18 Ноември 2024понеделник21:16 ч.

Сто дни без хоризонт напред

Правителството и МОН не решиха ни един проблем, но създават купища нови, водещи към упадък и бедност

/ брой: 41

visibility 3145

Уляна Пачева

Преди сто дни политическият екип на МОН получи от обществото значим кредит на доверие и немалко оптимистични очаквания. Експертите за кой ли път се надяваха на позитивни държавни действия за укрепване на сектора. Оказа се поредна обществена илюзия. ГЕРБ твърдо и безкомпромисно иззе инициативата от МОН, наложи както дневния ред, така и либералните си възгледи. Коалиционните партньори активно съучастваха и съучастват. Надеждите за стабилизиране на образованието, за развитие на науката, за подкрепа на духовността рухнаха.

Няколко са съществените разочарования

Първото е Законът за държавния бюджет за 2015 г., в който средствата за образование са намалени както в абсолютна стойност, така и като дял от БВП: за образование (средно и висше) парите са намалени от 3,7% на 3,6% от БВП; само за средното образование - от 3,2 на 3,1% от БВП. Освен това тригодишната бюджетна прогноза до 2017 г. не предвижда ръст на инвестициите в образование. Над два пъти са намалени парите за националните образователни програми. Това опровергава правителствената програма, в която пише: "Постепенно нарастване на средствата за образование, номинално и като процент от БВП, със стремеж за съответствие с параметрите, заложени в програма "Европа 2020". Бюджетът разкри, че записаното в програмата намерение

е само пропагандно клише

което въвежда гражданите и професионалните общности в заблуда. Отново се провежда политика на стагнация в сектора, позната и от миналия мандат на ГЕРБ. Вeче е ясно, че за тази политика не е виновен Дянков. Това е последователна и съзнателно провеждана от ПП ГЕРБ политика на обезсилване на националния интелект. Бюджетът доказа, че за правителството образованието и науката не са приоритет. Намаляването на парите за образование противоречи на тенденцията при предишните леви управления за ежегодно увеличаване на средствата за образованието и поставя под въпрос реализирането на приетите стратегии в сектора.
Проблемът се изостря допълнително от това, че през 2015 г. системата няма да може да разчита на съществени средства по европейски проекти. Свиването на средствата за капиталови разходи предполага задържане на обновяването на материалната училищна база, а запазването на нивото на средствата за транспорт на учениците и децата до друго населено място вещае нови проблеми с достъпа до образование. Намаляването на преждевременно отпадащите от образователната система деца и ученици ще си остане само "на хартия". За смекчаване на обществения отзвук от тази политика бяха предприети няколко ефектни пи-ар акции за материална подкрепа на отделни училищни институции - за школата по физика в Казанлък, за училища, пострадали от наводненията, които безусловно заслужават подкрепа, но тя не променя процесите ан трайно недофинансиране на образованието.
Така стоят нещата и в сектора на науката. Като процент от БВП публичните разходи за наука остават и през 2015 г. на ниво 0,16% от БВП със същата перспектива за "замразяване" до 2017 г., при условие че сме поели ангажимент към Стратегия 2020 да инвестираме в НИРД 1,5% от БВП.
Второто разочарование: правителството не направи дори опит да постигне национален консенсус по посоката на развитие на средното образование. Вместо новият законопроект за образование да бъде предложен в Народното събрание от МС, както се полага за базов закон, засягащ всички граждани, той беше внесен за обсъждане

от група народни представители на ГЕРБ

с което правителството избяга от отговорност и отстъпи от другата тенденция, наложила се в 40-то и 42-то Народно събрание - за търсене на национален консенсус в образованието.
Приетият с одобрението на МОН на първо четене законопроект за предучилищното и училищното образование отразява концепцията на ГЕРБ за либерализиране и разпад на националната образователна система. Гвоздеят е държавното финансиране за частните училища (с обяснението, че сега те са малко и обхващат около 1% от учениците и децата, но без прогноза за броя им през следващите години). Тази норма, заедно с нормите за училищната автономия; с предвидените учебни програми не за всеки клас, а за цял етап на образование; с разрешеното "домашно образование" за всички; с фактическото ликвидиране на държавните центрове и за талантливи, и за болни деца чрез обесването им в общи "центрове за личностно развитие" към общините и т.н., ще донесе като резултат училищна мрежа, която няма да е в състояние да провежда национална политика в образованието.
Приемането на закона ще доведе до

