Овчарско

Доста вестникарска площ изхабих за кучетата, а пропуснах баш кучкаря. Премиерът не само развъжда родни породисти овчарки, за което законът го е освободил от такса, но и изтърси зловещия цинизъм: "Българите да се държат изкъсо като кучета". Б.Б. колкото повече се височее, толкова повече стават изцепките му. С тия простотии, с тия подгавряния с народа той върви стремглаво към дъното на своята некомпетентност.
Но мен днес ме занимава овчарството, защото дето седне, дето стане, премиерът ни праща да се цаним за овчари. На тютюнджиите от Разград посочи алтернативата - зеленчуци и овце, друг път рече на студенти: "Има безработни. Търсят се овчари." Стига всички са искали - на бюро, пред компютър. И нямаше да е толкова страшно, защото от овчари наистина има нужда в страната, ако Б.Б. не превръщаше бисерите, които сипе, в "овчарска стратегия за икономически възход, намаляване на безработицата и ликвидиране на емиграцията".
Едвам дочакахме да дойде 10 ноември, за да захванем голямото клане, кооперативните стада бяха изядени, няма и помен нито от керемидите, нито от дуварниците на овчарските кошари. Не зная колко овце е "приела по опис" демокрацията, но има години, през които са се унищожавали седмично от 500 до 1000 овце. Сега се хапем отзад. А Бойко ще ни спасява с повика на деня: "Станете овчари!"
Вярно е, че домашната овца - чифтокопитно преживно животно от семейство кухороги, произлезло от дивата планинска овца и разновидности на муфлона, има нисък коефициент на интелигентност. Но много учени са удивени, че най-развитото чувство в овцата е стадното, което превъзхожда чувството за самосъхранение и всякакви индивидуални опити за изследване са обречени, тъй като нарушаването на стадния инстинкт предизвиква стрес. Така че е майсторлък да се справиш с овчата "тъпота" и с наивността и плашливостта на кротките животинки.
Често плашим децата си: "Учи, иначе овце ще пасеш!", "От тебе и овчар няма да излезе!" и тем подобни прокобявания, сякаш няма нещо по-долно от овчарлъка. Бащите днес не припират да изпратят момчурляците си да следят овце. Дори в Смолянско търсят овчари и трудно ги намират, макар заплатата да е хилядарка, а и храната е за сметка на стопаните. Като си помисли човек, че някога в този край овчарството е било престижен поминък, пет години овчарлък стигали да се сберат пари за къща и младият човек да се задоми.
Като хвърчим по шосетата с автомобилите си, виждаме овчаря край стадото, подпрял се на кривак или гега, и си мислим, че да пасеш овце е рахатлък, лесна работа, дори хайлазка. Ще си речете: "Паси, дой и се не бой!". Аз пък ще хвърля малко пот, за да ви убедя, че отглеждането на овце е сериозна работа, не може да се върши без чувство за отговорност, иска много труд и неотстъпно внимание. От бай Димо Узунов, един от баш овчарите на Момчилград, съм запомнил: "Овце се пасат с чалъм." Едни и същи овце на една и съща паша при различни овчари дават различно мляко. Всеки сезон си има своите грижи, а "цялата година е от делници и понеделници".
Естественото пасище е продукт на многогодишно "общуване" между домашното копитно животно и тревната покривка, в което трябва да има равновесие. Ако животното вземе връх, пасището се влошава, поради умора на тревите - те не могат да се възстановяват. Ако пък животното липсва, пасището подивява. Важно е с какво темпо се движи стадото, за да се нахрани добре - най-плодотворна е скорост от 2-3 метра на минута. Има и други тънкости - съобразяването с посоката на вятъра и слънцето, къде, кога и колко пъти се пои стадото, да се доят овцете в точно определен час. Вярвате или не вярвате, но ако не се спазват тези правилца, млякото ще бъде по-малко. Ако се спрете на пасище пред стадо овце, няма начин да не забележите равномерното придвижване на овцете и съгласуваните действия между овчар, стадо и кучета. Добър овчар се става, след като 2-3 години в студ и пек, в дъжд и вятър си с овцете, да свикнеш с навиците им и да се научиш да ги подчиняваш. Столетникът Тодор Кавгазов ми каза: "Овцете много добре познават кой е овчар, кой просто е нарамил гега. Да знаеш да пасеш овце е изкуство."
Какъв човек става за овчар? "...Трябва да бъде "кошку" - бърз, подвижен, като заек. Да е винаги бдителен, нащрек. Ако се прахнат овцете, да ги чуе и когато спи. Да умее да ги пасе и да ги храни. Да знае по кое време на деня или през нощта да пасе овце, в кои места, кои треви са млечни и кои са вредни. Да ги пази от "диво" - вълци, чакали и пр." Това го пише в историята на овчарското село Чокманово, Смолянско.
Такива ми ти овчарски работи! Друго си е да се режат ленти!