Бойна слава
Денят-начало от Възкресението на България
140 години от знаменателното преминаване на руските войски през Дунава под ръководството на генерал Михаил Драгомиров
/ брой: 116
Цели два месеца изминават от обявяването на Руско-турската война, наречена от българския народ Освободителна. В манифеста на император Александър II от 12 април 1877 г.* се казва:
"Не за завоевание идваме, а за защита на поруганите и угнетени наши братя и за защита на Христовата вяра..."
И е трудно да се каже от обявената война българите или руснаците са по-радостни и по-нетърпеливи. Никому обаче не са известни терзанията на военния министър на Русия ген. Д. А. Милютин в дневника му от 7 февруари с.г.:
"Крайно неблагоприятно за война е вътрешното положение в Русия. Не е по-леко и от външна страна. Ние нямаме нито един съюзник, на помощта на когото бихме могли да разчитаме безусловно. Австрия играе двойна, даже тройна игра... Германия покровителствува по всякакъв начин Австрия... И в цяла Европа няма нито една държава, която искрено съчувства на решението на Източния въпрос..."
А хората с нетърпение очакват преминаването на руските войски през Дунава.
През юни 1877 г. руската армия приближава плътно до реката. И командването й осъзнава, че форсирането на явяващата се най-голяма в Европа река в долното й течение е свързано с огромни трудности. Обстановката се усложнява от необичайното пълноводие и разлив. Налага се изчакване и мъчително бездействие прекалено дълго. А главнокомандващият турските войски Абдул-Керим паша отдавна е обещал да потопи цялата руска армия в реката. Турското командване смята Дунав за "крепост на империята" и заблаговременно е усилило високите брегове с крепости и укрепени пунктове.
Правени са много планове за предстоящата война. Нито един обаче не е възприет окончателно. А мястото и часът на форсирането са неизвестни до края.
Позабравеният генерал Михаил Драгомиров
За главнокомандващ на руската Дунавска армия е назначен братът на императора, великият княз Николай Николаевич. А за началник на щаба на армията - генерал А. А. Непокойчицки. Негови помощници са генералите Левицки и Кучевски. Те всички имат и своите недостатъци, но ги обединява подкрепата на предложения от ген. Н. Н. Обручев план за войната - една силна 100-хилядна армия, съсредоточена в Румъния, след преминаването й на рeка Дунав между Оряхово и Свищов настъпва към Цариград, без да се ангажира със странични боеве.
Целта на плана на ген. Обручев, докладван на император Александър II в края на 1876 г. в Ливадия, е:
"Да се освободи от властта на турците тази християнска страна, в която те са извършили толкова злодеяния... като се мине Дунав мигновено и с един скок..."
И между тези планове, цели... като че ли прозира обобщаващият и позабравен образ на ген. Михаил Драгомиров, командир на 14-а пехотна дивизия, преминала първа река Дунав и общ ръководител на форсирането на голямата река от руските войски при Свищов.
Нито едно начало не е за подценяване. А в случая наред с назначаването на ген. Столетов за началник на Опълчението едва ли би имало по-подходящ избор. На тази длъжност той е вече четвърта година, а генералското звание му е присвоено през 1869 г. Офицер е от средата на 1849 г., а името му е записано на мраморна плоча в Константиновското военно училище като завършил с отличие. След 5 години служба в строя завършва и императорската, днес Николаевската военна академия.
За формирането му като блестящ военачалник повлияват генералите Милютин, по-късно военен министър, и Карцов. Командирован е и в Италия, и във Франция за изучаване на опита. Служи и като началник на щаба на 2-ра кавалерийска дивизия като полковник, член е на съвещателния комитет при Генералния щаб...
Ето кому е поверено да поведе и пръв да влезе с дивизията си в поробената от векове България - и военачалник, и благородник. И това отлично знае не само императорът, знаят го и войниците.
