Нагли

Той нямаше да коментира, нито да се обяснява. "Цветанов всичко е изяснил", рече премиерът, давайки рамо на изпреварващия го по рейтинг борец срещу организираната престъпност. След вчерашната безпрецедентна и трогателна до просълзяване парламентарна изява на МВР-шефа всичко казано е без значение. Цветановият тотал обърка тотално всички сметки. Дори и на шефа на данъчните Красимир Стефанов, който преди дни застана смело на амбразурата, за да обясни официалните и допълнителните приходи на един служител на МВР с 26 години стаж в системата. Направи го не след като е завършила проверката, а след като едва е започнала. Сметките не излизат. Или министърът, или шефът на данъчните бърка. Защото колкото и да се връщат назад в годините двамата, висящите въпроси с нули отзад остават.
Но не в това е проблемът. Детайлите, колкото и да са тривиални за натоварените с обществена мисия управници, надяваме се, има кой да изясни. Особено след като премиерът декларира принципност по отношение на морала и чадърите. Не е ли твърде подозрително поведението на един министър на вътрешните работи, който обяснява как е давал консултации за престъпността и криминогенната обстановка на едни фирми, но незнайно защо не иска да спомене кои са те? Какви са тези фирми, защо се интересуват от подобни теми, кой стои зад тях?
И да обясни една проста сметка. Защото 362 хил. лв. за шест години са по 5 хил. лв. всеки месец. С държавна заплата? Това ли са "възможностите" на един служител в сектора на националната сигурност за заплата и допълнителни приходи? Защото по закон не са това. А защо всъщност Цветанов не се закани да съди някой от "клакьорите", които размахват папки?
И ако не е престъпление да си наследил имоти, да имаш тъст с добър бизнес (дори не смеем да попитаме какъв), както и съпруга с положително финансово салдо, твърде нагло е да се опитваш да поставяш себе си над онези, които са те избрали. Да пренебрегваш и да отказваш отговор на основателно поставени в публичното пространство морални въпроси, като през цялото време играеш ролята на морален съдник. И в същото време да предоставиш единствено и само на себе си правото да покажеш на цял народ, че си безгрешен. От националния ефир. И да го отрежеш за опозицията, нарочвайки я за говорител на организираната престъпност.
Всички са под Него. Нямат право на глас, не им се полага да мислят дори. Защо всъщност трябва да се затормозяваме и да изясняваме каква е истината? Ами ако тя излезе наяве? Моралният авторитет на днешната власт ще отиде на бунището.