Прозорецът на Овертон

Станислав Бачев

В момента сме в прозорец на Овертон по въпроса със задълбочаването на участието на България във войната между НАТО и Русия на територията на Украйна. Това е закономерна част от общия процес, за който предупреждваме от известно време. Отново се тестват рефлексите на обществото, но етапите по преминване през прозореца вече са факт.
За съжаление, рефлекси не се виждат, нито активен съпротивителен инстинкт.
Например, целият военно-промишлен комплекс на България отдавна работи изцяло за Украйна и дори не се осъзнава цената, която ще бъде платена.
Друг пример, логистично ние вече сме напълно интегрирани, нашата територия се ползва и по вода, и по въздух.
Твърде много хора не осъзнават сериозността на въпроса за задълбочаването на нашето участие. Дори не осъзнават, че западните европейски елити в неспособността си да признаят загубата са готови да обърнат шахматната дъска. Но дори и да я обърнат не могат, заслужена агония.
Българският управляващ антиелит не осъзнава дори и най-краткосрочната възможност - винаги първо се хвърлят малките държави, буфера. Но тази война вече е загубена за Запада. Вече е загубена дори на информационно ниво, защото реалността повече не може да бъде скривана и манипулирана. А в държави като България обществената и медийна среда ще става все по-ограничена с изострянето на конфликта. Ние сме част от авангарда и тук нощта ще бъде най-тъмна.
Ние сме на губещата страна и е добре това да бъде припомняно, за да се знае в бъдеще, че е имало хора, които публично са заставали със своя авторитет и име, когато трябва да се възстановяват отношения и да се намалява цената, която ще бъде искана.
По-големите, дългосрочните последици идват, когато ще се преначертават сферите и зоните на влияние.
Българският управляващ антиелит не осъзнава, нито има капацитета да осъзнае, че съдбата на половин България в нейния настоящ вид като територия може да бъде решена чрез разбирателство между няколко държави. И тогава ще се наложи да се сблъскаме с реалността на нашите държавни решения.
В даден бъдещ момент САЩ и Русия ще се разберат, но цената я плащат малките.
Националната катастрофа очевидно все още не се осъзнава от обществото, което е в дълбока упойка.
Понякога мисля, че може би е добре да се случи катастрофата в нейния най-лош сценарий, за да настъпи момент на събуждане. Ако настъпи.
Във всеки случай властта на управляващите е възможна единствено със съгласието или мълчанието на управляваните.
Преди да възстановим държавата на духа трябва да изстрадаме пътя през пустинята, за да се случи метаморфозата. Последното изречение е надеждата за мислещите хора.

Фейсбук