Личности
Духа человечески озонират срещи с именити шипченци
/ брой: 23
Има ли достатъчно висока, звънка, ангелогласна... камбанария, която да проглася шипченските напеви! На храм-паметника "Рождество Христово", строен по руска идея, с руски средства и руска благост цели двайсетина години в памет на жертвите в Освободителната война, осветен тържествено на 28.IХ.1902 г. На върха Шипка с Орловото гнездо, с опълченците "грабнали телата... фръкнали завчаска", с Паметника на свободата с 10-тонния лъв, построен през 1930 г. И на шипченци от селото и града Шипка. Дали на България Хаджи-Димитровия четник Стефан Орешков, чиито кости в Казанлък властите не се умориха да ровят; знаменосеца на Караджата Иван Пеев; подвойводата на Новомахаленската чета през Априлското въстание 1876 г. Станьо Гъдев; участника в четата на Цанко Дюстабанов - Никола Кавалов; 28 опълченци, на които паметник е поставен едва в края на 2007 г.; командира на дружина в Сръбско-българската война 1885 г. капитан, стигнал до генерал, Дечко Караджов; художниците Христо Кутев, Станьо Стаматов, Дечко Мандов, Радка Костова, Никола Заров; народния лечител с международно признание Иван Раев, съвременния голям специалист и медицинско светило генерал проф. Генчо Кръстинов, поета и публициста Генчо Бъчваров, акад. Дечко Павлов...
Има такава възвисена, дръзко пристрастена към всичко шипченско и камбанария, и камбана. Вижте книгата "Шипченци" на достолепното Военно издателство. И нейния автор, дългогодишния началник на това издателство от времето, когато то беше същински духовен колос, исполин, само за седмица бълващо повече книжнина, отколкото днес за година, полковника от запаса Георги Георгиев. И нещата ще си идат по местата. Човек канара. И на вид, и по душа. Такава е и книгата "Шипченци" на някогашния свързочник от Самоков, заместник-главния редактор на в. "Народна армия", автор на 11 документално-публицистични книги, сред които "Дарования", "Личности и тревоги"... Не по-малко забележителна е антологията "Военна проза" от тритомника "Храбростта и мъката на България" под негово съставителство.
Майсторът и от непригоден материал прави шедьоври. А когато на перото му попаднат истински бисери... Тогава може би се получават очерци, творчески портрети, споменни есета или както щете ги наречете, с каквито полк. Георгиев е препълнил своята "Шипченци". С такава непринуденост и обич към всичко, за което разказва, с такова майсторство и преклонение може да разказва и пише само човек, дарен свише. И да учи, и да споделя, и да възторгва... Както го прави полк. Георгиев. Той уж разказва за шипченеца Генчо Бъчваров, но "светва" за читателя "какво е това очерк? Очеркът е нещо, обратно на доноса. Вместо да клепаш човека, го хвалиш!" Сетне пък съвсем уместно вметва: "Какви главни редактори имаше България! Ще започна със Стефан Продев... Още по-убедителен е Валентин Караманчев... Стойностен бе и Руси Божанов..." Това може да го твърди само добре навлязъл в темата автор. Сред първите от тях безспорно е полк. Г. Й. Георгиев.
"Шипценци" на полк. Георгиев е наситена и с илюстрации. От по-старо време и съвременни, и дори цветни. А ето и някои от заглавията - "Старите къщи на нашата улица помнят", "Душа човек", "Перла в полите на Балкана"... С такава сладост, милост и топлина едва ли и бабите са редили приказки, както го прави полк. Георгиев, стане ли дума за Шипка, за храм-паметника, за Олга Николаевна, майката на Белия генерал Скобелев, за граф Игнатиев... Ето само два реда: "Живея на 200 крачки от главното стълбище на храма. Там, на първата площадка, сутрин рано се срещаме с бившия японски учител Кимитака. Тази сутрин заспорихме с ръце колко са стъпалата. И започнахме да се изкачваме и броим до 160..." Увлекателно, интригуващо, леко, с драгост и топлота. От първата до последната страница на книгата.
Нека друг се наеме да пресмята колко са именитите шипченци. И пропуснал ли е някого полк. Георгиев. Или пък събитие, забележителност шипченска. Блажено е обаче това селище. И с историята и людето си. И със своя днешен Захарий Стоянов в лицето на автора на "Шипченци" полк. Г. Й. Георгиев. И неговата "шипченска балада"!