Свободата на медиите е под заплаха

Дискусия под мотото "Свободата на медиите под заплаха: национални проблеми, европейски решения" се проведе преди дни в Европейския парламент в Брюксел. Организатор на проявата бе втората по големина в ЕП Група на прогресивния алианс на социалистите и демократите. Специално поканени за участие в конференцията на високо ниво бяха 25 български журналисти от централни и регионални печатни издания и електронни медии. От българска страна в конференцията участваха евродепутатите социалисти Илияна Йотова, Ивайло Калфин, Кристиан Вигенин и Евгени Кирилов, както и колегите им либерали от групата на АЛДЕ в ЕП Филиз Хюсменова и Станимир Илчев. В европейската столица заедно с българските журналисти от София, Велико Търново, Кюстендил, Плевен, Ловеч, Бургас, Силистра, Кърджали, Казанлък, Шумен и др. градове на страната пристигнаха депутатът от Коалиция за България и член на медийната комисия в НС Петър Курумбашев и народният представител от левицата и секретар на БСП по медийната политика Антон Кутев.
От българска страна в дискусията като докладчици участваха Борислав Цеков, директор на Института за модерна политика, и журналистката Валерия Велева (в. "Труд"). Националните проблеми, свързани със свободата на пресата, бяха обсъдени от представители на Центъра за независима журналистика в Румъния, Кралския университет "Сигизмунд" в Унгария, Националната федерация на италианската преса и Международната асоциация на журналистите, включваща 77 национални печатни асоциации от над 100 страни, и др. организации от Испания, Италия, България, Румъния и Унгария.
Необходими са нови закони в Европейския съюз, които да защитават свободата на словото и медиите във всяка от страните, защото в последните година-две има много признаци, че те се ограничават от властта и парите. По този начин може да се формулира накратко най-важното заключение от проведената преди дни в Европейския парламент в Брюксел конференция за свободата на медиите.
Мозъчен тръст за медийна политика на европейско ниво ще бъде изключително полезен като регулатор и наблюдател на състоянието на медиите и свободата на словото в отделните страни, предложиха участници в дискусията. Този център би могъл да разработи и формулира насоки за отделните правителства на страните членки. Да се задейства нова гражданска инициатива в подкрепа на журналистите, ставащи все по-често жертва на натиск от страна на политици, властимащи, собственици на медии, представители на бизнеса, призоваха експерти от различни държави. Според тях не е достатъчно всяка страна да има закон, нужни са общи европейски правила, които най-добре ще формулират рамките и в същото време ще сложат юзди на онези, които се опитват да ограничат свободата на медиите и да се възползват от техните възможности за влияние сред обществото.
Нарушени са правата на хората, алармираха експерти и наблюдатели, визирайки правото на гражданите на Европа на обективна информация.
Ксавиар Видал-Фолх, зам.-директор на левия в. "Ел Паис" - един от най-големите в Испания с тираж от близо 400 хил. продадени броя на ден, предложи да започне публична кампания в подкрепа на свободата на словото. Нужни са нови механизми за натиск върху правителствата, които ограничават медиите. Един милион подписа биха принудили Европейската комисия да направи нещо или поне да обясни защо е пасивна в това отношение, заяви Фолх.

Под маската "борба с организираната престъпност" правителството чрез МВР и спецслужбите насажда страх у хората, заяви в Брюксел Борислав Цеков


Началото в София

Дискусията в Брюксел е своеобразно продължение на провелия се през ноември м.г. в София форум за свободата на медиите, припомниха участници в конференцията в Европарламента.
Притеснената журналистика влошава демокрацията, предупреди преди четири месеца в българската столица лидерът на левицата в ЕП Мартин Шулц. Защото за демокрацията е важно да има журналисти, които питат и не са доволни от отговорите, журналисти, които продължават да работят дори и когато им се пречи. Необходимо е да разделим медиите от властта, каза Шулц в София.
Становището, че медиите днес са по-беззащитни от когато и да било, защото икономическата криза и типа управление на правителството засилват натиска върху тях, обедини участниците в софийската дискусия. Наред със свиването на рекламния пазар и концентрацията на собствеността на медиите в България в София бе припомнено, че в класацията на "Репортери без граници" за свободата на медиите ние сме на последно място в Европа, изпадайки от 58-а на 70-а позиция през 2010 г.
Натискът над медиите не е нов проблем, но журналистите само влошават положението си, като не се организират достатъчно и допускат корупцията да разяжда професионализма им, приемайки пиарът да бъде издиган като официална политика на управляващите. Може ли държавата да се управлява с интервюта, в които има недопустими за управник на демократична страна твърдения, попитаха в София участниците в първата дискусия.
Може ли европейският стандарт за медиите да защити плурализма, бе въпросът, който си зададоха в Брюксел организаторите на мартенската дискусия в Европарламента.

