06 Ноември 2024сряда01:29 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Марио Драги вече няма "каквото е необходимо"

Дали като премиер или президент, той няма решенията за проблемите на Италия

/ брой: 11

автор:Дума

visibility 1138

Адам ТУУЗ, Форин Полиси


На 24 януари италианските парламентаристи и група регионални представители ще започнат процеса на избор на нов президент. Това, което обикновено е потайна вътрешнополитическа игра, привлича вниманието по целия свят, защото в надпреварата най-вероятно ще участва Марио Драги - настоящ италиански министър-председател и бивш шеф на Европейската централна банка (ЕЦБ), чийто прословут лозунг да се прави "каквото е необходимо" бе водещ в спасяването на еврото.

Днес настроението в еврозоната е спокойно. Но дълговете на Италия са надвиснали над бъдещето на еврото като валута. Когато за първи път беше избран за министър-председател преди близо година, мнозина се надяваха, че Драги ще извърши същия тип трансформация в Рим, каквато управляваше от мястото си във Франкфурт, Германия, в ЕЦБ. Въпросът сега е дали той ще запази контрола си върху властта в Италия, като премине от премиерския пост към президентския.

Залозите в президентската надпревара на Италия се простират отвъд фигурата на Драги и неговата технократична мощ. По-точно би било да се мисли за него като за последния етап в продължилата десетилетия борба за помиряване на позицията на Италия като член на вътрешния кръг на Европа - и еврото - и променящите се течения в италианската демокрация. Няма гаранция, с или без Драги начело, че противоречията на Италия - а с тях и на Европа - все още могат да бъдат управлявани.

В предишната си роля Драги използва силата на централната банка, за да успокои пазарите на облигации. Дали той е в състояние да използва наличните лостове на политическата власт в Рим, за да се справи с основния проблем - неадекватния растеж на Италия - е далеч по-малко очевидно.

В следвоенната конституция на Италия президентството изглежда като церемониална роля. Изпълнителната власт е на министър-председателя. Но от 90-те години на миналия век президентството пое много по-важна роля. Докато министър-председателите зависят от сменящите се парламентарни коалиции, президентът се избира непряко от парламента и комисия от регионални представители за седем години. Всяко ново правителство, сформирано от партиите, трябва да получи одобрението на президента, както и всеки законодателен акт. Президентът също така взема решение за разпускането на парламента и по този начин - за датите на изборите.

В следвоенния период Италия беше един от най-големите успехи на Европа. Към 1987 г. страната вече може да претендира, че е изпреварила Обединеното кралство по номинален БВП - събитие, наричано от италианците il sorpasso ("надминаването"). В същото време публичните разходи и държавните дългове нараснаха. Италия смекчаваше всяка прекомерна вътрешна инфлация чрез периодични девалвации на лирата. Този модел на растеж достигна своите граници в началото на 90-те години, когато Франция и Германия се заеха с проекта за Европейски валутен съюз и поставиха строгите критерии от Маастрихт за членство в еврото - дългове под 60 процента и дефицити от не повече от 3 процента от БВП. През 1992 г., докато нейната партийна политическа система се разпада, Италия се сблъсква с екзистенциална финансова криза.

Изправени пред двойния разпад на политика и икономика, поколение италиански технократи и центристи, оцелели от политиката на 1980-те, сред тях и Драги, се заемат да придържат Италия в съответствие с френско-германската визия за Европа. Те укротяват нарастването на държавния дълг, но с цената на драматично забавяне на икономическия растеж. В изражение на глава от населението италианците не са отбелязали подобрение за две десетилетия, докато БВП на глава от населението във Франция и Германия се е подобрил съответно с 16 процента и 25 процента.

Италия и Европа - един нещастен брак

Това имаше тревожни последици за италианското общество, но и за неговите финанси. В началото на 2021 г., в резултат на финансовата криза от 2008 г., нейните последици и шока от КОВИД-19, изключително важното съотношение дълг към БВП възлизаше на 158,5 процента - повече от два пъти нивото, което условно все още се изисква от европейския Пакт за стабилност и растеж. Това съотношение е далеч по-малко от това на други държави с висок дълг като Япония, но като част от европейската парична система решенията относно допустимото ниво на дълг се вземат в Брюксел - и дали дълговете на Италия са подкрепени или не от централна банка с неограничена огнева мощ зависи от ЕЦБ.

