Вазов и в гроба си ще се обърне

Мария Бончева, Стара Загора

Иван Вазов, който възлага на литературата патриотична мисия, сигурно и в гроба ще се обърне, ако прочете примерния отговор на задача 25 от теста по български език и литература за националното външно оценяване на седмокласниците от 21 май 2012 г. Ето как съставителите на изпитния вариант 2 са разтълкували изречението "Спеше и манастирът, глух и пустинен", с което завършва нощният пейзаж в началото на третата част от разказа "Една българка": 
"Метафората "спеше манастирът" и обособяването на епитетите "глух и пустинен" показват промяната, която е настъпила в този храм Божий. От обител на любовта, на вярата, на духа и на спасението той се е превърнал в крепост на страха, на грубостта и на бездушието. В него няма място за помощ, за съпричастност и за надежда да бъдат спасени два живота."
За каква промяна става дума? Къде в сюжета на творбата преди това е обрисуван този "храм божий", че 13-годишните деца да направят съпоставка и да констатират "промяната" - и то още преди да е пресъздадена сцената с поведението и речта на жалко треперещия за живота си отец Евтимий? За да напишат такова тълкуване тези млади същества, учителите по литература би трябвало да са изградили в съзнанието им представа за манастира "Пресвета Богородица" като "крепост на страха, на грубостта и на бездушието". Боже мой! Ами нали този манастир има за игумен "старец милостив и добър българин", от когото баба Илийца разчита, че ще намери съпричастие, за да спаси българина, който е тръгнал "за християнска вяра курбан да става"! Българката осъзнава помощта си като изпълнение на християнски и патриотичен дълг, затова се уповава на игумена - "добър българин", който, уви, в съдбовната нощ е в Берковица, но едва ли би допуснал в манастира да "няма място за помощ, за съпричастност и за надежда".
В епохата на Възраждането понятието "българин" има не само национално, но и нравствено съдържание. Да бъдеш българин в онова време, означава да защитиш етническата си принадлежност с достойни народополезни дела. Това понятие съдържа всичко, което нравственият кодекс на времето изисква от човека. Вазовото художествено решение - в светата обител Илийца да се сблъска със студенината, егоизма и бездушието на страхливия калугер - не е случайно: контрастът на основния похват за изграждането на образа на българката, която е духом свободна, нравствено извисена и силна, майчински грижовна. В цитирания примерен отговор на задача 25 авторите му са извършили непростима подмяна на ценностите: недопустимо е чертите от характеристиката на чуждеещия се от народните борби калугер да се приписват на манастира като негова същност.
Метафората "спеше и манастирът" и епитетът "глух" могат да се разтълкуват само като загатване за предстоящите драматични събития. В никакъв случай обособеният епитет "пустинен" не може да се тълкува като знак за "промяната" в храма Божий. В одата "При Рилския манастир" Вазов пише "таз пустиня горска, свята". Да, свята! Християнската традиция нарича "пустиня" светата манастирска обител, защото е отделена от светския живот. Не може образът на манастира от този разказ да се изключи от контекста на Вазовото творчество, в което е изразено разбирането на писателя за ролята на светата обител във възрожденските борби. Дякон Викентий от "Под игото" крие в манастирската си килия Иван Кралича, а после пред Соколов му дава името Бойчо Огнянов, участва в подготовката на въстанието. Игуменът Натанаил съдейства на Огнянов в апостолската му дейност и недовършил литургията, препуска лудо с коня до Бяла черква, за да го спаси. Отец Йеротей излъчва тихо душевно величие, когато в килията си дава златните лири на Викентий, като казва: "Вземи, колкото пари са нужни, потребисайте ги, както ви е научил Господ, за спасението на Болгария... Та дали аз не обичам България?"
Защо предложеното в отговорите на задачите от изпитния тест тълкуване буди негодувание и възмущение? Преди всичко, защото от следващата учебна година всички преподаватели по български език и литература ще започнат да изопачават по този начин Вазовото внушение - то ще се мултиплицира в цялата държава. Нали е министерско! Но още по-страшното е, че в момента такова тълкуване ще донесе на кандидат-гимназистите 6 точки. Колцина ли от тях са го написали? Ех, като не са - няма точки! Без значение ли е това, като се знае, че при кандидатстването за гимназиална степен всяка стотна, дори всяка хилядна от бала има значение за класирането? Това решава съдбата на бъдещия гимназист! А след VII клас се кандидатства само веднъж! Можаха ли съставителите на изпитния тест да пожелаят с чисто сърце и спокойна съвест "На добър час!" на децата? А дали съставителите могат да изпълнят тази "дидактическа задача", че да си опитат силите? Дали някой от тях щеше да "хване" 35 точки?