Що е това "геноцид" и имало ли е такъв в България?

    Напоследък думата "геноцид" твърде често се използва в българския политически говор. В определени среди се говори и за геноцид, извършен спрямо българските граждани с турско етническо самосъзнание по време на така наречения "възродителен процес". Наблюдаваната употреба издава пълно неразбиране на понятието "геноцид".
    Геноцидът е правен термин, с който се обозначават точно определени действия спрямо точно определени социални групи с точно определена цел. Той има своето легално определение най-напред в Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид и в Римския статут за международния наказателен съд.  
    Чл.ІІ от Конвенцията дефинира като геноцид едно от следните действия, извършени с намерение да бъде унищожена изцяло или отчасти една национална, етническа, расова или религиозна група като такава:
а) убиване на членове на групата;
b) причиняване на тежки телесни или душевни повреди на членове на групата;
c) умишлено налагане на групата на условия на живот, целящи нейното пълно или частично физическо унищожение;
d) налагане на мерки за предотвратяване на ражданията в групата;
e) насилствено предаване на деца от групата на друга група.
По същия начин е дефиниран геноцидът в чл.6 от Римския статут за Международния наказателен съд.
Геноцидът има, както разбираме, ясно разпознаваеми белези.
1. Геноцидът е действие, насочено срещу точно определени социални групи, а именно: национална, етническа, расова или религиозна група. Всички други социални групи остават извън съдържанието на понятието геноцид. Не може например да се говори за геноцид спрямо една или друга политическа партия, колкото и голяма да е тя. Това може да е проява на фашизъм, но все още няма да е геноцид.
2. Геноцидът се свежда до унищожаване - изцяло или отчасти, на някоя от посочените по-горе социални групи, като за целта членове на групата биват подлагани на точно определени действия: те биват убивани, телесно или душевно увреждани и пр. Действията са изчерпателно посочени, което означава, че те и само те могат да обуславят наказателната отговорност, предвидена за геноцида.
3. Геноцидът се характеризира преди всичко със специфичния си умисъл. Колкото и масови да са, убийствата например на хора от посочените по-горе групи няма да бъдат дефинирани като геноцид, ако са извършени не с намерението да се унищожи съответната група като такава.
Убийствата на милиони човешки същества в една война, с каквато и жестокост да са извършени, могат да бъдат определени като престъпления срещу човечеството, но не могат все пак да бъдат смятани за геноцид, доколкото в тях не се съдържа въпросният умисъл. Не масовостта на убийствата отличава геноцида от другите тежки престъпления, а тъкмо този умисъл. Дори само едно убийство може да бъде определено като геноцид, ако е извършено не защото убитият например е въстанал срещу властта, а единствено и само защото той е, да кажем, евреин, циганин, руснак, турчин, българин и пр. В случая следователно се атакува не просто групата, а генът на групата, откъдето и идва понятието геноцид. Целта е групата да бъде унищожена още в своя корен.
В историята на човечеството геноцидът е твърде често срещано явление, макар че едва след  Втората световна война той бе подложен на правно дефиниране и преследване.    
Някога в Америка - и в Северна, и в Южна  -  цялото заварено там население е било подложено на истински геноцид. САЩ са разширявали своята територия чрез системно избиване на местните индиански племена, като са се ръководили от убеждението, че "добър индианец е само мъртвият индианец". 
В началото на ХХ век ужасяващ геноцид е бил извършен спрямо арменското население в Турция, когато са избити над един милион арменци. Турция продължава да отрича арменския геноцид, но почти целият свят вече открито казва истината за това страшно престъпление. (България е една от малкото страни, които се въздържат да осъдят арменския геноцид в Турция).
По време на Втората световна война подложени на геноцид бяха милиони евреи, цигани и други етноси, които немските нацисти обявиха за  непълноценни. Около 6 милиона евреи станаха жертва на една от най-безогледните форми на геноцида. В най-ново време наблюдавахме тежки форми на геноцид в Руанда. През 1994 г. екстремистки бойни групи на племето хуту избиват близо един милион членове на племето тутси. За геноцид може да се говори и в Северна Ирландия, където католици и протестанти години наред се избиваха само на това основание, че са католици, респ. протестанти. 
На геноцид в продължение на векове е бил подлаган и българският народ. Всеки опит на българите да се избавят от игото на Османската империя е бил брутално смазван. По време например на Априлското въстание са били избивани не само въстаналите българи, а всички  българи - жени и мъже, старци и деца - само на това основание, че са българи. Баташкото клане е един от ужасяващите примери в това отношение. Дори и по време на Руско-турската освободителната война редовната турска армия, ръководена от Сюлейман паша, извършва поголовно избиване на българското население в Стара Загора. Войниците на Сюлейман паша убиват 14 500 българи от града и селата южно от него, а други 10 000, предимно млади момчета, девойки и жени, са отвлечени и продадени като роби  в Турция. Старозагорското клане се смята за най-голямото документирано клане в нашата история. Трябва да се каже, че геноцид бе наблюдаван и спрямо българите, останалите след Първата световна война на територията на Кралство Гърция.
 Имало ли е някога геноцид, извършван от българите спрямо други национални етнически, расови или религиозни групи, населяващи страната ни? Може ли в частност да се смята, че този злощастен възродителен процес е бил проява на геноцид спрямо турското население у нас?  Отговорът е категорично отрицателен. 
Българският народ е един от най-толерантните народи в света. Той е чужд на всяка ненавист към чуждите му по вяра и народност хора. Нека припомня, че българският народ е един от малкото народи в света, които не допуснаха да бъдат унищожени собствените им граждани от еврейски произход.
Българите винаги са живели в мир и дружба и с турците, останали у нас след Освободителната война. Българските турци не само че не бяха  ограничавани в своите права, но се ползваха дори и с редица привилегии. В ония години те влизаха с предимство във висшите учебни заведения, където получаваха възможно най-добро образование. Много от тях станаха лекари, инженери, преподаватели, политици и пр.
Съвършено несъстоятелна следователно е тезата, че възродителният процес бил проява на геноцид спрямо българските турци. Както и да се мъчат някои, те няма да открият в този процес нито един от белезите на явлението геноцид, както то е дефинирано в посочените по-горе международни правни актове. Никой не е искал да "унищожава  изцяло или отчасти" турския етнос или мюсюлманската общност. Смяната на имената бе, разбира се, определена проява на насилие, но тя бе онова насилие, което носи в себе си всяка правна норма. Във възродителния процес бе направен опит да се приложи правно установената българска именна система, но това стана за съжаление по крайно несполучлив начин. Съвършено неприемливо е да се сменят имената на възрастни хора, изградили вече своето самосъзнание.
Държавата ни без съмнение допусна грешка. Но не я привличайте към отговорност, която излиза  извън границите на допуснатата грешка.



Холокост



Геноцидът над арменците в Турция

Батак