С други думи, финансовата жизнеспособност на Италия зависи от Европа. И обратно, що се отнася до еврозоната, Италия е твърде голяма, за да се провали. Италия и Европа са свързани заедно в нещастен брак.

Натискът, под който това поставя италианската политика, е огромен. Освен в изключителни моменти на криза, през последните три десетилетия италианските политици трябваше да управляват с бюджети в първичен излишък, като приходите от данъци надвишаваха разходите, различни от плащанията на лихви. Не е изненадващо, че за политици на изборни позиции това се оказва трудна задача. А задачата за намиране на правителства, които могат да се справят с такъв натиск, падна върху президента.

От началото на 90-те години на миналия век Драги е петият министър-председател, управлявал Италия, който не излезе от парламентарните среди. Преди него бяха Карло Азелио Чампи (1993-1994), Ламберто Дини (1995-1996), Марио Монти (2011-2013) и Джузепе Конте (2018-2021). От тези пет министър-председатели четирима бяха избрани или предложени от президента; всички те бяха икономисти или централни банкери.

Досега представянето на правителството на Драги обра аплодисменти. След депресиращо начало, оценките за растежа на Италия през 2021 г. бяха преразгледани нагоре до окуражаващите 6 процента. Италия изостава от възстановяването на Обединеното кралство или Съединените щати, но агенцията за кредитен рейтинг S&P Global Ratings преразгледа перспективата си за италианския дълг от стабилна на положителна. Сп. "Икономист" нарече Италия "страна на годината". Това е добра новина за Италия и за Брюксел, който се нуждае от Италия, за да успее да оправдае рискования си ход с програмата NextGenerationEU.

На този фон предстоящите избори за наследник на Матарела като президент представляват нежелана дилема. Изглежда нито Матарела, нито Драги нямат желание да продължат тандема си. Матарела, конституционен юрист с висока репутация, настоя, че няма да се кандидатира два пъти. Драги, от своя страна, даде да се разбере, че няма да повтори злополучния опит на Монти да премине от технократ в политик. Той няма да участва в парламентарните избори, които трябва да се проведат най-късно до 2023 г. Но ако Матарела държи на думата си и откаже да удължи мандата си, тогава Драги трябва да действа сега, ако иска президентството. И това отваря друг риск. Ако Драги бъде избран за президент, кой ще го наследи като премиер? Ще трябва ли да има избори? През 2021 г. консенсусът беше, че само Драги отговаря на изискванията. Това вярно ли е и днес? И какви могат да бъдат последствията от преминаването му на президентския пост?

Италия и отношенията с Германия и Франция

Но това, което е заложено в дългосрочен план, са шансовете за живот на цели групи млади италианци. Те спешно се нуждаят от по-добър старт в живота. Това ще бъде напълно саботирано, ако Рим бъде обхванат от остра фискална и дългова криза, както беше през 2011-2012 г. Краят на програмите за спешно изкупуване на облигации на ЕЦБ се вижда. Със съотношението дълг към БВП, надвишаващо 158 процента, ще трябват добра воля и търпение от страна на инвеститорите, за да се избегне скокът на италианската доходност и опасната спирала от нарастващи разходи за лихви и все по-неустойчиви нива на дълга. Трябва да се види, че Италия постига напредък, за да събере добра воля, необходима за стабилизиране на този дълг чрез общи фискални мерки като NextGenerationEU, облекчаване на правилата на ЕС или намеса на ЕЦБ.

