От канонир - до най-високата длъжност и чин
Видинчанинът ген.-лейт. Пантелей Ценов - инспектор на артилерията в Балканската война
/ брой: 173
Той е единственият висш български артилерийски началник, започнал военната си служба като обикновен войник-артилерист (канонир, както тогава по руски образец са званията) и стигнал до най-високата длъжност и чин.
Роден е на 1 август 1858 г. във Видин. И точно след двадесет години, на 9 август 1878 г., постъпва във 2-ра Видинска батарея като войник-канонир. А за отличните му изяви бързо получава и първото си воинско звание - "младши фойерверкер", пак по руските устави.
Предизвикал веднъж вниманието на руските офицери с предаността си към военната служба, скоро е изпратен във Военното училище в София. На 5 юни 1879 г. канонирът Пантелей Ценов е
произведен от руския императорски комисар
в България княз Дондуков-Корсаков в първи офицерски чин прапоршчик и е назначен в 5-а Плевенска батарея. Това е началото.
По-късно младият офицер е последователно адютант на полк, младши офицер в далекобойна батарея, младши адютант в Главното артилерийско управление, старши офицер в полка, адютант-кофчежник на полка... През август 1885 г. вече е капитан и командир на батарея във 2-ри артилерийски полк в Шумен. А Сръбско-българската война сякаш е "гръм от ясно небе". Но българските артилеристи са добре подготвени от руските си учители. И тъкмо им се показва сгода да покажат какво могат.
Командир на артилерийски полк
След мобилизирането батареята на капитан Пантелей Ценов се отправя за Казълагач (дн. Елхово), тъй като всички очакват опасността от юг. Когато на 5 и 6 ноември 1885 г. на Сливнишката позиция настават най-ожесточените боеве със сърбите, в Ямбол пристига влак, с който батареята трябва да се придвижи към София и Сливница. Въпреки всички мъчнотии артилеристите на 7-и пристигат в Татарпазарджик (дн. Пазарджик), откъдето в пеши марш с оръдия, коне, боеприпаси, обози се отправят към Ветрен и по-нататък - към Сливница. В първия си бой батареята на капитан Ценов води огън по една сръбска батарея. За цялостното си участие в тази двуседмична война кап. Пантелей Ценов е награден с орден "Св. Александър" - V степен с мечове и със сребърен медал.
След края на войната и завръщането в Шумен кап. Ценов продължава да е командир на батарея още две години. До ноември 1887 г., когато след осем години офицерска служба е назначен за командир на 2-ри артилерийски полк в Шумен. В началото на 1888 г. става майор. Той е и първият командир на новоформирания 5-и артилерийски полк, останал на гарнизон в Шумен. През 1892 г. му е присвоено званието подполковник.
От Шумен до София - повече от одисея
Първото запомнящо се за командира на 4-и "шефски на Фердинанд" полк е известяването на софийските жители със 101 артилерийски изстрели на 17.I.1894 г. около 5,30 часа за раждането на престолонаследника цар Борис III. На 1.I.1896 г. командирът на 4-и артилерийски полк получава и съответстващото звание полковник. В София полк. Пантелей Ценов става член на Артилерийския комитет и председател на Софийския военен съд. През същата 1896 г. полк. Ценов е командирован в Русия за закупуване на 500 артилерийски и 100 кавалерийски коня. До началото на с.г. отношенията между България и Русия са прекъснати след детронирането на Батенберг и последвалите събития. Възстановени са официално на 2.II.1896 г. с миропомазването на престолонаследника княз Борис III.
През есента на 1905 г. полк. Пантелей Ценов е назначен за
инспектор на въоръжението
началник на крепостната артилерия и помощник-инспектор на артилерията на мястото на генерал Никола Рясков. Сега вече той е в центъра на всички въпроси по превъоръжаването на артилерията с нови образци. През 1906 г. заминава за Париж, където начело на комисия от най-известни артилеристи участват в изпитанията и контролират изработването на поръчаните скорострелни гаубици и планински оръдия. Със същата задача комисията е и в Германия.
Поради здравословни причини през ноември 1909 г. инспекторът на артилерията ген. Рясков си подава оставката и на мястото му първоначално като изпълняващ длъжността е назначен полк. Пантелей Ценов. Междувременно през декември 1909 г. умира Великият княз Михаил Николаевич, брат на Царя-Освободител, и тъй като починалият е артилерист, от българска страна в "депутацията", начело с ген. Кутинчев, е включен и полк. Ценов. А на 1.I.1910 г. е издадена Височайша заповед за производството на полк. Ценов в звание генерал и утвърждаването му за инспектор на артилерията.
"И тъй аз, който наченах службата си в артилерията като канонир, пише ген. Ценов, благодарение на моята усърдна и предана служба и без никаква странична помощ достигнах до най-високата длъжност и до най-високия чин в артилерията след 32-годишна непрекъсната и непорочна служба."
Това обаче не е краят. Има да служи още 8 години. А на вратата хлопа Балканската война. В нея ролята на артилерията е добре известна. По-малко известно остава обаче името на човека, който я управлява. А според компетентното мнение на инспектора на артилерията ген. Пантелей Ценов
Одрин би могъл да се превземе без обсада и сръбска помощ
И още нещо разкрива в спомените си ген. Пантелей Ценов. Няколко дена преди на 17.IХ.1912 г. да бъде обявена мобилизацията, в Министерството на войната са събрани висшите военачалници в присъствието на ген. Михаил Савов за изясняване на един въпрос - готови ли сме за войната. Изтъква се недостиг на много неща, както и нехайството на тогавашното и предишни правителства. Това дава основание и за извода на началника на артилерията: "Ако бяха доставени исканите от мен 80 тежки оръдия, щяхме да имаме възможност още в началото на войната да атакуваме Одринската крепост... без да искаме тежка артилерия от сърбите..."
По време на Първата световна война ген. Пантелей Ценов е началник на Софийската дивизионна област (1916-1918), а сетне - началник на Софийския гарнизон и столичен градоначалник. Умира в София след 1926 г.