Резил и още нещо
/ брой: 234
Оня ден се оказа, че за срещата в Скопие самолетът с руския външен министър на борда Сергей Лавров все пак не е минал през нашето въздушно пространство, защото властите ни са забранили на говорителя на руското МВнР Мария Захарова, която също е била на борда, да прелети над България.
Това не е просто дребнавост и несъстоятелност, а ненужно докарване на нашите управляващи пред доминиона, което ще ни струва твърде скъпо. Освен това ни прави да изглеждаме в очите на нашите съседи и останалия свят като пудели на Вашингтон и Брюксел, което е обида за националното ни достойнство. Как така руският външен министър може да прелети над главите ни, а говорителят на същото ведомство - не.
Имаше подобен скандал с Мария Захарова и преди години, пак по смехотворнни причини. Ако си спомняте, Захарова беше критикувала създаването на временна комисия в парламента за намесата на Русия във вътрешните работи на нашата държава. Тогава станахме предмет на мощни международни подигравки.
Успоредно с това външният ни министър Мария Габриел демонстративно напусна срещата в Скопие заради Лавров. За един ден - две издънки от името на България.
"Спрямо моите ценности и България, член на ЕС и НАТО, не мога да бъда на една маса с хора, които имат антибългарски и антиевропейски прояви", обясни действията си Габриел.
Но пропусна да отбележи, че преди Русия да ни назове "неприятелска страна", ние доста се постарахме: затворихме си въздушното пространство за руски самолети, подкрепихме санкциите срещу Русия, независимо, че това удари здраво по енергетиката и съответно по икономиката ни.
В същото време Габриел с охота отиде в Скопие, т.е. в държава, чиято външна политика е абсолютно неприемливо враждебна към България. От Белград Вучич ни се присмя, като ни посъветва да не ревнуваме, че македонците харесвали повече сърбите от нас.
Не може държава като нашата да си позволява подобно поведение, след като връзките ни с Русия са в ключови сфери на енергетиката. От това страдаме всички и никой в ЕС не си го позволява.
Причината за това идиотско поведение обаче е в простичкия и тъжен факт на изключителната професионална непригодност на онези, които движат външната политика на страната ни от няколко десетилетия. В дипломацията колкото повече се фръцкаш, толкова повече олекваш, и започват да приемат страната ни несериозно.
Не заслужаваме такова управление. Защото лицето продава всичко останало, а тези от Сглобката цапат лицето ни и продават всичко родно наред, че и себе си дори, без оглед на последствията. После всички ние ги плащаме.