Разбира се, Германия и другите северноевропейски държави ще имат право на вето върху всякакви подобни мерки. Но Италия не е безсилна. След напускането на Ангела Меркел като германски канцлер, Драги е най-старшият европейски лидер. И беше изненадващо откровен относно необходимостта от промени във фискалните правила. През декември Драги каза на парламентаристите, че правилата за бюджета на ЕС "не работят, влошиха нещата, не подкрепят страни в нужда и така или иначе щяха да бъдат променени". Старите правила не са съвместими с необходимостта от увеличаване на инвестициите в климата и цифровата инфраструктура, заяви Драги. Заедно с френския президент Еманюел Макрон, Драги стартира план за реформа на Пакта за стабилност и растеж, за да позволи по-високи нива на публични инвестиции. Франция, с нейните собствени дългови проблеми, е естествен съюзник.

Новият канцлер на Германия Олаф Шолц ще бъде по-труден за спечелване. Но Берлин знае колко е важно да имаме работещи отношения с Рим. Популисткият пробив през 2018 г. в Италия сериозно разтревожи коалицията на Меркел. Ако Макрон бъде преизбран, Германия, Франция и Италия могат да формират реформистки триумвират. Но отново стои въпросът: Ще има ли Драги повече влияние, ако остане на фронтовата линия на политиката като премиер в критичен момент от възстановяването на Европа, или би било по-добре да преследва интересите на Италия в ЕС от президентската позиция?

Докато Европейската комисия може да приеме, че 2022-2023 г. са изключително важни за бъдещето на Европа и мястото на Италия в нея, и може да пожелае Драги да остане министър-председател, привържениците на Драги подкрепят преминаването му към президентството. За тях това е и апотеоз на реформата, и връщане към нещо като нормалност. Изтъкнатият технократ се премества на президентска позиция, позволявайки на политиката да се рестартира. С това изчистване на полето Драги постави началото на италианско възраждане.

През 2021 г. се говори много за "ефекта Драги". Фактът, че личната харизма е била толкова необходима, е показателен за несигурния резултат от проекта, който Драги и неговото поколение преследва от 90-те години на миналия век. Те заложиха на модернизирането на Италия, като я впрегнаха в европейския проект. Вероятно безвъзвратно. Но историята на растежа е пагубна. От 90-те години на миналия век проектът за модернизация е огромно разочарование. NextGenerationEU е последен опит за съживяването му. Драги може смело да заяви, че работата му като министър-председател е свършена, но дали това е вярно, зависи от непокорни сили. Зависи от избирателите на Италия и повече от всичко зависи от италианската икономика.

Драги има известни политически умения, но не е политик. Той е икономист. Но въпреки цялата си репутация на чудотворец, Драги не повече от всеки друг има тайна формула, която да даде нов живот на италианската икономика в ерата на глобализацията. При липсата на патентована рецепта Рим, Брюксел и Франкфурт ще трябва да преминат през калта. Драги и неговото поколение достигат края на кариерата си. Въпросът е дали щафетата ще бъде предадена и на кого. Ще знаем дали "ефектът Драги" е нещо повече от лепенка, когато вече не е толкова тясно свързан със самия човек.

(Със съкращения)

МФ подготвя по-високи данъци и осигуровки

автор:Дума

visibility 662

/ брой: 211

МФ подготвя по-високи данъци и осигуровки

автор:Дума

visibility 611

/ брой: 211

Таксиметрови шофьори плашат с протести

автор:Дума

visibility 650

/ брой: 211

Повече фалшиво сирене произведено у нас

автор:Дума

visibility 680

/ брой: 211

Мая Санду преизбрана за президент на Молдова

автор:Дума

visibility 679

/ брой: 211

Русия обстреля райони с украински българи

автор:Дума

visibility 632

/ брой: 211

Наземна операция на Израел в Сирия

автор:Дума

visibility 704

/ брой: 211

Камала Харис води в анкета на гласували

автор:Дума

visibility 613

/ брой: 211

Трошенето продължава

автор:Евгени Гаврилов

visibility 709

/ брой: 211

Вотът с "трите К"

visibility 649

/ брой: 211

И пак вечният въпрос: Какво да се прави

автор:Анко Иванов

visibility 707

/ брой: 211

Една реплика на г-н Пламен Орешарски

автор:Георги Пирински

visibility 606

/ брой: 211

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