Невероятният живот на Грета Гарбо

    Тя самата го призна - преди смъртта си, преди двадесет и пет години: "Живях невероятен живот." Други, които я познаваха, които я ценяха, също й отдаваха заслуженото. Тринадесет години, след като тя престана да се снима, я нарекоха "Най-красивата жена, която някога е живяла на този свят". Филмовата академия, която така и не я оцени, след четири номинации й даде "Оскар" за "ярките й и незабравими екранни превъплъщения". Беше станала най-скъпо платената жена в Америка. След смъртта си остави на своята племенница еквивалент на 57 милиона днешни долари.
    Грета Гарбо игра в 28 филма и прекрати деветнадесетгодишната си кариера си на тридесет и шест, след което се скри и светът узна за смъртта й чак през 1990 година. Грета Ловиса Густафсон е родена на 18 септември 1905 година в Стокхолм, в работническо семейство, има по-големи сестри. Започва работа в бръснарница, след това продавачка в универсален магазин и там я избират за манекен и снимат реклами с нея. Забелязана е и докато учи в академията на кралския драматичен театър, й е поверена първа роля на 17-годишна възраст.
Следва първият й по-значителен игрален филм по романа на шведската Нобелова лауреатка Селма Лагерльоф "Сага за Йоста Берлинг". Забележително в нейната творческа биография - и може би сериозно причина за успеха й, че изпълнява роли във филми по значими литературни произведения: "Ана Кристи" на Юджин О'Нийл, "Ниночка" на унгарския драматург Мелхиор (Менихерт) Лендиел, "Дамата с камелиите" на Александър Дюма-син, "Ана Каренина", "Хората в хотела/Гранд хотел" на Вики Баум, романи на Бласко Ибанес (Димитър Димов определено е силно повлиян от модния в онзи период испански писател), "Делова жена" - под това двусмислено заглавие е филмиран непревежданият у нас роман "Зелената шапка" на родения в България Дикран Куюмджиян, приел псевдонима Майкъл Арлен, "Любовен роман" на драматурга Едуард Шелдън, "Вечното минало/Плътта и дяволът" на Херман Зюдерман, романи и пиеси на Хуго Бетауер, Лудвиг Волф, Адела Роджърс Сейнт Джонс, Вацлав Гонсьоровски, Луиджи Пирандело, а сред неосъществените "проекти" са "Херцогинята на Ланже" на Балзак, и "В търсене на изгубеното време" на Пруст.
    И въпреки това редица критици разочаровано коментират, че малко от филмите й са действително качествени. Така пък обяснението за славата й се свързва с други причини - с това, че е съвременница на такива велики актьори като Норма Шиърър, Луиз Рейнер, Вивиен Лий (и трите печелят "Оскар"-ите, за които Гарбо е номинирана), Катрин Хепбърн, Май Уест, Марлене Дитрих, Джоан Крофорд, Джийн Харлоу, Аста Нилсен, Фред Астер, Лайонел и Джон Баримор (прачичовците на Дрю Баримор), Фредерик Марч, Кларк Гейбъл, Шарл Боайе, Ерих фон Щрохайм, с мнозина от тях тя играе. В интерес на истината обаче от всичките й режисьори само Джордж Кюкор оставя по-значително творчество.
    Най-сериозно обяснение за нейния неувяхващ триумф като че ли е оригиналната й актьорска игра, която й спечелва толкова много метафорични прозвища, най-вярното от които сякаш е "Сара Бернар на киното". Най-напред в нямото кино, където е забелязана лично от създателя на "Метро Голдуин Майер", след това и в говорящото, където появата й е сензация - "Гарбо говори", а първите думи, които произнася, се цитират като афоризъм: "Дай ми едно уиски и джинджифилова лимонада и не се стискай, бейби". Шведският й акцент не само че се харесва на американските зрители, но вероятно е причината тя да печели огромна международна популярност, за разлика от местните американски звезди. Грета Гарбо не е само една изгряла звезда на Холивуд, тя е актриса от друга, нова, различна категория и величина.
    И все пак американският филмов институт я класира на пето място сред най-великите филмови актриси - след Катрин Хепбърн, Бети Дейвис, Одри Хепбърн и сънародничката й Ингрид Бергман. Самата Гарбо смята, че една от грешките й, че приема комедийни роли в края на кариерата си - и нарича последния си филм "Двуличната жена" - "моят гроб".
    Извън киното Грета Гарбо - не само по време на кариерата си, но и цели петдесет години след приключването й - не желае да бъде публична фигура и не отива нито на номинациите си за "Оскар", нито да получи наградата. Жълтата преса все пак успява да се добере до оскъдна информация за шведския й приятел от младежките й години, за краткотрайните й, невинаги потвърдени връзки с днес позабравения "велик любовник" от епохата на нямото кино Джон Гилбърт, съперника на Рудолф Валентино, с композитора Леополд Стоковски, с Ерих Мария Ремарк, за любовниците й има цял специален интернет сайт, сред тях и... жени - популярни някога актриси и скандалната Мерседес де Акоста с нейните легендарни връзки със знаменитости като Айседора Дънкан, Марлена Дитрих, Пола Негри, Елеонора Дузе и още много други.
    Грета Гарбо е трудно да бъде наречена отшелница - тя просто винаги е ограничавала контактите си, макар че след като прекъсва кариерата си на 36 години, може да бъде видяна както на прием у Джон и Жаклин Кенеди, така и по улиците на Ню Йорк с характерните тъмни очила. На 9 февруари 1951 година тя приема американско гражданство, става колекционерка и притежава ценни платна на Реноар, Кандински, Бонар, Брак. Всъщност Грета Гарбо първоначално смята само временно да прекрати филмовата си кариера в периода на Втората световна война и следвоенните години, но впоследствие отказва главната роля в шедьовъра на Били Уайлдър "Булеварда на залеза", както и в проекта на Висконти да филмира Пруст. Емоционално мнозина пък смятат, че е избрала новия си начин на живот още с емблематичната реплика от "Гранд хотел" - "Искам да остана сама, просто искам да остана сама." Грета Гарбо не се омъжва, няма деца. Живее в нюйоркския си апартамент, почива в болница от пневмония и бъбречна недостатъчност на 15 април 1990 година, на 84-годишна възраст, кремирана е, а прахът й е погребан в родния Стокхолм.


Грета Гарбо или Грета Ловиса Густафсон

Пощенска марка с образа на Грета Гарбо