Истината за армията на висок глас
/ брой: 270
Мислех си, че познавам полковник Гълъб Гълъбов добре. Както и българската артилерия и армията въобще. Живота си изкарах там. Целия живот. До нахлуването на демокрацията. Пък и след това. Дори си измислих своя дума "гълъбизъм". Нали гълъбът се отъждествява с доброто, с хубави неща. Трябваше "два пъти добрият" полк. Гълъбов да напише книгата си "Един живот за българската артилерия и Ракетни войски", за да се види и още една негова добрина. С даването на приятелите си артилеристи и ракетчици, пък и не само на тях, едно настолно четиво. Прекрасен разказ за времето, когато лично той и наборите му израстват, укрепват, оформят се и творят. Заедно с армията и държавата. С много трудности, но и с много ентусиазъм, без дори помисъл за прикриване, за "скатаване", за по-малко от сто процента раздаване. И някои може би ще си спомнят и "Как се каляваше стоманата" на Н. Островски, и полковник Борис Дрангов... Нашите кумири!
Това е един приповдигнат, оптимистичен, точен, откровен спомен на чист, деен и себераздаващ се офицер. Споменати са имената на десетки войници, началници, самоковци и хора от края, където капитан и майор Гълъбов е командир на Тежкия армейски полк цели осем години. И всеки, разтворил книгата, ще срещне или своето, или името на свой приятел и познат. Същото е и със снимките. Дълбока въздишка ще се надигне у читателите. Та това са най-мъжките години на поколения млади българи. Ще одобрят книгата и останалите. Българите, истинските и добрите, винаги са обичали армията. Вижте: членувах в пионерската и комсомолската организация, реди роденият в Орландовци ученик от 59-о училище в Малашевци. И показва факсимиле от комсомолската си книжка... Сетне става същото и с членуването в партията. За доказателство - пак снимка! И по Гълъбовски казва: "Заявявам, че разни Соломоновци, Аговци, Сугаревци, Минчевци, Костовци, Инджевци, Събевци, Аньовци... няма да ме накарат да се откажа... Президентите Желев и Стоянов произведоха в генералски звания хора, които не отговаряха на изискванията на уставите... Никога няма да се откажа от пионерското, комсомолското и партийното си членство... Споделям, че уволнението на армейски генерал Любен Петров като началник на ГЩ е позор за властниците след 10 ноември... Неприятно е и това, че той не бе подкрепен от някой от своите заместници... Самоковци плакаха за своите ракети... Преизпълнявахме плана за кръводаряване. Първи бяхме аз и докторът. Последен - шофьорът на линейката... Горд съм, че съм част от историята на Ракетните войски и артилерията... Аз, както и моите колеги, служих на българския народ не за пари!!!
Полк. Гълъб Гълъбов