Вечните негови правила за боя
Ген. Драгомиров е известен като един от особено типичните, поднешному прагматици, силни суворовци във военното дело, най-вече в боя. Ето само две доказателства.
На 4 и на 13 юни в непосредствената подготовка за форсиране на Дунав в две отделни свои заповеди до 14-а пехотна дивизия той лаконично натъртва:
х Началниците да назначат свои заместници;
х патроните да се пестят, да се вземат останалите у убитите;
х да не се позволява войници да изнасят ранените;
х в боя няма фланг, няма тил - всичко е фронт;
х да се избягват сигналите, а "отбой" и "отстъпление" да не се подават никога и да се предупредят за това всички;
х да се помни, че нищо не е направено, докато не е доведено до края...
И още подобни.
След толкова години и безброй повтаряния тези слова и правила пак звучат актуално. А още там, начаса, много командири на полкове и дивизии приемат тези заповеди като свои и ги четат и разпространяват с усърдие. И доколко те се наизустяват и изпълняват стриктно, примери бол.
Заповядано е да не се стреля до слизането на отсрещния бряг. А турците избиват преминаващите с понтони почти от упор. Един по-млад войник не издържа и вдига пушката. Друг го потупва по гърба: "Нали знаеш заповедта..."
На 8 юни лично главнокомандващият определя мястото за преминаване. Изборът се оказва особено сполучлив. Свищов е на главното направление Букурещ - Търново - Адрианопол. За отвличане на вниманието демонстративно е преминат Дунав при Галац на 10 юни. Всички разпореждания и придвижване на войски се провеждат изключително секретно.
В Зимница придвижването също е скрито. Мястото и часа за форсиране на реката ген. Драгомиров съобщава на 14 юни по обяд само пред щабните и старшите офицери. Като им разяснява подробно плана. След това с командирите на батальони и роти скрито отиват на брега и на всички посочва устието на р. Текирдере - най-удобното място за достигане с понтоните. Накрая офицерите имат възможност и самостоятелно да се ориентират.
Форсиране, възкръсване, памет...
Нощта на 14 срещу 15 юни 1877 г. в района на Зимница - Свищов е лунна, от време на време забулвана от редки облаци. В 12 часа започва преминаването на Дунав. Тихо, без суетене, на понтоните се качват хора, коне и оръдия, както е по предварителните разчети. С излизането обаче иззад остров Ада в главното русло на реката силното течение и попътният вятър започват да отнасят понтоните. А с приближаването им към брега турците ги забелязват и започват да стрелят. Редът се разваля, следват много жертви. Но 40-ина души под командването на капитан Фок, командир на рота, успяват да слязат на брега и да се изкачат на стръмнината с караулката. Скоро пристигат и оцелели от други понтони. Започват прибягвания, престрелки, оформяне на боен ред, организиране на русите. Две оръдия са изнесени на ръце при караулката и откриват огън най-напред по турските батареи. Скоро идват още четири топа.
Точно в 2 часа при Текирдере започват да пристигат вторите понтони. Решено е да се натоварва само пехота. А на втория ешелон се налага да преминава при по-трудни условия. Вече се е разсъмнало. Турските вериги на брега са се сгъстили, някъде са дори в два реда. И свищовската далекобойна батарея открива огън по понтоните. Тогава командирът на 14-а дивизия ген. Драгомиров предава по-нататъшното ръководство на преминаването през реката на ген. Рихтер, оставя при него и офицера от генералния щаб Николай Николаевич-младши и със своя щаб и намиращия се тук ген. Скобелев преминава Дунав. Запознава се подробно с обстановката и се включва във веригите на предните роти на Волинския полк. Вече се е разсъмнало съвсем и батареите на 14-а дивизия засилват обстрела по далекобойната турска артилерия, като отвличат огъня й върху себе си.
