Неизвестно за известното
Храмът на душата и неговите съкровища
Над 8 милиона скъпоценности от древността до наши дни пази за бъдните поколения Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий"
/ брой: 286
Всяка страна има красиво лице. Красивото лице на България е Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий". С тези думи ни посреща директорката на най-големия български Храм на книгата проф. Боряна Христова. Прекрачваме прага на нейния свят, а разказът й е завладяващ като приказка. Библиотеката не е място и склад за книги, а сакрално пространство, в което общуваме не просто със знанието и душите на онези, които са живели преди нас, а със самите себе си, споделя проф. Христова. Да чете всеки може навсякъде, но тук, в библиотеката, е като Храм на душата, помага и библиотечният ангел. Атмосферата и стените дори предразполагат към разкрития.
И независимо че Националната библиотека съществува вече 133 години, читателите й са милиони, а поколенията, преминали през читалните - няколко, тук все още има много неща за откриване. Това е най-интересното място на света, където човек паралелно може да изживее няколко живота. Библиотеката е начин на мислене, философия и чийто крак не е стъпвал тук - не знае какво губи, разказва проф. Христова уроците, които преподава на студентите по библиотекознание.
Днес Националната библиотека, която носи името на светите братя Кирил и Методий, разполага с над 8 милиона библиотечни единици. Това са не само книги и периодични издания, а и картографски материали, ръкописи, документи, музикални материали, електронни книги и пр. Осем милиона съкровища, чиято стойност не може да бъде определена. Защото са безценни. И всички опити да "вкараме" цифри сред уникалните издания се разбиват в разказите за невероятните богатства, които пазят жив националния ни дух. Най-голямата българска библиотека разполага с книги на почти всички езици, които се говорят в света, включително и на някои от застрашените и обявени под закрилата на ЮНЕСКО, какъвто е гагаузкият, разказва проф. Христова. В хранилищата се намират уникални за световното културно наследство издания, които съдържат не само творби, преведени на гагаузки, но и речници към тях, които спомагат за запазване на лексикалното богатство на езика.
Националната библиотека разполага с уникална колекция от книги на всички арабски и източни езици - японски, китайски, корейски и пр. Разбира се, не на всички диалекти, но интересът на читателите понякога е твърде странен, споделят сътрудниците на проф. Христова. Например в последно време се забелязвал повишен интерес към монголски книги, преведени на английски, френски и руски. Приемаме всички книги, които наши чуждестранни партньори ни дават, и ги съхраняваме, защото всяка в даден момент ще бъде полезна, а и е част от безценното световно културно наследство, казва проф. Христова.
Без да се замисли, тя дава отговор и на въпроса за най-ценните книги, с които разполага Националната библиотека. Всички са ценни, защото могат да ни наведат на различни мисли и да доведат до уникални резултати. Цифри тук е неуместно да се споменават, допълва проф. Христова. "Нищо не се продава!", категорична е директорката, като не крие, че много сродни институции от различни точки на света са проявявали интерес към съкровищата ни. Като доказателство, че всяка книга е уникат и би могло да "се оцени" все пак, тя привежда простичък пример. Националната библиотека разполага с книга, дело на немски авангардисти от 1934 г. Не толкова стара, но отпечатана в малък тираж и върху метални листове. В Лондон тя струвала 30 хил. лири. Достатъчно висока сума за книга, която притежаваме, но за нас тя е безценна и не бихме нито я оценявали, нито остойностявали, казва директорката.
Миниатюрно луксозно издание, посветено на Бах
Иначе като човек, отдаден на света на книгите и превърнал библиотеката в неизменна част от живота си, тя не крие мечтата си Националната библиотека да притежава например картите на Магелан, на Колумб, както и един от бележниците на Леонардо. И не крие гордостта си, че библиотеката ни има почти всичко, свързано с България.
И все пак най-ценни и уникални, защото не се повтарят, са ръкописните книги. След тях идват т.нар. инкунабули - най-редките и най-ранните печатни книги. Следват ги старопечатните редки и ценни издания. Ръкописите не могат да се сравняват с печатните книги по своята уникалност. Дори и да имат еднакво съдържание, всеки е различен. Безценни са и колекциите от архивни документи и други уникални издания в един екземпляр. Нашата библиотека разполага с такива на много езици. Имаме големи колекции от славянски и ориенталски книги, богати сбирки от гръцки и византийски писания. Разполагаме с ценни старопечатни издания. Откъм фондове библиотеката ни може да се мери с едни от най-богатите в Европа, поради което е търсен партньор, отбелязва проф. Христова.
