Тефтерчета

Цецка Цачева се хвърлила като един Матросов пред микрофоните на едно радио да защитава своя лидер Борисов, че "похватите", които разкрива тефтерчето на Филип Златанов за управлението на ГЕРБ, са ставали без знанието на Бойко Борисов. Това е недопустимо, казала тя, и затова санкцията по отстраняването на Фидосова е тежка, но справедлива, моля ви се.
Тя, санкцията, че е тежка, тежка е, но като гледам самата Фидосова - ще я понесе. Важното, че е справедлива. Както е справедлив самият Бойко Борисов. Дотук всичко е добре. Само дето онова за "похватите", които ставали зад гърба Му, съвсем не върши работа. Ако е истина, че Бойко Борисов, който управлява една полувоенна организация, каквато е ГЕРБ, не знае какво става в нея, то той веднага трябва да я напусне или разформирова. Иначе му е спукана работата. Както на него, така и на самата партия. Която впрочем, както виждаме напоследък, е в състояние на разпад. И за разлика от найлоновите торбички, които се разпадат за 400 години според твърденията на еколозите, разпадът на ГЕРБ не можа да изтрае и една петилетка. Както и много други нови "демократични" формации, буйно разцъфтели за последните 23 години.
През последните дни тефтерчето на Филип Златанов стана по-известно от тефтерчето на Левски. По някаква ирония на съдбата истината за неговото съществуване "блесна" точно на рождения ден на Апостола - 18 юли. Което още веднъж показва, че Съдбата обича да си играе с хората, особено ако са се самозабравили. А ние сме се самозабравили от две десетилетия и родните ни политици приличат на стадо бикове, които тичат по улиците на Памплона. Само дето от 1911 г., когато са започнали да водят статистика, до ден-днешен в това градче при фиестата са загинали 16 души. А родните ни политически бикове за две десетилетия успяха да убият или прогонят повече от два милиона българи.
Дали не е време да поискаме от всички партии да извадят своите "тефтерчета", пък да почетем малко из блажните им страници!? И за което не ни е ясно - да питаме в прокуратурата. Защото политическата катастрофа е толкова голяма, че е на път да обезлюди страната и сърцата ни като чума. Ставаме свидетели как политически партии умират с политическата смърт на техните лидери. Съкрушени политолози ходят от телевизия в телевизия и се тюхкат къде се е дянало дясното. Кое дясно, питам? И никой не отговаря. Защото дясно пространство нямаше! Имаше хора, които се правеха на десни, за да легитимират заграбените пари и материални богатства. Е, като понатрупаха това-онова, се "оттеглиха" от политиката, събрали зад гърба си парици, власт и достатъчно дебелоочие да не ни гледат в очите.
Лошото тук е, че и лявото се огъна до такава степен, че заприлича на дясно. На същото дясно, дето днес го търсим по стъгди и мегдани. Криминалният преход изкуши много хора и доказа истината, че управлението на парите не е лъжица за всяка уста. Защото всички тръгнаха с мисълта за златна лъжичка в устата. И ето докъде я докарахме. Така ще стане и с протестите на онези, които обърнаха истината за живота ни на Осми фестивал на художествената самодейност. С претенции фестивалът да бъде национален. А по-късно може да стане и международен. Дай ни на нас фестивали да правим...
Имам усещането, че по някаква необяснима причина целият български народ е получил мозъчен кръвоизлив и живее неадекватно в една и без това враждебна международна среда. Всички се опитват да оправят по някакъв начин държавите си, да опазят териториите си, да засеят земите си, да спасят хората си, а само ние живеем в национален стрес. Който впрочем е фактор №1 за отключване на мозъчните и сърдечните проблеми. Така всеки от нас става съучастник в убийството на собствения си народ.
Питам се никой ли не разбира това!?!
Очевидно никой не го разбира. Или се прави, че не го разбира. Или му е готино да не го разбира.
Гледам как в градеца К. на 18 юли отегчени чиновници се помайват край паметника на Левски, помъкнали в ръцете си цветя, купени с фактура, и търсят сенките на близките дървета. Но иначе се оживяват, като пристигне някое началство, и гледат да го заговорят. Сакън! Началството може и да не ги забележи. Шофьорът на съответното началство вади от багажника на колата служебния венец, пак купен с фактура, и чака чинно. Самото началство пък се оглежда неловко (те тия дандании са му омръзнали, ама на!). Пък и "слънцето спряло сърдито пече". Само не се чува гласът на жътварката... Чува се само дискретното шумолене на тефтерчета-пачки по чанти и джобове!