Ще имаме ли "нов модерен европейски закон за българското училище"?

Проф., дхн Марко КИРИЛОВ

Заглавието не е случайно - това е твърдение на министър Сергей Игнатов неотдавна пред столичен всекидневник. Почти е сигурно, че закон ще има. Но дали ще бъде наистина "нов европейски" и до какви резултати ще доведе е друг въпрос. Видяхме как новият Закон за развитие на академичния състав само за около година даде МНОГО плодове - изобилие от професори и доценти без гаранция за тяхното "качество". Тук ще се съсредоточа само върху училищното образование и главно върху неговата най-съществена част - образователната структура.
Всъщност проектът на Игнатов не е нов. Даниел Вълчев дори съзря в него своя закон, който е изработил, докато бе министър. Основателно. Това се вижда с просто око при сравнението на двата проекта. В структурно отношение и в двата проекта се възпроизвежда класическата структура на училището отпреди 9 септември 1944 г. и до днес: начално I-IV клас, прогимназиално V-VII, и гимназиално VIII-IХ клас. В началното училище (предметно опознавателен етап) един учител обучава децата отначало до края. След това от V клас (придобиване на знания и умения) обучението е по предмети, като един учител преподава по група предмети, а след това от VIII до ХII клас един учител обучава по един предмет.
По принцип според мен

видовете училища трябва да следват образователната структура

А именно - основни училища, прогимназии и гимназии, а не да се наричат СОУ или по друг начин. Защото организацията и методичното ръководство в трите вида училища, и особено работата на учителските съвети, имат своята специфика и проблеми, а това е по-важно за постигането на качествени резултати, отколкото т.нар. оптимизация в обединени училища с обединени административни  ръководства, учителскии съвети и пр. Освен това в образователно отношение и особено във възпитателната работа с учениците, разликата в резултатите е толкова очевидна, че едва ли заслужава коментар. Голяма вреда ще нанесе премахването на разделното обучение по трите вида училища (основни, прогимназии и гимназии) в отделни сгради или в една сграда, но на две смени. И сега вместо освободените сгради от закритите училища в по-големите градове да се използват за възстановяване на тази твърдо установена практика, сградите им се разпродават и процесът стана вече необратим. Нещо повече, продължава закриването на училища, защото било скъпо да се издържат училища с малко деца. За основните училища това е абсолютно неоправдано, а специално в селата би трябвало дори училищата

да се запазват, независимо от броя на учениците

Защото веднъж закрито, такова училище повлича след себе си други необратими процеси и в крайна сметка държавата остава безсилна пред демографските проблеми. Възстановяването на закрито училище е почти невъзможно, селото загива. Един типчен пример. В една гранична община от около 30 села всички училища бяха закрити, остана само едно СОУ в общинския център. А само на няколко километра отатък сръбската граница, в села с по няколко българчета, има училище. Срам за родината!
"Новото европейско" и в двата проекта е разделянето на третата образователна степен VIII-ХII клас на два етапа - до Х клас и ХI-ХII клас. Така че образователната структура става четиристепенна. Но докато в проекта на Вълчев диплома за средно гимназиално образование се даваше след ХII клас, сега в проекта на Игнатов диплома за завършено средно образование фактически се дава и след Х клас. Всъщност това НОВО е добре познатото деление в някои западни страни - например Канада и САЩ. Там това 10-класно образованиие също се води СРЕДНО, след което  образованието до ХII клас продължава в колежи. Очевидно то би могло най-много да се нарече ПОЛУСРЕДНО или НЕПЪЛНО СРЕДНО. Тази  четиристепенна образователна структура не  отговаря нито на нашите, нито на европейските традиции, така че

проектът Игнатов е по-скоро американски

отколкото европейски. Но какви са целите на 10-класното средно образование в Америка и доколко у нас са налице същите условия, та да се копира сляпо американският опит? Въздържам се от коментар, защото въпросът е риторичен. Каквото и да се говори за ранна реализация на учениците след Х клас, ако те не искат да продължат да учат, изводът е очебиен - ликвидация на доброто ни средно гимназиално образование. В Австралия, например, както и в други някои страни, младежите на 16-годишна възраст напускат семейството и започват самостоятелен живот - издръжката си, образованието и т.н. Това веднага обяснява защо на тази възраст те трябва да имат документ за завършено някакво образование. У нас подобна практика в семейството засега изглежда невъзможна и даже крие рискове. Това не се взема предвид от авторите на проекта, те "новаторски" копират сляпо чужд опит.
В проекта Вълчев решението бе по-правилно - обучението до Х клас е само първи етап на гимназията, след който учениците с документ за непълно средно образование могат да се прехвърлят в друга гимназия или средно професионално училище или да завършат кратки курсове за добиване на професия на по-ниско ниво. А диплома за завършено средно образование се дава само след ХII клас.
Знае се, че образованието е консервативна система и най-консервативната й част е неговата структура. Опитите за новаторство даже при осъвременяването на учебното съдържание невинаги са водели до положителни резултати. Така много "новаторски" за пръв път в българското училшще изчезнаха основни класически  предмети като химия, биология и др. На тяхно място се появиха заглавия като "химия и опазване на околната среда" - предмет със съвършено различно съдържание, което може да се види в раздел 5 на учебника за IХ клас и глави 27-28 за ХII клас. Ако все пак още се е запазило нещо от високо оценяваното ни до неотдавна образование, то е благодарение на консервативната инерция, поддържана най-вече от учителската гилдия и от някои автори на учебници. Това

съвсем не означава отказ от промени

особено в съдържанието на учебния материал. Обратно - задължително е  периодичното осъвременяване в съотвествие с  новите постижения в науката, общественото развитие и потребностите на обществото.
Имах възможност за преки впечатления от  образованието в три Българии - като гимназист   преди 9 септември, като ръководител на авторски колективи на учебници по химия 1988-1989 г. при социализма и по химия и опазване на околната среда - 2000 и 2004 г. при демокрацията. Стигам до извода, че класическата триада образователни степени си остава най-добрата и резултатна образователна структура, съществувала у нас.