Богатството ни е неоценимо, а финансирането - повече от скромно, споделя директорката. Неотдавна у нас гостувала делегация от норвежката национална библиотека. Фондът й е от 3,8 млн. библиотечни единици - наполовина на нашия. Норвежците се похвалили с 2000 ръкописа, които пазят, ние съхраняваме над 10 000. За скромните, в сравнение с нашите, съкровища норвежката държава отпуска годишно бюджет от 100 млн. лв. Нашата библиотека разполага едва с 3 млн. лв. Норвежците дигитализират всичко, което имат във фондовете си, споделя проф. Христова. С тяхна помощ по европейски проект и със съдействието на Исландия и Лихтенщайн Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" е започнала изпълнението на спечелен европроект за дигитализация - най-напред на най-ценните и стари книги и ръкописи. Ако Норвегия досега е дигитализирала 1 млн. страници, ние сме едва на 111-хилядната. От месец работи новият дигитален център в библиотеката, с който този Храм на духовността се превръща не само в пазител на културното наследство, но и в модерен информационен център - той хвърля мост към идните поколения. За тези, които идват след нас, е символичната книга на бъдещето. Тя е заключена и специален електронен часовник отброява времето до нейното отключване през 2060 г. Тези, които ще отворят посланието ни тогава, ще разберат какво сме си мислили ние за бъдещето.
Важен проект за Националната библиотека е дигитализирането на всички вестници след Освобождението до 1940 г. Нарекли са го "Целокупна България". Това са гласовете на няколко поколения българи по темата за етническото, историческото, културното право на политическо единение на областите Тракия, Македония, Мизия и Добруджа. До момента вече са сканирани изцяло над 10 издания с общ обем над 20 000 файла.
Богатството, което имаме, с пълно право ни определя като европейци, казва проф. Христова. Изграждането на виртуална библиотека ще ни приближи още до националните библиотеки на Стария континент, защото с помощта на интернет нашите каталози ще могат да се ползват от всички тях.
В последните години Националната библиотека е не просто Храм на книгата, а се превръща в културен център, в който всекидневно се провеждат събития - концерти, представяния на книги, литературни четения, кръгли маси, конференции, дискусии, изложби. Изявите са над 300 на година, което позволява на стотици хора, които не са читатели, да прекрачват нейния праг и да остават пленени от невероятната атмосфера. Два пъти в годината - на 11 май и 1 ноември, се провежда ден на отворените врати. Тогава всеки може да посети великолепната сграда в центъра на София и да се докосне до безценните богатства, които тя пази.
Плановете ни за бъдещето са също толкова разнопосочни, колкото и посланията в една книга, казват от библиотеката. Новият им издателски проект предвижда да публикуват неиздадени творби на известни автори, притежание на Националната библиотека. Надяват се да намерят финансиране за това свое начинание. Средства са необходими и за довършване на хранилище за книгите, или за строеж на ново непосредствено зад сградата на библиотеката, върху терен, който е нейна собственост. С усмивка проф. Боряна Христова споделя, че и те, както други културни институти у нас, очакват края на кризата. И се надяват и в България да се намери втори Митеран, който да им подаде ръка.
Осинови книга
Така от Националната библиотека са нарекли един от новите си проекти. Идеята е простичка: тъй като държавата няма възможност, пазителите на духовното й богатство са решили да подканят към дарителство онези, които обичат книгите. И са ги призовали да осиновят по една, за да й помогнат да преживее и да стигне до бъдещето.
Дарителството тук има почти възрожденски размери, разказва с вълнение директорката на библиотеката. И почти просълзена си спомня как когато преди години протекъл покривът, а отникъде не отпускали пари за оправянето му, верните читатели започнали да събират по 50 и по 20 лв. за ремонта.
В основите на изграждането на Националната библиотека са залегнали принципите на дарителството, на безкористното, на любовта към България и идните поколения. Защото в първия й указ е записано, че тя се създава именно за да работи за бъдещите поколения, "щото те да могат да достигнат европейско ниво и за в бъдеще да издигат културата, науката на България и да я водят напред в света", цитира проф. Христова основателите.