пълна неравнопоставеност на децата

и учениците, до създаване на елитарни частни училища, издържани от данъкоплатците, до засилване на зависимостта на образоваността от имущественото състояние на родителите и от местоживеенето, до скрито, но фактическо дискриминиране на младите българи по имуществен и териториален признак.
Крайният резултат ще е още по-ниско ниво на масовото образование, поредно източване на публичния ресурс от частни субекти - търговски дружества и неправителствени организации, незащитеност на обществото от структури, провеждащи чрез образованието влияния против  националния интерес и националната сигурност.
Третото разочарование: скандалните изявления на Министър Танев по повод ценности и личности в науката показаха, че в образованието се налага нова идеологизация, подменят се възпитателните цели на образователната система с идеологически клишета. За това говорят и целите на образованието, формулирани от ГЕРБ, които обвързват училищната система не със знанието, мисленето, труда и ценностите на хуманизма, а с ценностите на глобализма, каквото и да означава това.
Неясни са намеренията на МОН и в професионалното образование, след като въпреки изтеклия законов срок още не е подготвена подзаконовата нормативна база за прилагане на приетите с консенсус от 42-то НС

промени в Закона за професионалното образование 

Фрапиращо е разминаването между програмните заявления и действията на правителството и на МОН във висшето образование. Бюджет 2015 не убеждава, че МС ще провежда политика за насърчаване на качеството във висшите училища. Той предвиди субсидии за висшите училища, които не отговарят на поставената цел за стимулиране на по-високото качество на обучение и подготовка. Уважаваните експерти веднага отбелязаха, че при среден ръст на субсидията за висшите училища с 9,8%, Софийският университет - лидер в рейтинговата система, има увеличение на субсидията си с 8,2% - т.е. под средното за висшите училища. При медицинските университети водещ по увеличение на субсидията е този във Варна; Пловдивският медицински университет има ръст на субсидията от 22,1%, а МУ - София, водещ във всички рейтингови класирания, има 16% ръст.
Изводът е, че при формирането на бюджета твърде слабо се отчита

рейтинговата система за качество

чиято тежест при финансирането бе заявено, че ще се увеличава. Картината не се променя съществено и след последвалото ПМС за рейтинговите добавки - делът на добавките трудно може да се определи като достатъчно стимулиращ; той е твърде далеч от целите, записани в Стратегията за висшето образование, разработена при правителствата на Орешарски и на Близнашки, според която допълнителното финансиране за качество трябва да стигне 60% от субсидията за държавните вузове.
Действията на МОН опровергават и целта от правителствената програма за приоритетното развитие на българската наука и иновации и прилагането им за развитие и модернизиране на българския бизнес. Ще продължат драматичните обстоятелства около финансирането на българската наука, на БАН и на Селскостопанската академия. През 2008 г. и 2009 г. делът на парите за наука бе съответно 0,26 и 0,35% от БВП, но падна на 0,18% при първото правителство на ГЕРБ през 2010 г., а през 2013 г. стигна до 0,13%. За една година кабинетът на Орешарски го увеличи до 0,16%. Правителството на Борисов не го повиши. Цифрите говорят, че става дума за политика, а не за субективни действия.
Управляващото мнозинство и ГЕРБ не възприемат науката в България като фактор за икономически растеж и за обществено развитие. Няма политика за приближаване към европейските стандарти. В условията на бавно развиваща се икономика и при ограничени възможности на бизнеса да инвестира в наука, България трайно остава последна в ЕС по процент от БВП, отделян за наука. (В момента средните разходи за изследователския сектор в ЕС-28 са 2,1% от БВП, от които публичните средства са около 0,8%).
Всичко това

