Защо няма и може ли да има български литературен Нобел?

На тези въпроси се опитва да отговори известният наш литературовед и писател Йордан Каменов в своето най-ново издание "Те можеха да бъдат нобелисти", което столичното издателство "Вини 1837" предложи наскоро на читателите.
Излизането обаче от печат на най-новата му книга е сериозен повик в защита на българското литературно самочувствие и на родната ни духовна идентичност. И категорично може да се каже, че това е наистина твърде актуално произведение за възраждане на националното ни литературно достойнство. Авторът визира имената на 16 български писатели, които според него са притежавали таланта и потенциала да получат наградата. А част от тях, отбелязва той, имат и завършено творчество, достойно за Нобел. За целта изтъква и основните изисквания и критерии, които трябва да притежава творчеството на всеки Нобелов лауреат за литература.
И съвсем естествено в своя подбор авторът се насочва към респектиращите имена от отечествената литература, започвайки с гениалния поет-революционер Христо Ботев. Спира се на него, макар че първите нобелови награди се присъждат едва от 1901 г. и то само на живи творци. В своето своеобразно хронологическо подреждане Йордан Каменов продължава с Иван Вазов, предлаган навремето от проф. Иван Шишманов за номиниране за голямото международно признание, но това така и не се случва. Влиятелният шведски университетски преподавател проф. Алфред Йенсен се отнася с нескрито безразличие към направеното българско предложение. А както е добре известно, същият този шведски учен, славист и преводач през 1912 г. предприема сериозен опит да извоюва наградата на Пенчо Славейков. Благородната инициатива на авторитетния чужденец за съжаление пропада, възпряна от бездействието на потенциални вносители и гаранти като Софийския университет. За жалост всичко се обезсмисля поради ранната смърт на поета през същата година.
По-нататък в старателно избраната си компания от "кандидати" за голямото международно литературно отличие Йордан Каменов заселва без колебание Захарий Стоянов, Алеко Константинов, доста изненадващо и Тодор Влайков, когото смело измъква от мрака на забвението. И както се очаква - напълно логично е в списъка да открием имената на Яворов, Елин Пелин, Симеон Радев (не чак дотам очаквано), Йовков, Дебелянов, Гео Милев, Смирненски и на по-късно родените - Емилиян Станев, Димитър Димов, Вапцаров, Йордан Радичков. Завършва с най-известното предложение - Пенчо Славейков.
Но, така или иначе, ние все още нямаме литературен Нобел. А от всичките 110 литературни награди от този род досега 6 са притежание на Швеция, а 4 на Дания. Следователно и литературите на малките езици също се удостояват с това високо и най-престижно международно отличие. Едва ли някой би се наел да оспорва доказаното дарование на талантливото българско племе. А защо все още сме далеч от подобно признание? Разсъждавайки върху този въпрос, Йордан Каменов посочва, че са правени предложения до Международния Нобелов комитет за Александър Геров и Емилиян Станев, но за жалост потъват като глас в пустиня.

Клубът на дейците на културата в Пазарджик организира представяне на книгата на 16 септември от 17.30 ч. в концертна зала "Маестро Атанасов" в града