Проф. Марин Дринов, на когото е наречена читалня № 1, полага основите на т.нар. специални сбирки. Той дарява уникална колекция от ръкописи и старопечатни книги, стара руска периодика. Ценим всяко дарение, споделят от библиотеката. Един от последните дарители е доц. Людмил Димитров от Софийския университет, който дарил издаден в Словения от него българо-словенски разговорник. Тъй като е отпечатан в Словения, можеше и да не го получим, а той е изключително ценен, отбелязва проф. Христова. В Словения доц. Димитров е открил книга за историята на Словенската народна партия, в която има няколко страници, свързани с 30-те години на миналия век в България. И я купил, а сега тя вече е част от специалната колекция "Булгарика" - книги, издавани в чужбина, в които се споменава България. Директорката на исландската библиотека също подарила спомени на техен политик, посетил нашата страна през 70-те години на миналия век и отразил впечатленията си. Някой ден това ще е ценно и ще бъде прочетено, убедена е проф. Христова.
Сред дарителите е Любен Басмаджиев (вече покойник). Българин, живял в чужбина. Той дарил луксозни издания на Библията, които са голяма рядкост. Едно от последните големи дарения е на Теодор Димитров - българин, който завещал своите имоти на родината си. Той е бил библиотекар и книголюбител, книжовното му наследство от 42 хил. тома вече е притежание на Националната библиотека. Сред книгите има поредици на френски език, тъй като Димитров е живял в Швейцария и е пътувал често до Франция, на Емил Зола, Виктор Юго, Молиер.
Сред дарителите са много от чуждите посланици у нас - френският, японският, немският, исландският и др.
Особен интерес представляват и дарените архиви. Дими Паница например е подарил архива на Стефан Груев, български емигрант, автор на книгата "Корона от тръни". Дими се оказал изпълнител на завещанието и пренесъл от Щатите в куфари целия архив на Стефан Груев и го дарил на библиотеката. В списъка личи името и на Иван Дренников - ентусиазиран българин, който живее във Венецуела. Той е голям патриот, от стар български род, бил е библиотекар във Венецуела, работил е в националната библиотека в Каракас и е събирал документи, книги, старопечатни издания, уточнява проф. Христова. Той подарил на библиотеката оригинал от Книгата на Нострадамус и други неща, в т.ч. предмети и амулети. Дренников трогнал проф. Христова до дъното на душата. Казал й: "Боряна, като умра, ще оставя две неща. Едното е куфарче за теб - материали за Националната библиотека, а другото - българското знаме, с което съпругата ми да увие моето тяло..."
Не са малко и наследниците на писатели, дарили архивите на своите родители. Синът на Иван Давидков е предоставил на Националната библиотека целия архив на баща си, пълен и с неиздадени творби. Леда Милева дари архива на своя баща Гео Милев, включително и рисунките му. След смъртта на Ганка Найденова, Явора Стоилова предостави на библиотеката половината от архива на Яворов, и то с разрешение веднага да се използва. Така беше издаден бележникът на Яворов и се откриха неизвестни негови творби, припомня проф. Христова.
Гигант и джудже
Специални книги за специални хора. Така в Националната библиотека определят колекцията от миниатюрни книги, наброяваща около 560 броя. Най-малката е с размери 13 на 10 милиметра и е придружена от специална лупа за четене. Тя е на български език, издадена е през 1968 г. и е заявление на Тодор Живков във връзка с проведения тогава в София Международен фестивал на младежта и студентите. Сред миникнижките има речници, луксозно издание на Библията - подарък от архимандрит Сионий, стихосбирки. Повечето "джуджета" са предимно издания, направени под формата на сувенири и с колекционерска цел, не толкова като книги за четене. Затова от библиотеката организират с тях изложби.
На другия полюс са книгите гиганти. Националната библиотека разполага с два внушителни екземпляра. Единият е луксозно издание на Корана, предназначено да се чете на колене, по време на молитва. Уникален по размери, по вид и същност е музикалният ръкопис, дарен от големия ни музикант и пианист Юрий Буков. Той го е купил от Франция. Размерите на книгата са приблизително 52 на 80 см и са необходими двама души, за да я носят. Ръкописът е на пергамент и датира от 1639 г. Представлява вид богослужебна книга и е била използвана за тържествени ритуали.