Леденото чудо - спасение в горещините

Горещото лято е тук и все по-често се сещаме за онези страхотни приспособления, които правят нашите напитки свежи и студени. Лесни за използване и изключително ефективни, кубчетата и формичките за лед са приятна изненада за купони и партита. А производството им днес, на фона на глобалното затопляне, е просперираща индустрия.
За изненада на мнозина пътят на леда към трапезата и бита тръгва не от най-мразовитите кътчета на планетата, а от... пустинята. Около 400 г.пр.н.е. в Иран един персийски инженер вече владеел техниката за складиране на лед през лятото в пустинята. Ледът бил носен през зимата от планините в големи количества, след това бил складиран в специални, охлаждани по естествен начин, складове (хладилници), наричани yakh-chal. Това били огромни подземни помещения (около 5000 куб.м) с дебели стени (поне 2 м в основата), направени със специален хоросан, съставен от пясък, глина, белтъци на яйца, вар, козя вълна и пепел в точни пропорции, като цялата смес е топлоизолационна. Считала се и за абсолютно непромокаема. Помещенията имали достъп до водохранилище, а благодарение на специалните ветрокапани през лятото било възможно да се поддържа ниска температура. Ледът от тези хранилища се използвал от благородниците за разхлаждане в горещите летни дни.
Не всички опити за изграждане на ледени хранилища били успешни. Т.нар. ранни "ледени къщи" представлявали прости конструкции със сламени покриви, покрити за по-добра изолация с пръст и храсталаци. В средата на ХIХ в. ледените хранилища значително подобрили конструкцията си и вече се изграждали със сводест тухлен покрив. Най-големите имения разполагали с поне едно хранилище за лед, а част от тях били изящно украсени отвън. През зимата се провеждали специални кампании за събиране на лед от близките водоеми, като хората полагали усилия да запазят "реколтата" възможно най-чиста. В хранилищата никога не се държала храна. Те били използвани единствено за леда, който оттам се пренасял с ръчни колички до кухнята. Ако ледът бил направен от чиста вода, го ползвали за напитки и десерти. В противен случай го натрошавали и смесвали с амониев хлорид, натриев хлорид (готварска сол) или калиев нитрат, за да понижат точката на замръзване и така получената смес използвали при сервирането на сладолед в специални съдове.
Ледените хранилища били изключително популярни в големите британски имения, но в Америка ги доразвили. В Европа съхраняването на лед дълго време било привилегия за елита. Тази традиция обаче била прекъсната в Съединените щати с появата на малки и евтини ледохранилища. Новостта достигнала и до Великобритания, а след 1840 г. чертежите за ледените къщи станали общодостъпни. Развитието на транспорта от своя страна позволило превозването на огромни количества лед в Европа от Америка и Норвегия. Само през 1894-а от Америка за Великобритания били изнесени 400 000 т лед, независимо от високата цена. Постепенно за съхранение на леда в домашни условия започнали да се появяват специални шкафове - предшественици на съвременните хладилници. Дървените шкафове с цинково или алуминиево покритие имали резервоар за вода, а ледът се използвал за съхранението на масло, мляко и др. храни. Хората купували лед от ледоразносвача, обикновено един път седмично и го размесвали със сол.
За създател на съвременните ледени кубчета се смята американският лекар Джон Гори. През 1844 г. той направил хладилник - не толкова заради изстудяване на напитките, колкото за охлаждане на въздуха в помещенията, в които лекувал болни от жълта треска. Според неговите теории топлият въздух и топлината изобщо благоприятствали развитието на болести. Той замразявал водата под формата на ледени кубчета в специални форми, тип корито. Понякога те били по-малки, а друг път - цели блокове, при това с различна форма. Документирано е, че неговите пациенти постоянно пиели охладени напитки.
Историята на ледените кубчета минава през 1914 г., когато Фред Улф изобретил хладилната машина. През 20-те и 30-те години на миналия век започва навлизането на фризерите, което значително променя възможностите за "отглеждане" на лед в домашни условия. През 1933 г. Гай Л.Тинкам създава гъвкави форми за лед, направени от вид неръждаема стомана. Пет години по-рано, през 1928-а, американският изобретател Лойд Гроф Коуиман става автор на изобретение, особено популярно днес. Разхождайки се в гората, той забелязал, че образувалите се люспи лед от кишата не се задържат по гумените му ботуши, а се плъзгат. Направил експеримент с гумени чаши и той се оказал сполучлив. Така се родили гумените форми за лед, чийто днешен наследник - силиконовите, са широко популярни. Модерното общество от години използва еднократни форми за лед, а ледогенераторите не са лукс, а необходимост в кухнята.
Дали за освежаващи коктейли или като част от десерта, днес ледът е нещо повече от задължителен елемент. Някогашните стандартни кубчета днес са модернизирани в ледени чадърчета, перки от акули, мозъчета, черепчета, буквички, топчета и пр. Представете си екзотиката и невероятното усещане да си поръчате един джин с две бучки... титоник (тоник на ледени блокчета с формата на величествения лайнер "Титаник"), "Блъди Мери" с миниатюрни ледени челюсти и черепчета, или водка с ледени "чили" блокчета. Дори за малките принцеси се предлагат ледени вълшебни пръчки и корони. Студени удоволствия за горещите дни...