Трудът

"Дружна песен днес да екне, песен, песен на труда..." пеехме на 1 май някога. Сега в тишина броим малкото си останали пари от последната заплата. Защото, който пее, зло не мисли, но който се размисли, не му е до пеене.

Заетост

На първо място трудът е право, закрепено в стотици хиляди документи на българското и международното законодателство, на Международната организация по труда, конвенции на ООН и т.н. Конституцията ни също закрепява правото на труд и задължението на държавата да се грижи за създаване на условия за осъществяването на това право.

Откакто Бойко Борисов е начело на управлението обаче, ако някой си мисли, че от труд може да забогатее, просто греши. През 2003-2008 г. имаме увеличение на работната сила до малко над 3,560 милиона души. Но след 2008 г. започва намаление, което се наблюдава до 2011 г. След 2009-а, когато идва на власт първият кабинет на Борисов, броят на заетите у нас намалява с 395 500 души в резултат на финансовата и икономическата криза. В същото време расте броят на безработните. След 2013 г. до 2017-а работната сила отново намалява. Това е само фрагмент от "царуването" на Борисов, който иначе непрекъснато повтаряше, че безработицата пада главоломно. Факт е, че години управляващите сипеха хвалби за ниската безработица у нас, а всъщност винаги много по-ключовият въпрос е бил този за заетостта. През периода 2008-2012 г. броят на заетите намалява с близо 427 000 души!

Според прогнозите на Европейския център за развитие на професионалното обучение в периода 2018-2025 г. работната сила в България ще отбележи спад с 2,1%. При жените намалението ще е с 1,8%, а при мъжете - с 2,4 на сто. През 2025-а равнището на заетост ще остане по-ниско от отчетеното преди кризата през 2009 г. Най-голямо намаление на заетостта има при квалифицираните работници в селското, горското и рибното стопанство, на ръководители, на занаятчии. Очаква се намаление на работните места и в сектор "Образование", докато в ЕС няма такава тенденция. Според Евростат трудоспособното население на България ще намалее с 8% през 2025 г. И тук най-значителен се очаква да е спадът за хората между 20 и 44 години. 

Към всичко това не може да не се прибави и проблемът с огромния недостиг на работна ръка за почти всички сектори. Особено в редиците на лекари, медицински сестри, стругари, инженери, техници... Да не говорим за тревожната демографска картина в България с все по-застаряващото й население. Затова все повече се извисява гласът на бизнеса, който непрекъснато алармира за нуждата от внос на работна ръка. 

Всичко изброено дотук обаче е от анализите и прогнозите на експертите за ситуацията с работната сила и тенденциите на пазара на труда. Сега обаче идва едно голямо "но" - картината изглеждаше притеснително много преди да удари кризата с коронавируса. Сега положението е коренно различно във всяко отношение, във всеки от параметрите - от равнището на заетост до защитата на правата на хората на труда. 

В гласуваните законови изменения за извънредното положение и по време на неговото действие се появиха неочаквани новости в самото упражняване на труда. Кога досега българинът масово е работил дистанционно от вкъщи, "хоумофис" стана нарицателно на изолацията заради КОВИД-19? Кога е било позволено едностранно въвеждане на непълно работно време? И съответно - намаляване на трудовото възнаграждение, което се получава в тази извънредна ситуация. Неслучайно единият от въпросите, които синдикатите веднага поставиха, е по какъв начин ще бъде определен намаленият размер на възнаграждението, който следва от едностранно намаленото от работодателя работно време. Защото става дума за отнемане на трудови права. Вече се чуват гласове за правни непълноти и за нуждата от нови корекции в трудовата конституция - Кодекса на труда. Включително и за възможностите на добре познатия в страните от ЕС инструмент на колективното трудово договаряне.

Доходите

Тринадесет години след влизането си в ЕС  България традиционно е на опашката по доходи и за съжаление това отдавна не е новина. На последно място сме в съюза по разходи за труд на час - няма и шест евро. Това е отчетено от федералната статистика на Германия. За сравнение, в Дания сумата е осем пъти по-голяма от нашата - 44,70 евро. 

