Помияри
/ брой: 140
На Йордан Радичков Бог му е дал уши да чува какво си говорят животните, дори речта на скитащите градски кучета да разбира. Та ни предава за какво си бърборят те, ходили да препикаят Дунав мост, а сетне били поканени да идат до аерогарата да препикават колесниците на самолетите. "А дядо ви едно време все колесници на самолети е препикавал" - възразил пресипнал кучешки глас. "Няколко кучета се обаждат, дядо им е бил пазач на мандра и е пазил стада от бели карпатски вълци. Едно време не е имало Дунав мост, та да минават по него вълците, ами те чакали реката да замръзне и са минавали по леда... Кучетата се съгласяват взаимно, че дедите им едно време са били истински вълкодави, а ние, ако ни погледне човек сега, на хора не приличаме, само дето се скитаме нагоре-надолу, та от многото скитане ни излезе и името скитащи градски кучета, а не селски. Някакво куче допълва, че селските кучета били повече дворни кучета, затова стопаните им ги държат вързани на синджир"... Ето за такива и други подобни работи си разговарят под прикритието на тъмнината скитащите градски кучета.
Ние днеска ги наричаме помияри. За какво ли си говорят те под прикритието на тъмнината: "Постъпиха нечовешки с нас, кастрираха ни, така регулирали популацията, ала ни върнаха по местоживеене"; "Да, но има и по-лошо, колко му е на човека да грабне пушката, бум-бум и без нас"; "Или да ни изтровят като мишки"; "На това ли му викат хуманизъм - свободни, но скопени"; "Но ние пак ще си лаем и ще хапем, както сме си кастрирани"; "Приютиха ни за малко в зверилника-приют, дано някой да ни осинови"; "Кой ще вземе помияр, макар да е чист - кастриран, ваксиниран и обезпаразитен, те породисти изритват навън от дома, та за нас ли им е грижа"; "И селските дворни кучета, дето са на синджир държани, пуснат ли ги на произвола на съдбата, ето че цъфват при нас"; "И тия, дето пазеха строежа отсреща, и те са при нас, ония строиха що строиха, вече лаяч не им е нужен"; "И изгубеното ловджийско псе де ще иде - ще се поопъваме, но ще го приемем в глутницата"; "Питам се защо няма безстопанствени крави и овце?"; "Няма и няма да има, защото за българина стока е само това, дето се яде или от него нещо да се тури на трапезата"; "Уж ни оставиха да си пазим територията, а не знаят, че само плашим децата и старите хора, до нашия вход човек не смее да престъпи"; "Да де, приютяват ни във входа или някаква къщурка са ни сглобили, не ни оставят гладни, но що не ни качат горе в апартамента?"; "Попълнения колкото щеш - разхожда госпожата, кучката му с кучка, любимката си без каишка, та някой от нашите, още необезполовен, вземе да й скочи и я покрие, и резултатът е налице - десетина нови в глутницата"; "На тия от "Екоравновесие" не им се ще да ни изтрепят до крак, щото ако има ново "котило", ще има пари, ако не..."; "Фъндъкова търсила помощ от военните за акцията по кастрирането в ромските махали. Друго си е пагонът!"; "Толкова природозащитници се навъдиха, а бъка от изроди, които могат да те обесят посред бял ден, както в Модерно предградие, а изверг от Дряново отряза с брадва краката на Мима. Кучешкото тегло край няма"; "Да знаете кметството е в ръцете ни, можем да го фалираме, щото ще плаща за всяко ухапване от нас, безпризорните. 25 хиляди брои общината, задето един пес сгриза крака на петгодишно момиченце".
Май превих пръчката с това сересе. Куче вяра не е вяра. Тия четирикраки уличници могат да си говорят каквото си щат, но те знаят само едно - как да подвият опашката пред всеки, който им подхвърли къшей хляб или оглозган кокал. Хич не ги е еня, че хапят и както е тръгнало, броят на нахапаните скоро ще надвиши броя на щастливците ненахапани. А когато не хапят - лаят, плашат и ужасяват мало и голямо. Препикават не толкова колесниците на самолетите, колкото детските площадки и наторяват тротоарите и градинките. Ровят нервно в кофите, все по-недоволни, че не се добират до търсеното, и дръзко разпиляват отпадъците, за да подчертаят значителния си принос в обоклукчаването на родината. А за болестите, които разнася, де да знае този кучешки народ, че ни докара до първо място в Европа и на второ в света по кучешка тения.
Кажете ми - тая неуправия с кучетата не е ли в пълна хармония със събирането на сметта, с дупките по пътищата, с дереджето на тоалетните, и с какво ли не още, та да стигнем до чалгата. Всичко ни е такова - боклукчиво, смрадливо, дръгливо, проскубано, бълшасало, скотско, просташко... И тъпотията е, че не искаме да знаем къде е зарито кучето и се примиряваме да ни въвират в кучи гъз. Въобще държавата ни е село без кучета. А нас кучета ни яли.