Извеждаме образованието като въпрос на националната сигурност

ИРЕНА АНАСТАСОВА е родена в Монтана. Завършила е философия в Софийския университет със специализация по социология. Дълги години е директор на едно от най-популярните училища в столицата – 125-о СОУ "Проф. Боян Пенев" в кв. "Младост". Била е общински съветник от БСП в София и народен представител от БСП в 42-рото,  44-тото, 45-ото и 46-ото НС.

– Водите листата в Монтана – район на Северозапада в най-бедната част на България. Още при предишните избори хората тук казваха, че партиите се сменят, но при тях нищо не се променя, особено в селата. Имате ли впечатления какви са най-големите им болки в момента и какво ще очакват от вас?

– Много е тъжно това, но е истина. Това е моят роден град. Имам незабравими спомени от детството си и прекрасни спомени от моите учители – и в основното, и в средното образование, което завърших преди години тук. Не живея в града, но никога не съм късала връзката си с хората му. Тук живеят и работят много приятели, съученици, моят брат, семейството на съпруга ми. За съжаление, в годините на прехода този регион се върна десетилетия назад – демографският срив е катастрофален, доходите са най-ниските в страната, безработицата е висока, здравеопазването страда от липса на лекари, хората в селата нямат транспорт до по-големите центрове, липсват аптеки, редица села не се посещават от личните лекари, водоснабдяването е ограничено или липсва в някои села, особено през летните месеци. Това е картината и години наред хората тук са се наслушали на празни думи и обещания. Зная го, защото в годините на 44-ото Народно събрание съм се опитвала, заедно с колегата Илиян Тимчев, който и сега е в листата на 12-и МИР, да помагаме на много хора, но това не решава проблемите на региона. Трябва целенасочена държавна политика, премислени действия и целево финансиране на общините тук, за да се преодолеят проблемите. И това няма как да стане за година-две, но трябва да започне незабавно, защото иначе негативните процеси ще станат необратими. Убедена съм, че хората очакват от нас точно това – конкретни действия, а не празни думи!

– БСП имаше специални планове за региона, за възраждане на икономиката му, за развиване на печелившо екоземеделие, на транспорта, на някои заводи, на културен туризъм. Дали е възможно с другите партии да постигнете консенсус за това?

– Чрез Националната гражданска инициатива "За създаване на Държавен инвестиционен фонд Северозапад в Бюджет 2020", организирана от БСП и подкрепена с подписка с хиляди участници, внесохме в 44-тото Народно събрание искане в Закона за държавния бюджет за 2020 г. да бъде предвидено създаването на такъв фонд с първоначален ресурс от 500 млн. лева, с който да се финансират мерки за преодоляване на социално-икономическото изоставане на Северозападния регион и очертаващата се демографска катастрофа. Това не бе прието от мнозинството на ГЕРБ тогава. Но не сме се отказали и ще продължим да настояваме за този фонд и в 47-ото Народно събрание. Основните ни цели са: 

– осигуряване на траен икономически растеж на региона чрез създаване на инфраструктура и привличане на инвеститор за високотехнологично производство на изделия с висока добавена стойност, с високи трудови възнаграждения и потенциал за развойна дейност; 

– безвъзмездно предоставяне на държавна или общинска земя за обработка; замяна на социалните помощи с реална ангажираност; 

– целеви финансови стимули за малки производствени фирми от различните сектори,  които работят в региона и откриват нови работни места; 

– държавата да поеме за 1 година финансирането за всяко новооткрито работно място в съответния производствен сектор, заплащането до размера на МРЗ и осигуровките на заетото лице; 

– предоставяне на еднократна и безвъзмездна финансова помощ за млади семейства до 35 години за започване на самостоятелен бизнес в региона; 

– специалностите в професионалните гимназии да са съобразени с нуждите на бизнеса и икономиката на региона; стипендии за ученици и студенти и заплащане на специализациите на медицински кадри, които поемат ангажимент поне 10 години да работят и живеят в региона; 

– предоставяне на целеви средства в размер  до 50 000 лева за закупуване на семейно жилище на семейства, които трайно се заселват и работят в региона. И много други конкретни мерки, които със сигурност ще "отлепят региона от дъното" и ще са основа за развитието му в годините напред.

