Акценти
Невинните
/ брой: 37
Днес започваме нова рубрика. Причината е, че напоследък пак се множат предизборно обвинения, че след 9 септември комунистите били унищожили българската интелигенция - регенти, правителство, народни представители, някои от които са разстреляни на 1 срещу 2 февруари 1945 г. след произнесените от Народния съд присъди. Сред осъдените има и такива, които са оправдани или са удостоени с различен срок затвор.
Напомняме, че с Решение №243 на Върховния съд на България от 12 април 1996 г. се отменят присъдите, издадени от Втори състав на Народния съд, на депутатите от 25-ото Обикновено Народно събрание. Мотив: липса на доказателства. Заедно с Решение №172 на Върховния съд се отменят присъдите и на министрите от 56-о до 60-о правителство на България, на регентите, царските съветници, депутатите от 25-ото ОНС, както и на военни лица.
В тази рубрика показваме лицето на "невинните жертви на Народния съд" с извадки от безпристрастните архиви.
Димитър Вълчев Марчев, осъден на смърт от Народния съд, народен представител, 56-годишен, роден в Карнобат, живущ в София, пенсионер, с висше военно образование. Изказването му е при обсъждането и приемането на допълненията към Закона за защита на държавата, които в нарушение на Конституцията предвиждат смъртни присъди и за непълнолетни, а дългогодишен строг тъмничен затвор и смърт - за слушане и говорене по вражески радиостанции.
Говори жертвата на Народния съд:
Двадесет и пето Обикновено Народно събрание, трета извънредна сесия, стенографски дневник на 2 заседание, 4 септември 1941 г.
Димитър Марчев: (От трибуната) Г-да народни представители!... Днес ние се намираме пред осъществения идеал на българския народ. Кому дължим това обединение? Дължим го на два велики народа и на техните първи водачи - дължим го на великия германски народ и на неговия водач Адолф Хитлер (ръкопляскания), дължим го на италианския народ и неговия водач Мусолини (ръкопляскания). Но, г-да, ние сме в един съюз с тия два велики народа. Те днес водят гигантската война с една групировка. В тая гигантска война ние сме в редовете на силите от Оста. Днес нашата територия представлява тил на тая воюваща страна. Когато, г-да народни представители, имаме това съзнание... дълг се налага нам да дадем всичките си усилия, да дадем всичката си подкрепа на тая страна, за да завършат победата докрай. Победата днес е тяхна и утре пак ще бъде тяхна. Днес българският народ е единен и сплотен...
Той днес говори: няма ли закони, няма ли съдилища за тия, които предателстват със своята страна? Аз изхождам от една околия, където има саботажни действия - палеж на снопи. Тоя борчески народ пита: Няма ли съдилища, няма ли власт, която да постави тия хора на мястото им, няма ли бесилки, защото тия хора прекрачват границите на отечеството, те не са българи? Длъжни сме за тях да предвидим наказания, и то строги наказания.
Г-да народни представители! Представения ни законопроект за допълнение за защита на държавата иде тъкмо навреме, дори ще кажа със закъснение...
Българския народ иска бесилки, иска да бъдат хвърлени в огъня тия продажници...
И нека в бъдеще да прекъснем с даване на амнистии, защото тези амнистии носят само разврат в нашия живот. (ръкопляскания)