Русия няма по-голям приятел от българския народ

ВАЛЕРИЙ ИВАНОВИЧ КОРАБОВ е министър на националната политика на Република Коми, част от Руската федерация. Роден е през 1956 г. в гр. Воркута. Завършил е история в Сиктивкарския държавен университет. От две години е министър на националната политика на Коми. В България е за първи път по покана на Национално движение "Русофили" във връзка с традиционния събор на приятелите на Русия и ОНД край язовир "Копринка".


- Валерий Иванович, за седми пореден път край язовир "Копринка" си дадоха среща приятелите на Русия. За пръв път сте в нашата страна, какви са впечатленията ви?
- Република Коми заема особено място в географията на Русия - това най-големият регион в европейската част на федерацията. Районът е изключително богат - има въглища, нефт, газ, просторни гори, великолепна природа. И забележителни хора. Към България имаме специално отношение. Над 20 години в областта на дърводобива и дървообработването в Коми са работили хиляди български специалисти. От началото на 80-те до края на 90-те години на миналия век е времето на разцвета на съветско-българската, на руско-българската дружба. Днес в Коми живеят хиляди българи, останали там основно по семейни причини.
След незабравими години и преживявания, след толкова човешки съдби сега отново е време българите в Коми да имат по-силни връзки с родината си - да четат български книги, да изучават историята си, а децата им - български език. Понастоящем в републиката има две български организации. Едната е в района, където най-активно бе развиван дърводобив с участие на ваши специалисти - Усогорск. Втората е в столицата ни Сиктивкар. Председателят й е млад човек, с българско гражданство. Организацията има прекрасни планове и Министерството на националната политика ще помогне за осъществяването им. Една от задачите е организиране на неделно училище за изучаване на български език.
По време на посещението ми в България се срещнах с министър Божидар Димитров. Обсъдихме, че е дошъл моментът за подписване на споразумение между националните библиотеки на Коми и България. За 20 години съветско-българско сътрудничество у нас бе създаден богат книжен фонд от българска литература, но той трябва да бъде обновяван. Хората се нуждаят от това. Разговаряхме, че е възможно българската държава съвместно с нас да помогне на българската общност в Коми с учебници и методически пособия.
- Разбирам, че са ви развълнували други срещи - тези с истинските приятели на Русия...
- Бях чувал разкази за традиционните събори край язовир "Копринка". За срещите на хора, които са работили в бившия СССР. Знам, че инициативата е тръгнала първоначално като събор на работилите в Коми. Т.г. край "Копринка" дойдоха хора, трудили се в различни части на Русия и свързали завинаги съдбата си с нея.
По време на събора видях как днес българите се отнасят към Русия. Това е порив на душата, който не може да се провокира или организира. Това е движение на сърцето. Хората пристигнаха от различни краища на България, срещаха познати, обменяха информация. Радваха се да видят нас, които сме дошли от местата, в които те са били преди много години. Видях много познати. Те ме спираха, разговаряха с мен, разпитваха ме как живеят техните приятели в Коми, предаваха поздрави, разказваха ми за себе си. Това е народната дипломация. Тя трудно може да бъде разколебана и преобърната с политически стъпки и действия. Видях един поток, едно движение - единство на народ и Национално движение "Русофили".
- Само носталгията и спомените ли изпълниха сърцето ви?
- Беше ми особено приятно да видя толкова млади хора край язовир "Копринка". Възраждайки връзките между България и Коми, искаме да дадем път на младите. Те са движещата сила. Спомените и носталгията са затрогващи и мили, но гледаме напред. Радвах се на моите земляци от Коми, дошли в България с руско знаме в ръка, но с думите, че тук е втората им родина. Заради младите, заради тези думи ще направим всичко руско-българското сътрудничество да укрепва, да се развива и да се изпълни със съдържание. Не мога да не споделя прекрасните впечатления, които остави в мен председателят на "Русофили" Николай Малинов - перспективен, млад, търсещ политик, истински държавник. Бъдещето на България е в такива политици.
- Какви са възможностите за сътрудничество между България и Коми днес, в условията на криза и свръхдинамичност на общественото развитие?
- Интересът към сътрудничество днес е взаимен. В Коми добре помним икономическите възможности на България, вашата продукция е позната. Дойде времето на бизнеса, на установяването на търговски отношения и трябва да ги стимулираме.
