Цветан Цветанов и Гоголевите герои

Бойка Асиова

Няма как да не сте забелязали, че министър Цветанов не използва абревиатури. Просто ги изрича в пълното им съдържание. Натъпква ги в интервютата си, пред журналисти, в парламента, в работни заседания. ДС, БСП, СРС, ДПС, ВДС, ЕК, ЕС, ЕП, ДАНС, НАП, НАМ, ГКПП, ДОТИ, ГОТИ, МОТИ (това не е ли от мотам се?)... ОЛАФ - тоя пък кой беше?

Човек се обърква като котка в праз.
Могат да се продължат неограничено. Като си помислим по колко пъти на ден министърът на вътрешните работи ги спряга тези абревиатури, разгъва ги, просва ги като платната на мощно строящите се магистрали от столицата до морето и обратно.
За да е непоклатим, вместо аргументи, героят на нашето време издига тромави езикови конструкции от винкел, налива бетон от едни и същи думи. Убеден, че звучи авторитетно и че копче не можеш да му кажеш. За ГЕРБ винаги набляга, че е политическа партия. А май точно тази абревиатура не се пъне да ни я разчита. Щото сме длъжни да я знаем и в крайна сметка да я възприемаме като едноименното цвете - символ верую на успеха. Престъпността е организирана, корупцията е по всички етажи, но правителството се бори с нея. Контрабандата с цигари и алкохол пада. Волята е политическа и, за разлика от управлението на Тройната коалиция, я има. Нещо повече, видим е устремът на правителството в борбата срещу организираната престъпност, в който милиони погледи са приковани. Само че опозицията иска да го прекърши.
Пространството е публично, в него се пускат хипотези на записи, лъжи, клевети и те вкупом и тутакси се подхващат от журналистите. То е част от сценария на бившите служби за сигурност и Сергей Станишев - за разкош.
"Това, което мога да кажа, е, че в МВР и в ДАНС, и в прокуратурата има съответните регистри, в които се водят абсолютно всички искания и начини, и мотивите, за които са поискани разрешения от съдия. Оттук нататък съдържанието на всичко това, което излиза в публичното пространство към настоящия момент, няма човек в държавата, може би само тези, които са пуснали тези записи и знаят кой е източникът, но по никакъв начин не го споделят и не казват откъде боравят с тази информация, може да твърди подобни твърдения." Цитатът е от "На 4 очи" по Нова телевизия. Брилянтният изказ на Цветанов може да припознаете винаги и навсякъде - в медии и на живо. Каквито и заглушители да му пускат, няма да го сбъркате.
- Фонът ясносин и пред всяка ивичка се редуват все очички и лапички, очички и лапички, очички и лапички...
- Миличка, та това е шарено!
- Ах, не! Не е шарено!
- Да, поздравявам ви: волани вече не се носят.
- Как не се носят?
- Наместо тях носят се фестончета.
- Ах, не е хубаво - фестончета!
- Фестончета, все фестончета: пелеринката с фестончета, на ръкавите фестончета, долу фестончета, навред фестончета.
Това е диалог на Гоголеви герои. "Кой читател, преди да отвори книгата, е предполагал, че има толкова начини да бъдеш плосък?"
Има, има. Нека успокоим Анри Троая, автор на биографичния роман за гениалния руски писател. Още толкова и повече начини има. Да заместим, скромно, "фестончета, лентички, пелеринки, лапички, очички" с познатите ни думи и думички, конструкции, словопотоци от публичните речи на министър Цветанов. Няма ли да съзрем една броня, закриваща спортната му фигура, извисяваща се над тълпата избиратели, български граждани и вся остальная сволочь? И не се ли нарича тази броня посредственост? А ако се запитаме на колко неща посредствеността е майка?