"За" и "против" участието на Турция в проекта на САЩ за ПРО в Европа

Информациите за намеренията на САЩ да преосмислят изграждането на противоракетен щит в Европа, за да парират възможна заплаха от Иран, събра смесени мнения за възможността Турция да участва в проекта. Бивш дипломат заяви, че евентуално участие на Анкара ще развали отношенията й със съседите, докато друг експерт гледа на тази възможност като на начин за разсейване на безпокойствата на Запада.

Американската армия би могла да потърси съдействието на Турция въпреки дипломатическите различия между Анкара и Вашингтон, в усилията си да създаде отбрана срещу възможна заплаха от ракети на Иран, съобщи в неделя водещ американски вестник. Представители на Пентагона са казали на "Вашингтон пост", че наближават постигането на споразумение за разполагане на мощен наземен радар, "вероятно в България или Турция", като частичен противоракетен щит над Южна Европа - най-новата стъпка на Вашингтон за затягане на примката около Техеран. Инсталирането на свръхмощния радар в X-честотния диапазон ще позволи първата фаза от разполагането на щита да стане функционираща следващата година, писа вестникът.

Мненията на специалистите, интервюирани от "Хюриет дейли нюз", се различават в това дали Турция да участва или не в проекта.

"САЩ и Русия постигнаха съгласие по този въпрос. Не мисля, че който и да е от тях ще иска да развали такива добри отношения", заяви Инал Бату, експерт по международни отношения и бивш дипломат. "Ако такъв план бъде одобрен от САЩ, смятам, че участието на Турция ще е погрешно." Участието на Турция в подобна сделка ще застраши изключително важните й регионални отношения с географски близките Русия и Иран, допълни той.

"Като цяло не смятам, че противоракетните щитове са добри за мира в света. А аз съм привърженик на санкциите, наложени от ООН срещу Иран", каза още Бату. "Иран трябва да покаже много по-убедителни доказателства, че не се превръща в ядрена сила. Турция също трябва да сътрудничи със света в Съвета за сигурност на ООН по този въпрос. Ако Иран стане ядрена сила, той преди всичко ще е заплаха за Турция".

Би било много трудно противоракетният щит да се разположи без сътрудничеството на Турция, казва Халдун Сормазтюрк от базирания в Анкара Турски център за международни отношения и стратегически анализи (ТЮРКСАМ), като добавя, че според него проектът ще получи одобрението на Анкара.

"Администрацията на САЩ гледа на Турция като на потенциална алтернатива за изпълнение на проекта за противоракетния щит в Южна Европа. Мисля, че турското правителство също ще наклони в полза на проекта", заяви той. Сормазтюрк допълни, че заплахата, която САЩ усещат, не е свързана само с Иран. Съществуват и сериозни безпокойства, че нелегални организации могат да се сдобият с ракети за терористични нападения, посочи той.

Според Сормазтюрк също така приемането на елементи на противоракетната отбрана на турска територия ще помогне на Турция "да се освободи" от критиките на Запада, което по-думите му е още един стимул за турското правителство да подкрепи проекта.

Турция предизвика критики заради вота си на 9 юни срещу резолюцията на Съвета за сигурност на ООН за налагане на нови санкции на съседен Иран. Усилията й за постигане на споразумение между Запада и Иран във връзка с ядрената програма на Техеран също учудиха мнозина.

"Файненшъл таймс" писа през февруари, че планът за противоракетна отбрана се сблъсква "със съпротива от Анкара", като цитира неназовани турски дипломати, които са заявили, че "той би имал по-добър шанс да бъде приет, ако е представен като инициатива на НАТО, а не просто като предложение на САЩ". На конференция на 19 февруари в Анкара посланикът на Иран в турската столица Бахман Хусейнпурсаид изрази увереност, че Турция няма да позволи територията й да бъде използвана "срещу другите, особено срещу съседни държави".

Идеята на Вашингтон за противоракетен щит води началото си още от 1983 г., когато тогавашният президент Роналд Рейгън предложи система за отбрана "Междузвездни войни" като защита срещу възможна ядрена атака на СССР. Администрацията на президента Джордж Буш видя в противоракетния щит възможност за възпиране на Северна Корея и Иран, част от "оста на злото", включваща също Ирак на Саддам Хюсеин.

Сегашният президент Барак Обама изрази съмнения за осъществимостта на плановете по време на предизборните си речи през 2008 г., но през септември избра промяна в подхода на Буш вместо пълното му отхвърляне. Планът на Обама предвижда да бъде изградена поетапно до 2020 г. "по-широка и гъвкава" противоракетна система в Европа.

Според "Вашингтон пост" американската армия работи и с Израел, и с други съюзници в Персийския залив за изграждането и осъвременяването на потенциала им за противоракетна отбрана. "През 2008 г. САЩ разположиха наземна радарна станция в Израел и предвиждат такава и в арабска страна от Залива", писа вестникът. "Радарите ще осигурят много важното ранно предупреждение за всяко едно изстрелване от Иран, увеличавайки шанса за сваляне на ракета."