Когато политическата конюнктура пише учебници по история

Проф. дфн Ваня Добрева

Може би най-същественото при създаване на учебник по история е да се гарантира дистанция от най-актуалната съвременност. Защото задача на историята (и на учебника по история) е да представи в синтезиран вид събитията и личностите на дадено време, както и да обобщи процесите, да даде сравнително обективна оценка на случилото се в по-далечното или в по-близкото минало. Неслучайно древните наричат историята magister vitae, имайки предвид, че анализът и разказът за събитията - съдържание на античното разбиране за история - винаги предполага и оценка, необходима за ориентацията на човека. А тя, за да бъде обективно дадена, т.е. истинска,

предполага дистанция
 
Оказва се, че тъкмо в условията на демократичния преход, тъкмо в началото на второто десетилетие на ХХI век в България се актуализират учебници по история за ХI клас без дистанция от днешния ден, от днешната политическа конюнктура и клюка.
Сериозни авторитети на историческата наука обаче смятат, че нормалната дистанция за по-обективна оценка на събитията би трябвало да е в периметъра на 50 години. Всичко това се прави заради необходимостта да се избягнат субективизмът, едностранчивите и пристрастни заключения, да не се използват учебниците по история за манипулиране на младите поколения от управници, жадни да убедят социума в собственото си безсмъртие.
Разбира се, тези срокове не в един и не в два случая са скъсявани в различните пособия по история. Но едва ли за сметка на пълното зачеркване на разстоянието от събития и личностите като предпоставка за правдиво изображение на националното, континенталното или общочовешкото развитие. Освен това задълбочаването на предишни компромиси нанася допълнителни вреди на историята и на нейното преподаване.
В този аспект сега актуализираните учебници по история за ХI клас би трябвало да се възприемат като използване на историята за политически цели. Това е парадокс, който говори за дълбоко кризисно състояние както у управляващите, поръчали учебника, така и у интелектуалците, участващи в неговото написване и публикуване.
И така, елитът на партия ГЕРБ, който днес разполага със законодателната, президентската, изпълнителната и голяма част от съдебната власт, е решил на третата година от управлението си и една година преди парламентарните избори да оценява и овековечи сам себе си, разтревожен, че следващите победители на изборите за Народно събрание ще се отнесат не толкова благосклонно към тяхната власт и персонажи. А би могла да ги постигне и участта на партиите-еднодневки.
Възниква въпросът. Кой е

първият, комуто е хрумнало

предложението да бъде ликвидиран принципът на дистанцията в учебници по история? Един от вариантите е самият премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов да се е поблазнил да попадне в учебник по история. Което може и да е вярно, ако се приеме, че Борисов вече е извървял разстоянието между авантюрно настроения охранител и самообожествилия се владетел.
По-възможно е обаче тази идея да се е родила в неговото най-толерирано обкръжение, в средите на т.нар. царедворци. Но това означава, че още когато се е родил замисълът за актуализиране на учебника, някой или някои са се постарали да се възползват от нагона на премиера към употреба на властта.
Струва ми се, че Борисов в подобна ситуация не би се доверил на свои приближени като Цветанов, Цачева, Велчев или Фидосова. На него с по-голям успех биха могли да повлияят цинични интелектуалци, които се отъркват край премиера, и най-вече личности с образование на историци. Т.е, подготвени в материята субекти, които отлично съзнават какво кощунство над историческата наука организират, употребявайки за собствени цели доверчивистта и щеславието на Борисов.
Това е много опасно явление, с непредвидими в бъдещето последици. Известно е, че Йосиф Сталин за първи път бива аплодиран като Баща на съветските народи на Конгреса на съветските писатели през 1934 г. И култът към Тодор Живков в началото си се тиражира от раболепни български интелектуалци. Сега този факт се повтаря също в уродлива форма като преображение на изобразената от Ст.Л.Костов Големановщина. Явно Борисов не разбира какъв капан са му подготвили неговите мними поклоници - те подсказват, че зад осанката му на народен любимец прозира ликът на един балкански диктатор.
По подобен начин е антинаучно - чрез премахване на времевата граница от събитията и лицата - да се описват в учебници по история неотшумели факти от началото на ХХI век до днес. Така зад маската на безпристрастността и сухото изложение на събития от последното десетилетие се прокарват корисна политика и неприлично самовъздигане. За да покажат управлението на ГЕРБ като политически, икономически и духовен връх на прехода, авторите на учебниците са вмъкнали данни и за другите правителства, фигурирали през последното десетилетие. Предишните управляващи екипи се използват главно за фон на прекрасното герберско владичество.
Не може да служи като оправдателен аргумент доводът, че последният дял в учебниците е написан, за да се ограмотяло младото поколение, което не знаело имената на управниците. Ако е така, ако положението е толкова плачевно, защо министерството не подготви учебно помагало за устройството на съвременната българска държава със сбита характеристика на конституционните норми? То би могло да се впише в учебната програма,

без да се проституира

с историческата наука и с учебниците по история.
Прецедентът с актуализираните учебници по история за ХI клас ще остане не единствено като нелепица, достойна за хумора и сатирата. А и като предупредителен знак, че превръщането на историческата наука във фарс може да има нерадостни резултати за нация като българската.
Симптом, но още по-обезпокоителен, е наскоро оповестеното от Бойко Борисов указание да бъдат "вкарани" в историята неговите министри Цветан Цветанов, Симеон Дянков, Лиляна Павлова и икономистът с диплом на бакалавър по изкуствата Делян Добрев.
Обобщено: Не е добре, когато учебници като тези по история се актуализират прибързано и конюнктурно. Наред с всичко останало, защото животът им ще е кратковременен: в най-близки срокове ще се наложи новата им преработка и пренаписване. Излишно харчене по време на криза.