Малко и късно

Ангела Меркел даде интервю пред "Файненшъл таймс", което звучи доста разумно. В него тя обяснява например, че Европа трябва да бъде по-самостоятелна от САЩ и че не трябва да пренебрегваме Китай, а да си сътрудничим с него. Добре, чудесно. Само че Меркел имаше почти 20 години, за да реализира тези си идеи. Вместо това германският канцлер беше един от основните стълбове на американското влияние в Европа. 

Сега, когато политическата й кариера е към своя край, е лесно да e прозорлива и мъдра. И може би интервюто има някаква стойност като съвети за нейните наследници (които поне засега показват отчайващо ниско ниво). Извън това обаче то си остава в сферата на пожелателното мислене, тъй като не е подкрепено с почти никакви действия. Хубаво е, че Германия се изправи срещу САЩ за "Северен поток 2". Само че същата Германия после ще е готова да направи големи отстъпки на Вашингтон, за да не бъдат обложени с мита нейните автомобили. Това нямаше да е проблем, ако Германия не действаше от името на целия ЕС. Именно Берлин (и конкретно Меркел) беше основният двигател зад ТПТИ - търговската сделка, която щеше да разреши ГМО и шистов газ на континента. А сред малкото печеливши щяха да са предимно немските автоконцерни. 

Освен това, защо Германия продължава да следва американските интереси по отношение на Иран? Да, европейците играят ролята на "доброто ченге", но и добрите ченгета си остават ченгета. Европа няма интерес от конфронтация с Техеран и въпреки това размахването на пръст и заплахите със санкции не спират.

Разпределението на силите в Европа е такова, че е много трудно някой - дори Макрон - да се опълчи на германската воля. Т.е. ако Германия наистина поиска, Европа може да стане по-самостоятелна. И със сигурност много други държави в ЕС биха подкрепили такъв курс. Въпросът е дали наистина Германия желае самостоятелност, или ще се задоволи само с интервюта.