води до постепенно задушаване

на водещи научни центрове и до загуба на капацитет, до ниски нива на иновациите и технологиите в икономиката.
Отново е в обращение мантрата за "ориентиране на държавното финансиране на научни изследвания към проектен принцип и стимулиране на взаимодействието между бизнеса и научните организации". Не е ясно обаче в такъв случай защо са намалени средствата за проектно финансиране на научни проекти през 2015 г.! Изобилстват обещания единствено за "подхранване" на науката" със средства от ЕС.
За липса на сериозни намерения за решаване на проблемите във висшето образование и науката говори и подготвеният от МОН проект за изменение на т.нар. Закон за развитие на академичния състав (ЗРАС), натрапен от ГЕРБ през 2010 г. Сега се видяха черно на бяло пораженията, за които БСП предупреждаваше, от закона на министър Сергей Игнатов, който либерализира процедурите за академично израстване по начин, снижил драматично равнището на академичния състав. Сега МОН предлага проект, който уж ще решава създадения от партия ГЕРБ проблем. Той ще въвежда минимални национални критерии по научни области за заемане на научни длъжности и за придобиване на научни степени - нещо, за което БСП настоява от 2010 г. Според проекта обаче, критериите ще бъдат вписани в Правилник към закона - т.е. решение продължава да няма. Освен това приятелските местни журита и псевдоконтролът на място остават непокътнати. Няма да решат нито един от натрупаните проблеми.

Ще продължи "шуробаджанащината"

- в конкурси, научни длъжности и научни степени.
Единствената относително добра новина за стоте дни бе представеният в края на януари 2015 г. окончателен вариант на новата Оперативна програма за наука и образование за интелигентен растеж с очакването да я одобри ЕК - което стана вчера. Бюджетът на програмата е 1,37 млрд. лева - финансиране от ЕС и национално съфинансиране. Трябва да подчертаем, че тази програма е резултат от дейността преди всичко на правителството на Орешарски. Действията на кабинета "Близнашки" доведоха до отлагане на нейното утвърждаване и в резултат - до нулева 2015 г. за тази програма.
    В сектора на образованието и науката стоте дни на правителството и на МОН се отличават с рутинни административни и управленски мерки и с нито едно убедително и перспективно управленско действие. За сто дни министерството се запомни главно със скандалните изявления на Тодор Танев и с екзотичните му намерения. До ден-днешен липсва какъвто и да било анализ за въздействието на досегашните закони в областта на знанието и за реалните проблеми, но урбулешката се лансират нови закони и експерименти със системата. 
Спасяването на давещите се остава задача на самите давещи се. Както, впрочем, е в почти всички колониални страни по света.

Инспекторатът на МС иска наказания в Министерството на културата

автор:Дума

visibility 475

/ брой: 220

4 щама на грипа тази година

автор:Дума

visibility 382

/ брой: 220

3 януари ще бъде учебен ден в София

автор:Дума

visibility 409

/ брой: 220

Експерти алармират за криза с тока през зимата

автор:Дума

visibility 410

/ брой: 220

Инфлацията рязко се ускорява през миналия месец

автор:Дума

visibility 380

/ брой: 220

Застраховката на такситата поскъпва заради честите инциденти

автор:Дума

visibility 403

/ брой: 220

Еврокомисията повиши очакванията си за българската икономика

автор:Дума

visibility 406

/ брой: 220

Стреляха по резиденция на Бенямин Нетаняху

автор:Дума

visibility 418

/ брой: 220

Тръмп гласи високи мита за Евросъюза

автор:Дума

visibility 395

/ брой: 220

Гръцката полиция на крак заради демонстрации

автор:Дума

visibility 361

/ брой: 220

Ново ниво

автор:Ина Михайлова

visibility 1145

/ брой: 220

Това не са услуги

visibility 416

/ брой: 220

Иска ли Зеленски мир

автор:Юри Михалков

visibility 404

/ брой: 220

За лъжите и истините, свързани с „Гунди – легенда за любовта“

visibility 447

/ брой: 220

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