Протести на всяка цена или за цената на протестите

"На необуздани речи и на престъпна глупост краят е само горест"
Еврипид

    Обръщаме се към вас - "млади, красиви и интелигентни" протестиращи. Кои сме ние? Ние също сме интелигентни и красиви ваши колеги и пеподаватели от висши училища и институти на БАН. Ние не сме на протестите, но искаме да ви разберем, защото и ние сме против:
- тези, които разсипаха българското селско стопанство и индустрия;
- тези, които продадоха интересите на България, "преотстъпвайки" пазарите ни на други страни;
- тези, които причиниха закриването на стотици хиляди работни места и обрекоха на емиграция, безработица и безнадеждност поколения напред;
- тези, които през 90-те години ликвидираха и разграбиха високотехнологичните научноизследователски отраслови центрове, стрували стотици милиони и милиарди долари на всички нас!
Защо не сме на протестите? Защото помним добре събитията в България от 90-те години (лятото и есента на 1990 г. и есента и зимата на 1997 г.):
- Многохилядни митинги и шествия в столицата и не така многобройни в другите градове на страната. Окупирани университети, институции (включително палатата на Светия синод), промишлени обекти, булеварди и улици.
Помним и лозунгите:
- "Незабавна смяна на системата";
- "Незабавно връщане на земята в реални граници на хората";
- "Не на социалистическото здравеопазване, да на качественото";
- "Долу тоталитарната система в науката и образованието";
- "Държавата е лош стопанин";
- "Частната инициатива - гарант за просперираща пазарна икономика".
Сега сме в друг век, 21-ви, и годината е 2013-а. В България отново текат протести - хиляди в столицата и не толкова многолюдни в някои други градове! Сякаш все пак някои хора са разбрали уроците на историята. На пръв поглед поводът е "политическото късогледство" при едно кадрово решение - назначаването на г-н Пеевски за шеф на ДАНС. Решение само по себе си толкова абсурдно, колкото би било назначаването на господата Бойко Борисов или Алексей Петров на тази длъжност. Това е поводът! А причините? Те са реалностите в нашия живот:
- разбитото селско стопанство, с малко на брой латифундисти, владеещи стотици хиляди декари земя, и много на брой дребни производители, жертви на прекупвачи-спекуланти и митнически далавери;
- хазартното здравеопазване срещу заплащане и доплащане, манипулирано от една здравна каса, която защитава интересите на едрите търговци на лекарства и лекарствени средства срещу интересите на пациентите;
- неграмотни абитуриенти и полуграмотни студенти, хора на науката, унизени и доведени до финансов абсурд - най-евтин в България е трудът на "сивото" вещество;
- унищожени над 80% от промишлените предприятия в страната, структуроопределящите - с предимство. България бе превърната само за 23 години от средно развита индустриално-земеделска страна в държава от Третия свят, най-бедната членка на ЕС. Или може би не? Вие как мислите?
 Кой носи отговорност за това? Дали само "вечните стари муцуни" на протестите - господата Евгени Михайлов, Евгени Бакърджиев, Едвин Сугарев, Алекс Алексиев, Евгени Дайнов, Иван Костов и т.н.? Или и новите "вождове" - Яне Янев и Цветан Цветанов. Те, новите, даже не смеят да се афишират, спомените за тях са много пресни.
Може би политиците използват лозунга за незабавна смяна на системата в името на личното си обогатяване и на по-дългия си престой във властта - партийна и държавна, с цената на всичко? Или използвачи са тези наши съграждани, като например кликата на г-н Лазарин Лазаров, отдали се на мръсния занаят да отровят информационното пространство, да клеветят и очернят всичко и всеки, който не е с тях и има позиция, различна от тяхната.
Това ли са единствените виновници за днешната горчива българска участ?
Разбира се - не. Ние всички носим отговорности с начина си на гласуване или с отказа си от гласуване, с компромисите, в които ежедневно участваме, със собственото си поведение и липсата на адекватна реакция, когато се сблъскаме с порочни практики във всекидневието. Резултатите от нови избори няма да са по-различни от сегашните, вотът във Варна го доказа. И защо трябва да обслужваме политиците, които останаха извън парламента и сега бързат да се явят на поправителен изпит без оглед на последиците, без да са научили урока си. Запазването на слаби и неработещи институции, на разнебитена държавност е в интерес само на онази част от гражданите, които се самонарекоха "икономически и политически елит". България обаче за 23 години намаля с почти два милиона от емиграция, смъртност и нераждаемост и загубихме всички ние, червените, сините, зелените, оранжевите и тъй наречените "малки хора".
Докога, скъпи сънародници?!