Европейският стандарт срещу популизма

След международната конференция, организирана по инициатива на Групата на социалистите и демократите в ЕП, натискът за приемане на европейско законодателство, което да гарантира стандартите за независимостта на медиите, със сигурност ще се увеличи. А и в ЕС в последно време все повече набира привърженици разбирането за приемане на директива за плурализма на медиите. Тя ще бъде в основата на дебатите в Европейския парламент. И това е логично, след като по време на конференцията нито за миг не остана скрита тревогата, с която говорят и политици, и журналисти, и социолози, и политолози за свободата на словото в България, Румъния, Унгария, Франция, Италия и Испания.
"Разтревожени сме от заплахите за свободата на медиите и плурализма в няколко държави членки на ЕС. Искаме да чуем от журналистите каква е тяхната оценка на проблема и как виждат най-добрите решения. Вярваме, че вариантите могат да включват и създаване на специално законодателство на ниво ЕС." Това заяви зам.-председателят на Групата на социалистите и демократите в ЕП Мария Бадия, която председателства конференцията в Брюксел.
Час по-скоро да се задвижи системата за ранно предупреждение и бързо действие, предложиха участници в дискусията. Причината - кризата в т.нар. етична журналистика и посегателството над свободата на словото. Опитът с Унгария показал на експерти и политици от Брюксел, че именно бързата реакция и адекватната намеса от европейската столица са били особено важни при приемането на медийния закон от Будапеща. Редицата законодателни инициативи в страната подсказали теми и поводи, заради които да бъдат сезирани Европейският съд в Люксембург и Съдът за правата на човека в Страсбург. Както и Службата за външна дейност на ЕС.
След седмица в Будапеща чрез социалната мрежа Фейсбук се организира национален простест срещу скандалния медиен закон, който ограничава свободата на словото в Унгария, съобщи унгарският политолог Габор Хорват. Според него правителството в Будапеща се нуждае от подкрепа от ЕС за разрешаване на проблемите, които има. Днес унгарците са разтревожени от икономическата криза и покрай тези притеснения не възприемат като заплаха посегателството върху свободата на медиите, допълни Хорват. Обществеността не реагира адекватно на медийния закон в Унгария, а правителството се опитва да представи ситуацията в страната така, както му изнася на него. Европейският парламент трябва да излъчи ясни послания към унгарците, за да не се почувстват те изоставени, призова Хорват.
Гражданите имат право на безпристрастна информация, какво ще правим обаче с популизма, който ни залива, попитаха участници в конференцията в Брюксел. Достатъчно внимателни ли сме към новите кандидатки за членство в общността, изразиха притеснение представители на т.нар. стари демокрации. И напомниха, че спрямо България, Румъния и Унгария не са догледали въпроса с медиите и резултатът не е закъснял. В момента в Турция 60 журналисти са в затвора, без перспективи да бъдат освободени - взема ли се това предвид при разглеждането на нейната кандидатура за членство в ЕС, попита Айдан Уайт, президент на Международната федерация на журналистите.
            