– От години имате поглед върху това, което става с образованието. Споделяте ли мнението, че първата спешна стъпка в него трябва да е промяната на осакатените и идеологизирани наново учебни програми и планове, които насила правят децата неграмотни? Дори Ботев "орязаха". Това би трябвало да е първа промяна в т.нар. училищен закон.

– Разбира се, че е така! Няма да ми омръзне да повтарям, че истинската реформа в образованието ще се случи, само когато се променят три неща: учебните програми и учебното съдържание, квалификацията на учителите и материалната база в училищата. И трите трябва да са съобразени с изискванията на XXI век и неговите реалности. Настоящите учебни програми и учебното съдържание в основата си са променени през 2001 г., след което измененията са козметични. Качеството на тези промени виждаме на практика 20 години след това. И виждаме катастрофа, която няма да бъде преодоляна само с увеличение на учителските заплати. Това налага в много спешен порядък да бъдат променени учебните планове и учебното съдържание. Това дори е стъпката, която предлагаме да стартира още в първите 100 дни управление. И, разбира се, акцентът ще са програмите по български език и литература и история, където изкривяванията са потресаващи. За нас любовта към Родината е това, върху което трябва да стъпи изграждането на нова България.

– Какъв е пътят да достигнем бюджет за образованието, равен поне на средния за ЕС, сега като процент от БВП нашият е доста под средното за общността? Само на финансирането по европрограми ли трябва да се разчита?

– Разбира се, че трябва да се използва европейско финансиране, но отговорността на държавата личи по отделените средства за образованието в бюджета. БСП от години настоява за 5% от БВП за образование и това ще е наш приоритет при приемането на бюджета за 2022 г. Ще се борим в 47-ото Народно събрание това да се случи. Разбира се, контролът по изразходването на средствата трябва да е сериозен, защото и сега се харчат над 30 млн. лева за квалификацията на учителите, но те отиват в "правилните" обучителни организации и ефектът е почти нулев. Няма никакъв контрол върху ефективността на тези обучения и едни пари просто отиват в определени джобове. В нашата програма е предвиден друг модел на квалификация на учители. 

– Като дългогодишен учител и училищен директор смятате ли, че в пандемичните условия, които пак определят живота ни, учителите трябва да бъдат ваксинирани, за да предпазят и себе си, и децата?

– Смятам, че има много сериозни проблеми, както в организирането на имунизацията, така изобщо в системата на здравеопазването, която явно се справя все по-трудно с епидемията. Смятам също, че българите като цяло не са настроени антиваксърски. Затова тези само 20% имунизирани показват, че нещо е кардинално сбъркано. Няма доверие на гражданите към ваксините, респективно към тези личности и тези институции, които са оторизирани да ги прилагат. Ето, че дойде времето, в което берем плодовете на обругаването и неглижирането на институциите, особено при управлението на ГЕРБ. Резултатът е тотално недоверие, породено от години лъжи и пиарски сметки. Няма как да ви отговоря еднозначно на този въпрос. Има много неясноти.

– Има ли плюсове в онлайн обучението или ще трябва да наваксваме някак пораженията му с години? А и дали всички ученици в селата имат лаптопи и достъп до интернет?

– Знае се, че нямат. По въпроса с онлайн обучението последните две години проблемите се представят през розова мъгла. Пълна илюзия, за да не кажа лъжа, са приказките за сериозните успехи, които са постигнали децата и учителите. Този период на дистанционно обучение ще даде и вече дава отражение върху знанията и уменията на децата, които няма да бъдат наваксани никога. Истината е това! А за децата в социално уязвимите групи това положение е пагубно.

– Как се отнасяте към паралелната образователна система на "Америка за България", която е влязла свободно във всяко българско училище?

– Трябват сериозни усилия, за да излезе оттам. Твърдя, че образованието е въпрос на национална сигурност и в него няма място никой друг, освен държавата.