Книгата
"Вечерни слънчогледи"
/ брой: 129
Продрум ДИМОВ
Така е назовал най-новата си стихосбирка Георги Константинов - представител на ярките и талантливи творци в съвременната българска поезия. Неговите "Вечерни слънчогледи" са дело на пловдивското издателство "Хермес".
Още в първия цикъл "Изправен на брега" усещаме как поетът, смутен от бездушието и тягостната атмосфера на нашия объркан ден, се лута в нейния непрогледен и безчувствен мрак, търси като Диоген с фенера сакрални светлинки. В такова настроение ни потапя стихотворението "Вечерни слънчогледи", станало кръстник на цялата стихосбирка. Пътувайки из пренаселения с тревожни размисли поетичен свят на Георги Константинов, читателят заживява с впечатлението, че мислите му, притискани от суровата действителност, неспирно търсят пристан за отдих и отмора, който все по-трудно се намира. И все пак авторът съзира спасителен изход, като ни пренася в успокоителния свят на интимните преживявания - "Неслучайна светлина", "Все пак", "Надежда с маска", "Подкрепа". В немалко стихотворения ставаме съпричастни и на категоричното осъждане на фалша и лицемерието, подлизурството и подмазвачеството. Горещ повик за нравствена чистота, благородство, хармония и истинска обич между хората звучи от "Различни сънища", "Безпричинен случай", "Винаги пред мен", "Лирична хипотеза".
Стиховете от втория цикъл "Дорисуван живот" в емоционален план се открояват с невероятната изповедност на автора, който споделя с читателите чистосърдечните си оценки на изминатия житейски път, като разсъждава върху смисъла на човешкия живот, който трябва да бъде изживян пълноценно, за да не отшуми безследно. Изповедите ни пренасят в различни ситуации, отразяващи разнопосочните му преживявания сред хората и природата. Заслужава да се отбележи умението на поета да портретува образи и да рисува картини, да разкрива човешки нрави чрез поведението на водата, реката, морето, вятъра, небето. В това отношение ни удивлява завидната похватност да вплита пейзажа като много ефикасно стилно-езиково градиво при изграждането на цялостната образна система.
Този подход ни завладява и при общуването ни с третия цикъл "Есенен изпращач", където впечатляват стихове с ефектно музикално-живописно звучене. Паралелно с това се наблюдава и едно своеобразно тематично пъстроцветие в творческото поведение на лиричния герой. На места се прокрадват нежните светлинки на носталгията, неизбежната тъга по стихналия романтичен живот в българското село. Другаде пък, като в "Проклета раздяла" и "Звездна самота", изплаква потискащата болка от бездушната самота и търси отново спасението в ласкавата прегръдка на любовта.
Новата стихосбирка "Вечерни слънчогледи" на Георги Константинов, поднесена умело с художествено-естетическите похвати на съвременната класическа поезия, безспорно извисява автора отново на пиедестала на знаменосците на днешната ни социално-гражданска изящна словесност.