Психотест за журналисти

Според някои експерти в момента "липсва въображение за намиране на правно основание за европейски инициативи и решения, свързани с подобряване на условията в европейски мащаб по отношение свободата на медиите". На румънските власти обаче съвсем не им липсва въображение. Сутиацията в северната ни съседка е по-тревожна, отколкото в Европа мислят, сподели Йоана Авандани от Центъра за независима журналистика в Букурещ. В Румъния има абсурдни предложения, като това всяка година всеки журналист да минава... психиатричен преглед. Лицензиране на печатните издания, дисбаланс в отношението към различните институции, намеса в съдържанието, промяна в разпределението на времето за реклама с цел облагодетелстване на медии, близки на управляващите - това е само част от палитрата на медийната "свобода" на север от Дунав. С най-голяма тревога обаче Авандани съобщи, че според клауза в стратегията за национална сигурност медиите са посочени като един от обектите на вътрешна уязвимост. Следователно те са заплаха за държавата, коментира представителката на Центъра за независима журналистика в Букурещ. От медиите се изисква да не пишат срещу правителството, а разузнавателните служби са задължени да ги следят. Редакторите трябва да искат разрешение преди да публикуват определени материали. Вече е подадена жалба в съда в Страсбург срещу тези нарушения, съобщи Йоана Авандани.
Проблеми има не само в Румъния и Унгария, но и в старите членове на Евросъюза като Италия и Франция, споделиха участници в конференцията.

Силата на парите

В Италия всички медии са в ръцете на премиера магнат Силвио Берлускони, сподели президентът на създадената през 1908 г. Национална федерация на италианската преса Роберто Натале. Министър-председателят владее няколко телевизии и определя правилата на играта в рекламата. Няма независими вестници и редактори, всички те са подчинени и дори работят на едно и също място със застрахователи, банкери, търговци. Свидетели сме на сливане на медии и власт, виждаме силата на парите, подчерта Натале. Според него е необходим европейски регламент срещу подобни случаи на конфликт на интереси. За да има независима журналистика, е нужно публично финансиране на обществени медии, твърди той. Участници в конференцията му възразиха, че парите от подобен публичен фонд винаги могат да се окажат зависими от властта, която ще ги разпределя. Каквито и практики има в Европа. Журналистите в Италия също ще протестират в защита на свободата на словото и на правото на независима и обективна журналистика, гарантираща достъп на хората до информация.
Всички медии в Източна Франция също се контролират от едно място - от една банка, съобщи Жан-Мари Шарон от Френския национален център за научни изследвания. Популярният в. "Фигаро" е част от медиен концерн, който притежава и телевизия, и радио. Той следва поръчките на управляващите, коментира Шарон. В условията на криза доста медии се реформират, сменят се мениджъри, акционери. В страната ще има нов медиен закон, но финансовата зависимост се засилва, подчерта представителят на Френския национален център за научни изследвания.
И ако проблемът в старата Европа е най-вече в съсредоточаването на влиянието върху медиите у един собственик, то при нас, в България, те идват от властта.

