Беля на главата
/ брой: 171
Полезна новина за затъналите в бюджетни размисли заради Дянковите иновации български кметове роди вчерашният ден. Останалите без търговски обект 250-ина селяни от английското графство Северен Йоркшир открили магазин в стара телефонна кабина. Хората поръчвали на жител от съседно село продукти и вестници, а той ги доставял на другия ден. В кабината. Получателите вземали поръчаното, плащали с кредитна карта и всичко било наред. Допълнителна такса за доставка няма, никой не пипвал нищо чуждо, а и нямало случай на изчезнала поръчка. Наистина добра и полезна новина!
На последните местни избори кандидат за кмет от Югозападна България се оплака, че по време на предишния му мандат хората от няколко села на територията на общината нямало откъде и хляб да си купят. Пътували до града два пъти седмично. След като никой не откликнал на молбите му да прояви разбиране, кметът решил със собствената си кола веднъж седмично да снабдява хорицата - с храна, лекарства, вестници... Не можехме да повярваме на казаното. Дори се шегувахме с думите на кмета: "Миналата година нямаше нито един автобус за селата, тази година положението е още по-тежко..." Накъде, се питахме? Имало обаче накъде.
Днес в положението на страдалците от Югозападна България изпадат жителите на стотици обезлюдяващи села и градчета. Тефтерите за вересия и натуралната размяна са "китка" пред това, което управниците залагат. Училища и читалища хлопват врати, смесените магазини стават лукс, уличното осветление - също. Кметове се канят да ударят катинар на кметствата, защото сгради работа не вършат, а Бащицата, махвайки пренебрежително с ръка, казва: "Оправяйте се сами!".
Има обаче един сектор, чиито изгледи за успех са добри. Разносната търговия. Спомените за някогашните панаири, на които селяните тръпнеха в очакване гражданите да им донесат градски стоки, че да спретнат децата за училище, добиват все по-реални очертания. Като кинолента отпреди близо век. Само дето сега селските дворове няма да са китни, нито пък селяните - засмени. Щото нито дворове останаха, нито смях може да има.
Затова е полезна новината от Северен Йоркшир. Може и да посочи някому пътечка на спасението. Но и тук има кусур - наш си, български. Практиката с телефонната кабина ще си остане челен опит. Защото не е за нашенци - без келепир за посредника, а и да оставиш насред село пазарска чанта с покупки... Не си е работа, не си вземайте беля на главата!