Авторитаризмът е обречен на неуспех

ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ е роден на 4 октомври 1956 г. в с. Скравена, Ботевградско. Преподавател в СУ "Св. Кл. Охридски". Професор по конституционно право, един от "бащите на Конституцията" - през 1991 г. работи върху текстовете й като експерт в конституционната комисия към ВНС. Депутат в 36-ото и 40-ото Народно събрание, член на НС на БСП. Автор е на много научни трудове, както и на книгите "Конституционализъм и демокрация", "Формата на държавата" и др. Владее английски и руски език.

"Проблемите ни не произлизат от Конституцията, а от упадъка на обществените нрави"

- Проф. Близнашки, какво е значението на 16 април като Ден на Конституцията и юриста за съвременна България?
- Приетата преди 132 години Търновска конституция изиграва огромна роля за укрепването на националната ни държавност и за цивилизоването на политическите нрави у нас. Тази конституция е едновременно либерална - т.е. предвижда широк набор от основни права и свободи за гражданите и е основана върху началата на разделение на властите и децентрализация на властта, и демократична - т.е. въвежда всеобщото избирателно право, без никакви преки или косвени имуществени цензове, и установява еднокамарен парламент, като се отхвърлят внушенията за създаване на втора камара. За това нашата първа конституция се смята за една от най-демократичните в света към момента на своето създаване. В новоосвободена България се приема напредничава конституция, а това обстоятелство е в дисонанс с политическата реакция, която доминира в Европа след разгрома на Парижката комуна от 1871 г. Посредством тази конституция българската нация се конституира като "общност от граждани", които са свободни и равни помежду си. Отхвърляйки идеята за привилегировано представителство на по-заможните обществени класи, един от депутатите с гордост заявява: "Ний, българите, сме всички равни, всички благородни!" Направеното през онзи учредителен период е високо постижение на българския национален дух и на неговия порив към свобода и демокрация. 
- Вчера участвахте в дискусия на тема "Българската конституционна традиция". Какво влагате лично вие в този израз?
- Борбите "за" и "против" Търновската конституция очертават както демократичната, така и авторитарната тенденция в националния политически живот. Това обстоятелство има особено значение в историческата съдба на българската нация, тъй като политическата борба се води в конституционни термини, а така тя се вписва в общата традиция на европейската модерност.
Едни от най-славните страници от новата ни история са свързани с борбите в защита на конституцията срещу "режима на пълномощията" и срещу "личния режим". Не е случайно обстоятелството, че българският народ възприема Търновската конституция като "светиня". Ние сме европейци не само поради географското си местоположение, но и поради общите тенденции в нашата нова и най-нова история. Затова смятам, че опитите от най-ново време да се реабилитира авторитарната традиция в България, колкото и силна да е тя и каквито и дълбоки корени да има в нашата народопсихология, са обречени на неуспех. И това е така, защото демократичната традиция черпи сила от егалитарните нагласи на българския народ и произтичащото от тях трайно и устойчиво убеждение, че мястото на всеки в обществото трябва да зависи от неговите собствени способности и заслуги. Иначе казано, демокрацията не е нещо чуждо на българския народ, но всяко следващо поколение трябва да потвърждава своята привързаност към демократичните ценности и принципи.
- Съзирате ли с днешна дата амбиции за промяна в духа на Конституцията - от парламентаризъм към друг тип на държавно управление?
- Опитите на отделни политически среди за установяване на президентски режим в България напоследък придобиват агресивен облик и за съжаление не срещат необходимия твърд и категоричен отпор от основните политически сили. Тревога предизвикват и някои авторитарни прояви от страна на управляващите, а това води до принизяване централната роля на Народното събрание в националния политически живот. Неведнъж съм изразявал убеждението си, че парламентарната форма на управление няма алтернатива в нашата страна. Но родният парламентаризъм трябва да се развива и усъвършенства, като се придържа към най-развитите европейски образци.
Евентуалното установявяне на президентски режим ще доведе до принизяване ролята на парламента, на политическите партии, на общественото мнение, като крайният резултат ще бъде затварянето на публичното пространство. Всякакъв експеримент с т.нар. президенциализъм бързо ще се изроди в авторитарен режим от обичайния балкански тип.