Власт и клиентелизъм

Малко повече от година и половина в България има ерозия на права и свободи, заяви Борислав Цеков от Института за модерна политика. Замисленият закон за обидата и клеветата също се вписва в общата стратегия за погазване на човешките права, допълни той. Под маската "борба с организираната престъпност" правителството, чиято база е съюзът между популистката партия ГЕРБ и националистическата и ксенофобска "Атака", чрез органите на МВР и специалните служби насажда страх у хората, категоричен бе Цеков. Той се позова на данни от Върховния касационен съд, според които употребата на специални разузнавателни средства с цел подслушване се е увеличила три пъти м.г. спрямо предходни години. Официално са регистрирани около 16 000 подслушвания, което означава, че на контрол са били подложени 160 000 души, отбеляза Цеков. 2010-а бележи връх в полицейското насилие над обикновени граждани, налице са и тревожни прецеденти, свързани с използване на спецслужбите срещу граждански инициативи, допълни Борислав Цеков. Той даде за пример инициатива във Варна, където полицията е извършила над 750 посещения в домове на хора, участвали в гражданска подписка, като по време на визитите служителите не просто са проверявали данните на подписалите се, но и са задавали въпроси относно мотивацията им за участие в инициативата.
Подобна атмосфера се отразява драстично на медиите и на свободата на словото, отбеляза Цеков. Очевидна е зависимостта на медии от управляващите, както и поддаването на клиентелизъм, констатира той. Според Цеков обаче основната причина за подобно поведение на голяма част от българските медии е налаганата атмосфера на страх и ограничаването на основни права. Брюксел не просто да дава мили оценки и с усмивка да отправя препоръки към българското правителство, а спазването на основните права на човека, включително и свободата на словото, да се обвържат с механизма, по който Европа следи за борбата с корупцията и организираната престъпност у нас, препоръча Цеков.
Участници в дискусията споделиха, че наблюденията показват по недвусмислен начин, че в пет държави в Европа, в които на власт са десни правителства, които управляват с популизъм и силови мерки, се наблюдава ограничаване на правата, от което страдат и медиите. И ако в Италия гражданското общество е силно и държи сметка, участва активно във формирането на дневния ред на обществото, в Унгария, Румъния и България това не се случва.
Никога медийната среда в България не е била така дискретидирана, замърсена и несигурна, а журналистите принудени да работят в условия на страх и тревога, сподели пред участниците в дискусията журналистката Валерия Велева. Медиите у нас се продават и купуват като мебели, а журналистите - като футболисти. Корпоративни медии обслужват всякакви обединения с икономическа цел, допълни тя.
Участниците в конференцията се обединиха около становището, че дискусията за свободата на медиите не трябва да спира дотук. Необходимо е да се изработи обща стратегия за всички членки на Европейския съюз в посока защита на словото, обвързано с хартата за основните човешки права и свободи. Нужни са регламенти, които да задължат правителствата на отделните държави да гарантират правото на всеки гражданин на обективна информация, а на медиите - на свобода. Дано само реалистично-песимистичните нотки, които се чуха в залата, намекващи за пропуснатите години, да не надделеят при намирането на решение за преодоляване на поредното препятствие пред духа на обединена Европа.


Петър Курумбашев:
Борбата за журналистика е борба за сериозна политика

Днес в България живеем като във филма "Кръстникът" и се борим с герои, излезли от него. Управлява ни човек, който е нещо средно между Уго Чавес и Берлускони.
Започнахме дискусията за свободата на медиите в София, продължаваме я тук, на конференцията в Брюксел, организирана от групата на социалистите и демократите. Но тя трябва да продължи в Европейския парламент, включително и сред депутатите от десницата. Нека попитаме депутатите от ЕНП в Европейския парламент дали са доволни от десните правителства в своите държави по отношение свободата на медиите. Тези проблеми са във фокуса и трябва да се обсъждат не само от левицата, но и от представителите на ЕНП, АЛДЕ, зелените. Нужен е натиск върху Европейската комисия, върху комисарите. Защото борбата за свободата на медиите, за свободното слово, за журналистиката е борба за сериозна политика.

Антон Кутев:
Европейските средства се използват дефектно

Особено важни днес са обществените функции на медиите. Ако медиите са в криза, трябва да бъде гарантиран поне един канал, чрез който до гражданите да достига обективна информация. Този канал е свързан с обществената функция на средствата за масова информация. Често нашите публични медии попадат под зависимост от властта. Необходими са фондове, които да гарантират възможностите за съществуване на публичните медии, които да гарантират, че частните медии ще имат и публични функции. Тези функции са свързани с поддържане институционалността на държавата, с поддържане на националната култура, на националните традиции. Но ставаме свидетели как европейските средства, насочени за развитие на обществените функции на медиите, се използват дефектно.

Илияна Йотова:
Тревожна година за българските медии

В България винаги е имало политически натиск върху журналистиката, но за първи път придобива такива размери. Последната година е тревожна и трудна за медиите - и в Европа, и у нас. Никога досега в България не е имало война между журналисти - вътре в гилдията и лични нападки между тях, на каквито сме свидетели в последно време. Все по-често журналисти биват уволнявани без причини, за тях няма Кодекс на труда. Никога досега собственик на медии не си е позволявал подобно отношение към журналисти, на каквото сме свидетели днес в България - остра конфронтация, погазване на социални права. Един от монополистите на медийния пазар е разработил цяла схема. Държавната администрация държи парите си в банка, банката финансира медийна корпорация, а медийната корпорация от своя страна обслужва правителството.