Харамията Пейо Яворов

А революционната дейност на поета е особено ярка по време на Балканската война. Съвсем ясно е, че той не може да остане настрана и назад от тежненията на целия народ. Особено когато се отнася до неговата любима Македония и до хората, които са особено близки на сърцето му, сред които на първо място стои Гоце Делчев. Затова застава начело на чета, за да се бие за свободата на поробените братя.
И до обявяването на Балканската война Пейо Яворов неведнъж нарамва пушката и ямурлука, за да участва в националноосвободителните борби на българите от Македония и Одринско. А когато на 17 септември 1912 г. е обявена обща мобилизация, предизвикала небивал възторг и въодушевление сред населението, съвсем естествено е и чирпанлията Пейо Яворов да е сред най-ентусиазираните. Твърдо решен да се включи във войната, още сутринта на следващия ден той се явява в канцеларията на Изпълнителния комитет на македоно-одринските братства.
В най-значимото си произведение "История на Македоно-Одринското опълчение", отпечатано още през 1919 г., началникът на щаба на опълчението, майорът от Генералния щаб на Петър Дървингов отбелязва като войвода на доброволческа чета щ 15 Пейо Яворов с район на дейност Разложко и Неврокопско. Основната задача на четите е да подпомагат действията на българската армия, да защитават българското население, да разузнават, както и да извършват диверсионни действия. Всичко това е записано в "Правилник за доброволческите чети, които ще действат в Македония и Одринско..." под авторството на Петър Дървингов.  
Само седмица след обявяването на мобилизацията, на 22 септември, Пейо Яворов заминава за гара Белово, където го очаква войводата Йонко Вапцаров с 45 четници-доброволци. Междувременно броят на желаещите да станат четници в Македония непрекъснато нараства и когато войводата пристига, те вече са 68 души. За да се осигури възможност за по-голяма маневреност и оперативност при изпълнение на предстоящите задачи, четниците са разпределени в четири по-малочислени чети с войводи Йонко Вапцаров, Пейо Яворов, Лазар Колчаков и Лазар Топалов.
В четата на Яворов са включени 14 души. От запазения в личния дневник на поета списък на четниците се вижда, че неговата чета се състои все от млади момчета. Почти половината от тях - 6 души, са родени в Македония, трима са от Одринско, а останалите петима са от вътрешността на страната. Поради големия брой представители на интелигенцията в четата, и най-много заради войводата, Яворовата чета е наречена "литературна".
На 23 септември 1912 г. сутринта четата се изнася от Белово по посока към Юндола, достига на около 15 километра от тогавашната българо-турска граница (в местността Каца поляна) и се установява на бивак. Интересно описание на Яворов в пълно войводско облекло, така както поетът описва своя кумир Гоце Делчев, е оставил четникът Георги Венедиков. "Яворов - отбелязва той в спомените си, - облечен в комитски дрехи, цървули, обути върху бели гайтанли лапчуни, черно комитско кепе, кривнато надясно и назад, с прехвърлена през рамо лека италианска кавалерийска карабина, препасани на кръста наган, кама и патрондаш, кожена комитска чанта и бинокъл, имаше пълен войводски вид..."  --------
След дни на принудителен престой, дълги преходи нощем, засади и дебнения между четници и турска войска, преминаване на границата и връщане обратно на българска територия, за да се избегнат ненужни жертви. На 4 октомври вечерта все пак "литературната" чета достига граничния пропускателен пункт Демиркапия. Тук четниците попълват бойните си припаси, преглеждат отново оръжието си и се срещат с другарите си от четите на Йонко Вапцаров, Лазар Колчаков и Лазар Топалов. Нощуват и вечерта на следващия ден потеглят за Македония.
А този ден е 5 октомври 1912 г., денят в който България обявява война на Турция. Съгласно плановете на българското командване в направлението, определено за действие на четирите чети, се предвижда да настъпят 27-и и 39-и пехотен полк от 2-ра пехотна тракийска дивизия, чиято главна задача е овладяването на Разлог. Късно вечерта на 5 октомври четите пресичат границата, преминават местността Семково и след двучасов преход достигат района на с. Белица. Информирани, че още в деня на обявяването на войната град Банско се е самоосвободил с помощта на намиращите се в района партизански и местни чети, а в Мехомия (днешен Разлог) са дислоцирани големи турски военни сили, войводите Вапцаров, Яворов, Колчаков и Топалов решават да се насочат към освободените селища, за да обединят силите си с намиращите се там чети и да ударят турските войски в тил, когато българската армия ги атакува от североизток.
Населението на Банско посреща изключително радушно четниците. И особено се радва на Яворов, когото тук всички знаят от съвместната му работа с Гоце Делчев. Отново четникът Георги Венедиков свидетелства в своите спомени: "В Банско аз видях колко голям е Яворов като македонски войвода и колко обичан е от поробеното население. Покрай Яворов и ние, четниците му, бяхме на уважение." А докато са в Банско четниците участват в церемония по освещаване на българското национално знаме в черквата "Св. Троица". Това става на 7 октомври. На следващия ден Банско е провъзгласен за град и за околийски център. Във всички церемонии главната роля като че ли някак спонтанно и от само себе си е отредена и се изпълнява от Яворов. Дори има случай, в който един от четниците почва да чегърта полумесеца на входа на черквата, който е редом с кръста, с повелителен жест Яворов го спира. Да остане за историята, да се знае от поколенията. Тъй стои полумесецът и до днес. На черквата в Банско, от амвона, на която с авторитета си на войвода, любимецът на македонците Яворов обявява свободата на Банско.
През целия ден на 8 октомври населението на Мехомия трескаво очаква българската войска и своето освобождение. Но след редица боеве, критични ситуации, маневри, сражения и перипетии, това става едва на 10 октомври. Всъщност след освобождението на съседното с. Баня от българските войски, турският аскер в Мехомия сам напуска градчето под прикритието на нощта. И на 11 октомври 27-и пехотен чепински полк е посрещнат тържествено с биене на камбаните от местното население и от сборната чета на войводата Хр. Чернопеев, която вече е влязла в града и е започнала да обезоръжава останалия тук башибозук.
По-нататък пътят на четите на Яворов, Вапцаров, Колчаков и Топалов продължава през местността Харамибунар в Пирин към Неврокоп (днешен Гоце Делчев). През целия ден на 17 октомври тя се движи на изток. А когато четниците влизат в Неврокоп, тук вече са пристигнали подразделенията на 27-и и 39-и полк. За да покажат почитта си към Яворов, гражданите на Неврокоп го избират за първия кмет на новоосвободения град. Тук Яворов остава с четата си няколко дена, изпраща телеграма до Фердинанд като кмет на новоосвободеното селище и помага за организиране на мирния живот.
А българските войски и доброволческите чети продължават движението си на юг и след ожесточени боеве на 23 октомври влизат в Драма. След три дена, на 26 октомври, тук пристига и Яворов с четата си. А сетне продължава към Кавала, където на 2 ноември, след пристигане на българските войски в града, е получена заповед за разпускане на четите. Яворов напуска Кавала и тръгва за София. С това завършва участието му в освобождаването на Източна Македония и в Балканската война. За около два и половина месеца четата на Яворов изминава 200 километра през Рила и Пирин, прекосява Разложко и Неврокопско и достига Бяло Море. Така големият ни поет записва своето име и в българската история.