Професорите ще си доработват като чистачи

От всички работещи в България и от представителите на всички професии единствено професорите и доцентите подлежат на принудително пенсиониране при навършване на 65 години. Според замислените промени в Кодекса на труда и в осигурителния кодекс всички останали вече ще се пенсионират само ако сами пожелаят това. Поради пенсионната реформа, която ще стартира от средата на 2011 г., работодателите няма да имат право да освободят когото и да било на основание, че е навършил възраст за пенсиониране. Единствено за хабилитираните лица във висшето образование и в науката обаче остават "таванът" от 65 години и правото на работодателя да ги освободи от работа, веднага след като прескочат тази възрастова летва.
Същността на пенсионната реформа променя начина за пенсиониране на българите. В центъра на пенсионната система вече ще бъде не възрастта,

а задължителният трудов стаж

който засега с увеличава с 3 години. Мъжете ще придобиват право на пълна пенсия при натрупването на 40 години трудов стаж, жените - при 37 години. Ако пожелаят, може да останат на работа и след това, като всяка проработена година допълнително ще им носи 3%  увеличение на пенсията. Това се отнася за всички българи, но не и за тези, които имат най-високата квалификация, които обучават бъдещите специалисти на страната и създават научните продукти, осигуряващи според стратегията на Европейски съюз бъдещото развитие на всяка страна.
 Много е интересно, че до този момент никой не забелязва абсурда на това положение. Когато до средата на 90-те години бяха приети новите закони за БАН и за висшето образование, пенсионната възраст за мъжете бе 60 г., за жените - 55. Тогава в двата закона бе записано разпореждането, че хабилитираните лица може да заемат щатна длъжност до 65 г., академиците - до 70. Но тези разпоредби бяха в полза на професорите, доцентите и академиците,

те бяха защитни, а не ограничаващи

Целта бе носителите на най-високите звания в научната интелигенция да бъдат защитени от евентуално пенсиониране, когато навършат установената пенсионна възраст за останалите работещи. При това - и тогава пенсионирането според българските закони бе право на човека, не задължение. Но пък работодателите можеха да се освободят от човек, навършил пенсионната възраст.
В момента цитираната разпоредба, защитаваща хабилитираните лица, тихомълком 

се превръща в своя антипод и става дискриминационна

спрямо елита в областта на знанието. Всъщност трансформацията на тези законови текстове в репресия започна, откакто пенсионната възраст за всички работещи в България започна да расте. За хабилитираните лица в БАН и във вузовете прагът 65 години се смегчава с допускането научните и факултетните съвети да разрешават всяка година на навършилите тази възраст да работят още общо до 3 години. Колкото и унижаващо да е това, то се практикува масово. Ръководна длъжност обаче в това време "прокажените" не могат вече да заемат. Така "излетяха" от постовете си не един и не двама шефове на държавни вузове, на факултети, на катедри, които далеч не бяха изчерпали капацитета си да бъдат прекрасни ръководители. Кой има полза от това е ясно. В момента и в БАН е предприета истинска чистка на навършилите 65 години хабилитирани лица и ръководители. Дори се стига до абсурда в Общото събрание да се обсъжда дали те да не бъдат лишени и от правото да участват в научни съвети, както и от правото да заемат ръководна длъжност 4 години, преди да навършат 65 г. И това се случва в момент, когато за всички останали работещи българи пенсионната възраст вече се доближава до 65 г. 
Излиза, че хората, чиято работа е да мислят и да работят с ума си,

са най-излишни за обществото

(според научните изследвания в света обаче такива хора остават жизнеспособни най-дълго). Проблемът обаче реално е по-дълбок. Защото в немалко случаи може да доведе до реално ощетяване на професорите и доцентите в техните трудови отношения. Това са хората, обучавали се най-дълго и започнали работа по-късно от представителите на други професии. Затова напълно възможно е реално да се случи хипотезата немалко от тях до навършване на 65 години да не изпълнят нормата за 40 г. трудов стаж, съответно - 37 за жените. Следователно, ако бъдат изхвърлени от работа на прага по години, от 2011 г. такива професори и доценти няма да могат да получават пълна пенсия. Нещо повече - те единствени в България ще са лишени от възможността да увеличат пенсията си с по 3 на сто за всяка година работа в повече. И в двата случая изходът е един - те да си доработят с някакво друго занимание, докато "напълнят" необходимия трудов стаж. И понеже най-близко до сърцето им са университетите и институтите, в които ряботят цял живот, може би най-добре ще е да станат примерно чистачи в тези храмове на знанието в края на трудовата си дейност. А докато метат аудиториите и лабораториите, пътьом биха могли да дават консултации на място на студентите и на младите специалисти и докторанти. Другото е да отидат в частните вузове, където не се интересуват от възрастта... А техниците в лабораториите например могат да си седят на щат, колкото си искат. Всъщност, и професорите може да станат техници, за да си запазят работата!  
Но има и още нещо. Всички статистики поне от 10 години насам показват, че младите хора, които постъпват на работа като преподаватели и учени във вузовете и научните институти, всяка година са много по-малко от тези, които се пенсионират. Особено в научните институти главната причина са

безобразно ниските заплати

понеже един постъпил на научна работа доктор със защитена дисертация не може с 320 лв. да издържа младо семейство. Така постепенно, но неумолимо намалява броят на преподавателите и на учените в България.
Какъв може да бъде резултатът от всичко това, разгледано в съвкупност? Ударът, който законовите и другите нормативни текстове нанасят по висшето образование и науката, е очевиден и непреодолим. Случайно ли става това, случайно ли и този път никой във властта не забелязва какво се случва с кадрите в областта на знанието? Всеки път човек се мъчи да си обясни подобни натрапени "отгоре" нелепости и парадокси със случайността, с недоглеждане, с некомпетентност. Ала не може да бъде вече 20 години всички властващи да са все еднакво тъпи и все нещо недогледали, пропуснали, недоразбрали. Та май вече наистина трябва да повярваме в тезата, че в България целенасочено се изпълнява план за убиване на всички възможности за съществуването на образовано, просветено и учено общество. Въпросът е кой точно иска страната ни да се превърне в заден двор на Европа, откъдето да бъдат доставяни само нискоквалифицирани бачкатори и проститутки за обществото на знанието в другите държави?