Подкрепления получават и турците. Боят се ожесточава. На няколко места отънялата руска верига заплашва да се скъса. В тези боеве особено се отличава командирът на рота капитан Брянов, ранен е полковник Озеров, началник на почетния конвой... Към 8 часа
военачалникът спира настъплението
Нужно му е да си изясни обстановката, да постави новите конкретни задачи пред полковете и да организира по-нататъшните боеве. Плацдармът е осигурен, но е необходимо разширяването му в конкретните условия. Турците също намаляват напора си. А новопоявилата се далекобойна батарея насочва огъня си върху кораба, който току-що е започнал прехвърляне на войските редом с понтоните.
Смятайки осигурен левия си фланг, командирът на 14-а пехотна дивизия решава да продължи изпълнението на главната цел за деня - овладяване на командния хребет над Свищов със силите на 2-ра бригада. И нейният първи ешелон, Подолският полк, с пристигането си на бойното поле начело с бригадния командир ген. Петрушевски от движение получава задача да усили десния фланг. Останалите ешелони по батальонно се придвижват напред през изморените и понесли много убити части от 1-ва бригада в направление на свищовските височини.
Ето как ген. Драгомиров поема управлението на боевете в свои ръце. И изчаква включването на 4-та стрелкова бригада и артилерията, след което заповядва и решително настъпление за освобождаване на Свищов.
Настъплението започва около 11 часа. На 2-ра бригада се пада да си пробива път през най-гъстите лозя и овощни градини в самите предградия. Под напора на стрелковите вериги на ген. Скобелев откъм десния им фланг и на Подолския полк в центъра турците отстъпват без особена съпротива. И около 2 ч. след пладне 2-ра бригада надвисва над Свищов и само след час влиза в града под тържествения звън на камбаните.
Така завършват бойните действия през този първи ден на Освободителната Руско-турска война - 15 юни. И ген. Драгомиров, като дава нужните заповеди, влиза в първия свободен град, посрещнат от народа с радостни сълзи.
А според първите оценки особеностите на бойните действия тук са типично "генерал-Драгомировски" - всеки новопристигнал понтон и боец се присъединява към предишните на бойното поле, без да чака команда. И с така импровизираните бойни части по другарство руските храбреци начело със "случайни" началници без никаква надежда за близка помощ от други постигат победа! Всеки от другарство следи за съседа. И щом потрябва помощ, веднага се притича.
Господи, със сила помилуй нас
Може за ген. Драгомиров да е писано и казвано напоследък твърде малко. Навярно защото не може да се измисли нещо лошо. Но се изговориха и изписаха какви ли не негативизми. За "задунайска губерния", за "коварни имперски интереси"... Докато един "крал на историците" отсича: "Русия няма имперската амбиция, приписвана й от минали и днешни политикани... Русия в 1877 г. не е готова за война, армията й е в процес на реформи и превъоръжаване..."
А преминаването на Дунав от руските войски като план, организация и изпълнение наистина е постижение в световната военна история. За което най-голяма е заслугата на ген. Драгомиров. И пълното доверие, което му оказва главнокомандващият княз Николай Николаевич. Тази първа крачка от военните действия по блестящ начин възкресява в паметта всички доблестни качества на руския войник.
Нека припомним, че ген. Драгомиров е професор по тактика в Николаевската генералщабна академия, че след името му винаги се допълва - "педагог и последовател на идеите на Суворов". Това знаменито преминаване на голямата и пълноводна река е "стъпка в стъпка" изпълнение на замисъла - зашеметяване на турците с устремно настъпление. А и знаменитите му заповеди преди самото преминаване на реката, превърнали се в убеждение за войниците и началниците:
"Колкото и тежко да става, да не се унива и да се помни, че само "изтърпелият до край" се спасява. Свят дълг пред офицерите е самите те да помнят това и да ободряват войниците... На вечерна и утринна молитва след "Отче наш" да се пее "Господи, със сила помилуй нас"... Помощ ще има, но смяна - никога..."
