КОЙ ЩЕ ПРЕВЗЕМЕ БЕРЛИН - НИЕ ИЛИ СЪЮЗНИЦИТЕ

С приближаването на края на войната се нажежават както военните, така и политическите битки. На 1 април 1945 г. Чърчил телеграфира на Рузвелт:
"Нищо няма да окаже такова психологическо въздействие и няма да предизвика такова отчаяние сред германските съпротивителни сили като падането на Берлин... И ако руските армии влязат в Берлин, както и във Виена, няма ли да се създаде у тях преувеличена представа за приноса им в нашата победа..."
Разузнаването информира съветското командване за шифрограмата. И Рузвелт започва да го увърта. А истината е, че всъщност немците прекратяват всяка съпротива срещу Англия и Америка, та те първи да влязат в Берлин. И се хвърлят в яростно контранастъпление в Унгария срещу Червената армия. Където в състава на Трети украински фронт се бие и Първа българска армия на ген. Владимир Стойчев.
Ето как овладяването на Берлин се превръща повече в политическа, отколкото в стратегическа битка. И на същия този 1 април Ставката в Москва обсъжда плана за Берлинската операция. Като отчетливо е заявено:
"За съветския народ, изнесъл на плещите си цялата тежест на войната, превземането на германската столица, освен всичко друго се превръща и в национален престиж."
В началото на съвещанието Върховният главнокомандващ дава на генерал Сергей Щеменко да прочете на глас телеграмата на Чърчил до Рузвелт и риторично пита:
"И кой ще превземе Берлин - ние или съюзниците?"
После заключава:
"Ние трябва да вземем Берлин в най-кратък срок..."
И с някои уточнения на Антонов подписва директива до командващия 1-и Белоруски фронт маршал Жуков за овладяване на Берлин и излизане на Елба до края на месеца.
За решаващото сражение и Червената армия, и Германия се подготвят особено старателно. Тук хитлеристите струпват всичките си налични сили, обединени в две армии - "Висла" и "Център", включващи 48 пехотни, 4 танкови, 10 моторизирани дивизии, 37 отделни пехотни полка, 98 отделни пехотни батальона и др. Тук са заели отбранителни позиции повече от милион души, 1500 танка и щурмови оръдия, 3300 самолета. За комендант на отбраната Хитлер назначава генерал-лейтенант Рейман, а за върховен комисар, отговарящ за отбраната на града - Гьобелс. Той оприличава ситуацията пред Берлин през 1945 г. с тази пред Москва през 1941 г. Краят обаче се оказва съвсем друг!

ЕДНА ОСОБЕНО НЕНАВРЕМЕННА СМЪРТ

И докато Гьобелс се надява на хороскопа, за да поддържа моралния дух на Хитлер, фюрерът разчита повече на скарването на съюзниците.
Но като че ли мистичните очаквания на Гьобелс... се сбъдват. Целият сияещ, той връхлита в кабинета на Хитлер с радостни крясъци:
"Мой фюрер! Чудото стана! Поздравявам ви! Умря президентът Рузвелт!"
В немската ставка пият шампанско. Сякаш самото привидение ще ги спаси...
Президентът на САЩ Франклин Делано Рузвелт почива ненадейно на 12 април 1945 г. Как си играе с хората Съдбата. Ако това бе сполетяло Чърчил, едва ли радостта на Гьобелс, Хитлер и компания щеше да е толкова голяма. И на мига фюрерът звъни на всички командващи армии и високопоставени персони - да им съобщи лично радостната новина. Но на него не му е съдено да се радва дълго на този повратен момент.
А смъртта на съратника в "Голямата тройка" наистина носи неприятности на Сталин, който изпитва големи симпатии към изтъкнатия реформатор на Америка, победителят на "великата депресия".
Идването на власт в САЩ на твърдоглавия и ограничен русофоб Труман заставя Сталин по-късно да преразгледа своите планове и позиции в следвоенната суматоха по устройството на света.
Всъщност никой няма особени илюзии към новия стопанин на Белия дом. Пък и самият той много скоро заявява себе си. Сега всички отново си спомнят изявлението на Труман още от юли 1941 г.:
"Ако ние видим, че във войната губи Германия, следва да помагаме на Русия, а ако губи Русия, ние следва да помагаме на Германия и по такъв начин нека те се бият и избиват колкото може повече..."
И още на следващия ден след погребението на Рузвелт новоизлюпеният ястреб на псевдодемокрацията заявява:
"Русите скоро ще бъдат поставени на мястото им и тогава САЩ ще поемат ръководството на света..."

