особено безработицата, би трябвало да са най-важният й приоритет сега.
Кабинетът си изми ръцете
с прословутата схема 60 на 40 за запазване на заетостта, а от 1 юли се готви да я удължи с още три месеца. И толкоз с мерките. Няма официален анализ на министерството за ефективността на тази схема, за която бяха заделени 1 милиард лева, а изхарчени до момента са едва около 12% от тях. Колко е точният брой на фирмите и работещите, които са се възползвали от мярката - месец по месец? Къде е прогнозата на МТСП за равнището на безработицата до края на годината? Ами, ако се случи втори пик на епидемията през септември? Какво ще стане с бюджета на фонд "Безработица" в Държавното обществено осигуряване? И вместо да се заемат с тези най-неотложни въпроси, Сачева и експертите й обърнаха чиновнически взор към... Кодекса на труда. С корекции, които ясно показват разминаването на властта с проблемите от истинския дневен ред на обществото.