Тук сякаш е най-уместно и да се припомни: в боевете при Шипка през август 1877 г. командирът на 14-а пехотна дивизия ще бъде ранен. Но тук ще бъдат и първите му срещи с нашите опълченци, мнозина от които ще станат офицери в бъдещата Българска армия. И ще отидат да учат в Русия и в Генералщабната академия в Петербург. На която след войната от 1878 г. в продължение на повече от 10 години началник ще бъде познатият от освобождението на Свищов, обичаният, нашият... генерал М. И. Драгомиров.
Известни са специалните му грижи и специалното му отношение към младите български офицери като подпоручиците Радко Димитриев, Георги Вълнаров, Георги Мечконев, Никола Иванов, Георги Дерманчев, Анастас Бендерев, Стефан Паприков, Христофор Хесапчиев, Рачо Петров, Олимпий Панов...
291 убити и 446 ранени при преминаването
В хронологията на събитията от първия ден на Руско-турската война стигнахме до 3 часа след пладне, когато ген. Драгомиров се включва във всенародната радост от влизането на командваната от него 14-а дивизия в Свищов. За знаменитото "переправяне" обаче, за което дори няма точна дума на български, винаги има какво да се допълни, защото тогава даже западни и световни "капацитети" се съмняват в успеха му.
Абдул-Керим паша пък "абдалски" се хвали:
"По-скоро на дланите ми ще поникнат косми, отколкото русите да преминат реката на това място."
Пак "спецове" допускат, че ако все пак русите успеят да преминат реката, то ще е с цената на хиляди убити. Е, нашите историци не казват, но пак според последователността на събитията с обхващането на Свищов от дивизията на ген. Драгомиров (около 2 часа след пладне) преминаването на Дунав може да се смята напълно успешно. В продължение на 18 часа на десния бряг са прехвърлени 30-хилядна войска и една батарея!
И когато един от руските кореспонденти при срещата си с главнокомандващия го поздравява с благополучното преминаване на реката, при това с толкова малко загуби, Негово Височество отговаря:
"Да, загубата е десет пъти по-малка от очакваната!"
По-точно 291 човека убити и 446 извадени от строя ранени струва това толкова обсъждано, толкова подготвяно и 500 години очаквано "идване на Дядо Иван" в България.
И още малко цифри и констатации:
"Армията, определена да действа в България, е 260 000 души, като само 190 000 минават Дунав. Срещу тях Турция противопоставя 450 000 аскери."
Освен това:
"Сюлейман паша още през втората половина на юли 1877 г. може с 40-хилядна армия да прогони силно оредялата руска армия и да реши кампанията, като разбие 14-хилядния Преден отряд на ген. Гурко, промъкнал се в Тракия"...
Било ли е или не е и какво по-точно
Тук би могло да се противопостави друго мнение:
"...Пропада шансът боевете да привършат благополучно за Русия още през същата 1877 г. и по време на същото "юлско настъпление" на ген. Гурко, когато предните руски части достигнали Харманли... Ако руснаците настъпвали, турският военен министър Реуф паша бил упълномощен от султана да поиска мир без никакви уговорки и международни конгреси... Тогава се оформил планът за похода на Сюлейман паша към Стара Загора. Пропаднал добър шанс за бърз мирен договор..."
Ето коренно противоположни твърдения, мнения, приказки на двама водещи историци в демократичната ни объркана държава...
х х х
Било е точно преди 140 години. 15 юни 1877 г., денят на преминаването на руските войски през Дунав под командването на ген. Драгомиров, е само първият ден от общо 270-те до капитулацията на Осман паша край Плевен, на Вейсел паша при Шипка и подписването на примирие на 19 февруари в Одрин. Денят-начало на Възкресението на България!
-----------
* Датите навсякъде са в историческия стар стил
Преминаването на Дунава
Пред атака - Плевен, 1877 г.
Подписването на Санстефанския мирен договор
Генерал Михаил Драгомиров
Тържествено посрещане на руските войски в Свищов