КОБЕН ДЕН ЗА ХИТЛЕР

Войските на 1-ви Украински и 1-ви Белоруски фронт започват настъплението си към Берлин на 1б-и април, 2-ри Белоруски фронт на Рокосовски тръгва на 18-ти. Настъплението започва в 5 часа сутринта с мощна артилерийска подготовка, в която са изстреляни 1 236 000 снаряда. "Оригиналното" тук е, че с тръгването в атака на пехотата и танковете едновременно светват 140 прожектора, разположени на 200 метра един от друг. Маршал Жуков заимства тази идея от японците. Но се оказва, че вместо да "ослепи" противника, Георгий Константинович нещастно осветява чудесно своите войски... като цели за немците!
Междувременно продължават договорките за пропускане без съпротива на английските и американските войски към Берлин. Тази перспектива, обаче вече не тревожи Сталин. Според него всички тези ходове на Хитлер са, за да подбуди разногласия между съюзниците.
"Щом вземем Берлин, всичко ще свърши, успокоява Върховния своите. А ние можем да направим това и сами!"
В тези кулминационни за цялата война дни, на 20 април, Хитлер отбелязва своята 55-годишнина. Сред поздравяващите го за рождения му ден са Гьоринг, Химлер, Борман, Гьобелс, Рибентроп и членове на генералитета. Точно в този ден танкистите от Червената армия, командвани от армейски генерал Рибалко, влизат в Цосен, където се намира щаб-квартирата на Върховното командване на Вермахта. И точно тук преди началото на войната е разработван планът "Барбароса" за поход на Изток.
Рожденият ден на фюрера преминава под непрекъснатия тътен на артилерийската канонада. В този ден Хитлер излиза от бункера за последен път. Със силно отпуснати рамене, болезнено прегърбен, с неуверени стъпки той преминава пред строените съвсем млади момчета от "Хитлерюгенд", пощипва някой по бузите, някой потупва по раменете... с блуждаещ поглед. За какво ли си е мислел в този кобен ден!

АГОНИЯТА

На следващия ден фюрерът извиква в Ставката командващия група "Център" Шернер, произвежда го във фелдмаршал и му заповяда с армията си да се отправи в защита на Берлин. А на по-следващия ден се среща с командващия 12-а армия генерал Венк, комуто обявява:
"От днес ние се бием само срещу Изтока, но не против Запада!
И му заповядва да снеме от Западния фронт всички войски... Да деблокира Берлин.
Играта на криеница свършва. Пък и няма време!
На 22 април 1-и Украински фронт на маршал Конев стига Берлин. В телеграма до Сталин командващият фронта докладва: "Трета гвардейска танкова армия на Рибалко с предните си бригади проникна в южната част на Берлин и от 17,30 води бой за центъра!" А като отразява удара на изпратената от Хитлер 12-а армия на генерал Венк, на 21 април 1-и Украински фронт и 1-и Белоруски фронт завършват обкръжението на Берлин. В този ден войските на маршал Жуков, командващ 1-и Украински фронт, се срещат на Елба с войските на 12-а американска армия на генерал Брадли. Това събитие е отбелязано в Москва със салюти. Сталин, Труман и Чърчил се обръщат към своите народи с поздравления. А ожесточените сражения продължават все по-ожесточено!
Стига се дотам, че на 28 април в района на Райхстага по заповед на началника на немския генерален щаб Кребс по въздуха са прехвърлени три роти курсанти от морската школа. Може би за да попречат на сержант Егоров и младши сержант Кантария да издигнат там на 30 април в 15 чaca червеното знаме на Победата!
Само 50 минути по-късно, вероятно разбрал най-сетне всичко, Хитлер заедно с Ева Браун се самоотравят. На 1 май в 20,30 часа, заедно със жена си Магда се самоубива и Гьобелс. Така постъпва и Кребс! Агония!

х   х   х

Април и май са най-хубавите пролетни месеци на годината. Като пролет на един нов свят ги възприемат и хората през 1945 г. И още дълги години след това!
Тържественото подписване на акта за безусловна капитулация на Германия става през нощта на 8 срещу 9 май в източната част на Берлин. На 9 май Москва салютира Деня на Победата с 30 залпа от хиляда оръдия.
Новите поколения, родили се или израснали след 1945 г., трудно могат да си представят войната, кръвопролитието, пещите на Освиенцим, Бухенвад..., мъките и мечтите на стари и млади, жертвите... А забравата явно, е силно търсена и желана. Отново ли поука няма да има, въпреки дадените 50 милиона жертви?!





Момчетата от "Хитлерюгенд" - последна надежда на Хитлер да задържи Берлин


След безумната авантюра - отчаяние и крах


Възстановените граници на СССР