Защо да не възродим добрата традиция за обмен на студенти? В университета в Сиктивкар преди се изучаваше български език. Нашите студенти завършваха българска филология и идваха на стаж в София, Варна, Бургас. Науката е прекрасна основа за сътрудничество.
Перспективи има и в областта на лесовъдството. Срещнахме се с представители на МЗХ. България има значителен опит в областта на ловните и горските стопанства. Обсъдихме идеи за обмен на специалисти, което ще е полезно и за двете страни.
- Вие сте министър на националната политика - деликатна област от държавното управление, свързана с работата с хора. В Република Коми живеят представители на над 130 нации и народности, има 17 национални културни автономии. Как се справяте с многообразието в този глобален свят?
- Министерството на националната политика е ангажирано с важна част от държавното управление - изграждането на хармонични отношения в обществото. Основен приоритет е работата ни с обществените организации и организациите на коренното население. Опитваме се максимално уважително да обхванем всички проблеми - език, култура, бит. Грижим се за интересите на представители на различни нации. Стараем се да не обидим никого, да не отдаваме предпочитания някому. Всички хора са равни. Лесно може да бъдат обидени и засегнати, а изгубеното доверие трудно се възстановява. Не трябва да се допуска самоизолация или привилегировано отношение към определена национална група.
Министерството ни е най-младото - средната възраст на работещите е 28-30 г. Но нашата задача е не просто да не допуснем някой конфликт, а да избегнем дори предпоставките за такъв. Тук не може да не си спомня за българските години в Коми. Близо 14 години работих в район, населен с приятели от България. Нямам спомен дори за един конфликт, за намек за напрежение или проява на национализъм. Цареше атмосфера на дружба и приятелство. Мога да говоря с часове за това - бях свидетел, бях част от случващото се. А можеше ли да бъде другояче? Не, след като българските и руските деца растяха заедно, учеха заедно, а след това работеха рамо до рамо. Говореха на два езика - започваха на български и завършваха на руски, или обратно. Толерантност, взаимно разбиране, взаимопомощ - дори тези думи не изчерпват всичко.
На българите им беше трудно в Коми - студ, мраз, сняг, непозната обстановка. Но имаха руски приятели. И атмосферата на чисти човешки отношения им помагаше да се чувстват нормално. Каква ти идеология? Да, имаше партийни комитети, държавни структури, които под някаква форма направляваха организацията на процесите. Но не влияеха на хората и на отношенията между тях. На душата и сърцето не може да диктува никой - нито политици, нито идеологии.
- Може ли някой да промени това, което са преживели и днес изпитват хиляди българи, работили в Коми, техните семейства и деца?
    - Днес все още не може да се даде оценка на случилото се тогава. Хубавото, доброто, великото се вижда от разстоянието на годините. Започваме да разбираме обаче до какво явление сме се докоснали. Уникален социален експеримент. И той успя!
Съхранили сме видео и фотоархиви от българския период в Коми. Имаме идея да оформим от тях подвижда фотоизложба. И догодина тя ще дойде на "Копринка"! На снимките и лентите има не само български работници. В онези години в Коми бяха сключени над 3000 брака - това са човешки съдби. Искаме да покажем изложбата и в Ловеч - града, дълбоко свързан с Коми. Защо да не направим филм за българо-руското сътрудничество с поглед към настоящето?
- "Българската" тема не ви е безразлична?
- Още като студент изучавах в детайли Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. Съдбата има пръст тук! Сега за пръв път бях на връх Шипка. Независимо от лошото време, беше пълно с хора - млади, стари, с деца на ръце. Изкачваха се към върха. Тези хора не идваха заради веселбата и празника, които предстояха край "Копринка". Идваха, защото помнят и знаят. А след това видях морето от хора на събора - не може да се опише! Когато се прибера в Коми, ще споделя не само със своите колеги, но и с ръководителите на републиката, че днес Русия няма по-голям приятел от българския народ - приятел, който не може да бъде регламентиран от какъвто и да било договор. Защото нашето приятелство е позив и порив на душата. Опитваха се да противопоставят и разединяват хората, но чувствата и силата, която ги поддържа, са част от нас.
Бих искал чрез в. ДУМА, който отстоява позициите на тези истински хора, да поздравя всички, които са работили в Съветския съюз, в Република Коми. Помним ви и ви обичаме! Усогорск, Благоево, Междуреченск и още много други няма да ви забравят, приятели!