Горещият картоф Изборен кодекс

 КИзборното законодателство в България винаги е било и си остава „горещия картоф" в политиката и продължава да се люшка между "Осанна!" и "Разпни го!". В последните четири години се проведоха десет предизборни надпревари - седем за парламентарни и по една за президентски и местни избори и за  представители в ЕП. Скандалите, разправиите и споровете около правилата за гласуване обаче не стихваха и често бяха в основата на политическата реторика. Имаше парламенти, които работеха само за да променят Изборния кодекс (ИК). От приемането на изборните правили през 2014 г. в него са правени стихийно десетки промени, най-често непосредствено преди избори.  
Множеството разкрития за фрапантни изборни нарушения предизвикват скандали между партиите. Това често води до прибързани промени в процедурите, които впоследствие са оспорвани или налагани отново. Всичко това създава несигурност и недоверие в избирателите и затруднява работата на изборната администрация, сочи анализ на платформата "Отворен парламент".

От приемането на настоящия ИК преди 10 години
предложенията за измененията са почти 80

Още в началото на 51-вия парламент бяха внесени поредните пет законопроекта за допълнения и изменения на изборното законодателство. Те бяха депозирани от парламентарните групи на "БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА", "Възраждане", ИТН, ПП-ДБ и ИТН. Предлаганите промени са в няколко направления и са свързани с технологията на гласуване, избирателните списъци, преброяването на гласовете в края на изборния ден, изборите в чужбина и състава на изборната администрация. Петте законопроекта бяха приети на първо четене.
Освен въвеждането на активна регистрация, което означава изчистване на избирателните списъци от т.нар. мъртви души, изключително важни са промените в технологията на гласуване. Редица формации смятаха, че въвеждането на машинно гласуване ще разреши проблемите с натиск над избиратели и практиките за купен и контролиран вот. Имаше партии, които изразяваха съмнения към машинния вот след възникването на технически проблеми и грешки при гласуването. Затова не е изненада, че

технологията на вота отново е включена в промените

в изборното законодателство. Новите предложения в законопроектите на петте формации са в широк диапазон и обхващат изцяло отричане на хартиеното гласуване, продължаване на практиката със смесеното гласуване, възстановяване на пълните възможности на машинните устройства, които да преброяват гласовете в края на изборния ден и да отпечатват протокол за това и въвеждането на нов вид оптични устройства за сканиране на гласовете, подадени с хартиени бюлетини.
Независимо че всички те бяха приети от депутатите на първо четене, се очаква да бъдат направени сериозни промени, преди да се гласуват окончателните нови текстове в ИК. Разнородните идеи показват, че сред партиите няма съгласие за това как да гласуваме, както какви машинни устройства могат да подпомогнат честността на изборите.
Едва ли някой се съмнява, че най-големите предимства на машинния вот са премахване на недействителните гласове и улесняване работата на изборната администрация. От друга страна, в последните няколко кампании станахме свидетели на

технически проблеми при гласуването с устройствата,

а формациите изтъкваха и несигурността и недоверието на част от избирателите при използването на устройствата.
За да се успокоят съмненията в тази насока, законодателството бе променено така, че да се въведе т.нар. смесено гласуване. При него избирателите в секциите с над 300 души имат възможност да решат дали да дадат своя вот на машина или с хартия. Също така всички бюлетини от машинното гласуване са преброявани от СИК. Преброяване на двата вида бюлетини обаче се оказа предпоставка за грешки или манипулации.
Нов момент в промените в ИК са шумно коментираните сканиращи устройства, които да отчитат и преброяват резултата от гласуване на хартиени бюлетини. Мотивите за въвеждането им са подобряване на работата на СИК при преброяването, скъсяване на времето за броене на гласовете и преустановяване на злоупотреба при превръщане на действителни гласове в недействителни от членове на комисиите.
Практиката показва, че сканиращите устройства не са широко разпространени. Според докладите на международни наблюдателски организации

малко над 20 държави по света използват скенери,

които са разпространени най-вече в някои щати в САЩ и Канада. Предимството им е, че те изискват по-малък брой хора при броенето, което може сериозно да намали средствата за заплащане на техния труд. Те помагат за повишаване на честността на вота, като премахват човешкия фактор при броенето и по-този начин намаляват риска от грешки или манипулиране на резултатите.
Скенерите обаче могат да създадат редица затруднения, показва опитът в различните държави, където те са въведени. Техния основен  недостатък е грешното преброяване на гласовете по различни причини. Сред най-често срещаните са неправилното подаване на бюлетините, засядане на хартия или неизправност на сензорите и др. Важен фактор за отчитането на вота с устройства са зададените параметри на машините - какви нюанси на химикала ще се отчитат за коректни, какви ще са допустимите отклонения при знаците за гласуване, както и колко пъти избирателите ще имат право да поправят гласа си като получават нова бюлетина при допускане на грешка. Проблем може да се окажат и физически дефекти,като например нагънати и зацапани бюлетини, които да не могат да бъдат сканирани или да доведат до неправилно тълкуване на знаците. Не на последно място, като всяка електронна система, тези машини трябва да разполагат със сериозна защита срещу външна намеса.
Не трябва да пренебрегва факта, че подобно съществено нововъведение в Изборния процес при рекордно ниското доверие в него и намалялата избирателна активност може да изиграе негативен ефект по отношение на участието на избирателите.
Дали "умните" сканиращи устройства ще решат проблемите с честността на вота, е в ръцете на депутатите при дебатите по промените в ИК на второ четене.

Левицата предлага преброителни комисии

В своя законопроект за промени в Изборния кодекс ПГ "БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА" предлага създаване на преброителни комисии, които да изземат от компрометираните над 13 000 СИК броенето на гласовете. По този начин се премахват възможностите за кражба на вот, осигурява се ефективен граждански контрол и се ограничава купуването и контролирането на вот, смятат от левицата. Оттам припомнят, че експерименталното въвеждане на преброителна комисия в една община през 2011 г. получи висока оценка от независимите наблюдатели на изборния процес и се отчете като ефективна възможност за гарантиране тайната на вота, прозрачно установяване на резултатите, премахване натиска върху СИК за подмяна на резултатите, повишаване доверието в изборния процес със създаването на нов, прозрачен образ на отчитане на резултатите. Действията на преброителната комисия може да се оспорват пред ЦИК, която се произнася незабавно.