- Как гледате на периодично появяващите се идеи за промяна в основния закон - понякога доста радикални, друг път наивни. И партии, и министри дори в последно време показват богато въображение. Нуждае ли се Конституцията ни от промени и в какъв дух?
- Действащата демократична конституция на България от 1991 г. отговаря както на нашата национална традиция, така и на най-новите тенденции в развитието на европейския конституционализъм. Тя няма структурни дефекти, които да налагат нейното цялостно преразглеждане. Едни или други промени в нея ще се наложат най-вече в областта на съдебната реформа.
Проблемите на страната не произлизат от основния закон, а от упадъка на обществените нрави. За да функционират успешно демократичните институции, трябва да възстановим обществения морал. Твърде много прояви на злоупотреби с власт и корупция останаха безнаказани през годините на прехода, а това подкопава авторитета на политическите институции. Основните партии, които се изредиха във властта, са големите длъжници към българския народ. Време е да се осъзнае, че партиите съществуват заради държавата, а не обратното. Нека си припомним думите на големия български държавник Петко Каравелов, който обичал да повтаря, че с партия се идва на власт, но партизански не трябва да се управлява.
- Основателни ли са коментарите за ограничен съдебен контрол според сегашния ни основен закон?
- Определено не са основателни, макар че има какво още да се направи по въпроса. Например неоправдано дълго се забави въвеждането на индивидуалната жалба до Конституционния съд. Установяването на този институт не само ще повиши гаранциите за основните права на българските граждани, но ще намали и потока от жалби към Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Този институт и неговото прилагане ще окаже благотворно въздействие върху функционирането на цялата съдебна система. Конституционната жалба ще повдигне и авторитета на основния закон в очите на обикновените граждани.
- Продължавате ли да поддържате позицията, която имахте и преди да бъдете номиниран от организацията на БСП в район "Слатина" за кандидат-президент, че държавният глава има достатъчно правомощия?
- Да, наистина смятам, че проблемът не е във формалните правомощия, а най-вече в моралния авторитет на личността, която получава доверието на цялата нация, за да олицетворява нейното единство и да изразява нейното достойнство пред останалия свят. От държавния глава се очаква да играе ролята на арбитър в националния политически живот, поради което той трябва да притежава доказани лични качества, проверен на дело морален интегритет и да разкрива убедителна визия за бъдещето на страната. В крайна сметка президентът на републиката може да оказва влияние върху всички основни сфери на управлението, като извежда на преден план едни или други проблеми и привлича върху тях общественото внимание. Той е в състояние да формира дневния ред на обществото, но не трябва да се намесва пряко в управлението на обществените дела, освен когато трябва да се възпират някои крайности и увлечения.  
- Как гледате на вашата номинация за държавен глава?
- Гледам на тази номинация като на поредното изпитание в моя живот. Имам своите професионални постижения, обичам работата си в университета, привързан съм към моите студенти, а и те към мен. В този смсъл съм човек, който се е реализирал на своето житейско и професионално поприще. Ако мога да направя нещо повече за нашия народ и страна, толкова по-добре.
- Не се притеснявате да изразявате открито мнението си за БСП и за нейния лидер. На какво разчитате, след като името ви първо беше "хвърлено" във вътрешнопартийната битка?
- Смятам, че винаги съм бил честен и откровен със своята партия и нейните поддръжници. Убеден съм, че обновлението на БСП трябва да продължи, за да се превърнем в действена и силна алтернатива на настоящото силово управление на страната.
Засилените социални нотки в официалните ни изявления далеч не са достатъчни, за да си върнем доверието на хората. Винаги съм се придържал към разбирането, че да се ангажираш с каузата за социалната справедливост е тежка отговорност пред обикновените хора, чиито глас далеч не винаги може да бъде чут от силните на деня. Затова поне интелектуалците трябва да говорят на висок глас, ясно и членоразделно. Надявам се, че моето поведение през годините се разбира правилно, възприема се като нещо нормално в контекста на една демократична партия и ще бъде оценено по достойнство в предстоящите избори.
В днешната политическа ситуация смятам, че БСП трябва да излъчи собствен кандидат за президент и за пореден път да докаже, че е в състояние да отстоява ценностите на демокрацията и да води успешно своята борба за по-добър и по-справедлив живот на всички български граждани.