Минималната заплата у нас е 610 лева - също най-ниската в Европейския съюз. Към януари 2020-а по данни на Евростат тя е 312 евро брутно. Общо девет страни членки, предимно в Източна Европа, са с ниски минимални заплати между 400 и 600 евро месечно - в съседна Румъния например равнището е 466 евро, в Латвия - 430, в Унгария - 487, в Чехия - 575. На другия полюс са страни като Люксембург, която е първенец по минимална заплата от 2142 евро, или Франция - с 1539 евро.

В същото време според последните данни за издръжката на живота на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ, които бяха обявени за декември 2019 г., за живот без лукс на четиричленно домакинство от двама възрастни и две деца са нужни 2517 лева. Година по-рано сумата е била със 107 лева по-ниска. Според сметките на синдикалните експерти получаваната средна заплата от всеки от двамата възрастни в семейството е с 23% по-ниска от необходимата за покриването на издръжката на живота. И още данни - милион и осемстотин хиляди българи са с общ доход на човек от домакинството под линията на бедност; всяко трето семейство не успява да плати навреме комуналните си сметки; близо 2,4 милиона души не могат да поддържат домовете си топли.

Социологическо проучване от началото на годината показа, че за най-много хора - 27%, най-голямото притеснение, свързано с тяхното бъдеще, са финансовата издръжка, доходите и бедността, а 13% са притеснени дали ще намерят работа и реализация. Това е преди коронавируса!

Не на последно място - минималното дневно обезщетение за безработица у нас е едва 9 лева. Какво по-напред да направи човек с тия пари, т.е. с около 180 лева на месец - да си плати сметката за тока, парното и водата ли, да се храни и да се облича ли? Тази сума е точно два пъти по-ниска от официалната линия на бедност за страната, която за 2020 г. беше определена на 363 лева.

Темата за равнището на обезщетенията за безработица, както и сроковете за получаването им, за съжаление, добива нова актуалност в кризата днес. Неслучайно синдикатите настояват въпросното минимално обезщетение за безработица да стане поне 17 лева на ден или 366 лева на месец. Това са 60% от минималната заплата. И е прав президентът на КНСБ Пламен Димитров, който казва, че сегашният размер от 9 лева е извън закона...

Безработицата

По прогноза на КНСБ до края на тази година броят на регистрираните безработни ще достигне 350 000. За сравнение, преди кризата през февруари те бяха малко над 200 000. След обявяването на извънредното положение се стигна до регистрация на по 7-8 хиляди души на ден в бюрата по труда, пред които се извиха огромни опашки. Между 15 и 20% от новорегистрираните безработни са от сферата на хотелиерството и ресторантьорството. Сред най-засегнатите са също транспортът, ВиК-секторът, автомобилостроенето, леката и преработващата промишленост. Засилват се проблемите и в бюджетния сектор. Проучвания сочат, че все още близо три четвърти от засегнатите големи и средни предприятия в кризата прибягват до пускане на работниците си в платен отпуск, близо 26 на сто - в неплатен, но при 13 или има, или предстоят съкращения на работници.

Експертите предупреждават, че в кризата заради коронавируса има огромна вероятност да се повтори загубата на близо 400 000 работни места, както това се случи през 2009 г., и те така или иначе не бяха възстановени напълно. Очертава се опасност армията на работещите бедни да бъде сменена с тази на неработещите гладни. Можем да се запитаме трудът право ли е у нас или имаме само "привилегията" да сме работещи бедни и в същото време да оцеляваме с достойнство. Защото днес в България хората търсят работа, не за да се реализират с нея, а само за препитание.

По нищо не личи властта да е забелязала огромните рискове, които се задават. За разлика от другите страни в ЕС, в най-бедната държава правителството вместо помощ за хората, им предлага да задлъжняват с кредити. А програма за осигуряване на правото на труд и за спасяване на икономиката след пандемията то просто няма.