Квинтесенцията на един живот в два свята
/ брой: 174
Пътуващ лектор би трябвало днес да бъде дипломатът от кариерата Райко Николов. Не са много дългогодишните и първокласните дипломати като него. В своите 90 години, роден е на 5.VІІІ.1925 г., 40 той е все в дипломацията. Започва в Министерството на външните работи, преминава през Париж, Вашингтон, Белград, Прага, Рим, Женева... Български посланик е в Кувейт, Югославия и Италия, представител на България и ръководител на делегацията ни в ООН...
И все в годините на студената война, желязната завеса и надвисналата като дамоклев меч над света ядрена заплаха. Спорил е с несменяемия външен министър на СССР Андрей Громико и с българските Петър Младенов и Ангел Цанев - министър на вътрешните работи, обсъждал е важни въпроси и е давал ценни съвети на Тодор Живков и Станко Тодоров... По собствените му признания няма място по света, където не е бил. А в Рим попада точно по време на "процеса на века", инсцениран от САЩ срещу България и Сергей Антонов. В изключително близки отношения е с папата и с Джулио Андреоти, дългогодишен министър-председател и външен министър на Италия. Кисинджър, Кенеди, Кастро, Хрушчов... са в книгите му.
И всичкият този свят, събития, сътресения са описани в шест прекрасни публицистични книги. Пенсионерските си години и отприщилата се след промените в България демокрация и свобода на словото той използва за писане. За пръв път дипломат без ограничения представя България, както я виждат отвъд "Желязната завеса". А книгата на Райко Николов "Живот в два свята" е последната от шестте. Тя е квинтесенцията. Тук авторът е събрал най-важното. В тази книга за пръв път представя и родното си село Суворово, Варненско, своя род, първите си плахи стъпки, своя баща и младежките си увлечения по РМС, последвани от побой в полицията.
Друг на мястото на кариерния дипломат би събрал на едно място някои върхове и дори пикантерии, особено от Балканите и САЩ, разбира се, без преувеличения. Да речем, как две държави - Гърция и Турция, членки на "миролюбивото" НАТО, търсят помирение чрез Живков от лошия Варшавски договор. Или пък оценките на Тодор Живков за Народното събрание, като пародия, за социализма, за опеката на Москва... И все от първо лице, без интерпретации и коментари. Ще стане пиперлия манджа. Но не е в стила на автора. Най-добре ще е читателите сами да посърбат малко, направо от първоизвора.
А квинтесенцията "Живот в два свята" идва след първата книга на Райко Николов "На горещ пост в Рим", втората е "Дипломация на четири очи" за пребиваването му в Белград, третата - "Дипломат в Америка", където престоява едва две години и е изгонен с "обич". Следващата - "Български посланик разказва", за работата му в Женева и Ню Йорк и обширни откъси от дневниците му. Предпоследната книга на дипломата "Парижки години" обхваща първите му шест години, когато проправя пъртината си в дипломацията. Май тя е най-възторжена.
И понеже никой не ще се сети по държавна или друга линия да ангажира този достолепен човек и посланик, по какъвто и да е начин, да разказва пред заинтересовани и пред по-широк кръг любопитни за българското "вчера", един е изходът - да се прочетат книгите му. Иначе дипломатът се оказва и физически държелив. В чудесна кондиция и на своите 90 лета, Райко Николов е като един "юноша с бакенбарди". По френски терк. И като потвърждение на думите на Лидия, съпругата му: "Него Париж го формира и изгражда." На многая лета, Ваше превъзходителство, от категорията на висшите дипломати!