Фарът

Фарът на нос Емине става на 130 години и днес ще отпразнува юбилей, поне така съобщиха вестниците. Но фарът е кула от камък и метал, сиреч без душа, та няма как да го развълнува празникът и да разбере от софрата. А къде ти юбилей без софра! Главният герой ще бъде пазачът на фара и добре ще е да му изпеят: "И подрънквайки с китара,/ трам-тарара, трам-тарара,/ пеел песничката стара/ за пазачите на фара." Познахте, това е куплет от "Песничка за пазачите на фара" - блестящата поетичната сатира на Валери Петров. Е, в нея става дума колкото за пазач на фара - стар морски вълк, дваж повече - за други неща от нашенските нрави, та се оказва, че от все набъбващия щат, от "прииждали все нови и нови, да обслужват фара готови", "бедният остров да изтрай не можал" и потънал. Пазачите на фарове няма да са се обидили от сатирата, тя е насочена другаде, а за тях остана "трам-тарара".
Фарът на нос Емине е открит на 15 декември 1880 г. Построен е от дружество на френския флотски капитан Блез-Жан-Мариус Мишел Кола, станал известен като Мишел паша. Шкорпил разказва, че през 1854 г. капитанът "сполучва да добие от султана концесия за построяване по бреговете на цялата турска империя фарове за указване пътя и опасните по него места на мореплавателите, с право да събира в продължение на 25 години от всичките кораби, които застават във всяко турско пристанище по 0,105 лева на всеки техен вместимост тон.". Срокът за експлоатация е изтекъл през 1879 г., но Високата порта без знанието на българското княжество подновило концесията, тя отпада чак през 1909 г.  Това ще да е още една придобивка от обявяването на независимостта на 22 септември 1908 г. Дружеството на Мишел Кола изгражда седем фара на два етапа. През първия (1856-1866) са издигнати фаровете на Шабла, Калиакра, Галата и "червения фенер" на Варненския нос, а през втория (1880-1888) - фаровете на нос Емине, Св. Анастасия и Св. Иван. Всичко за тези пътеводни светлини за моряците може да се научи от "Фаровете по българския черноморски бряг" на Милан Асадуров, писател, преводач, журналист, изследовател. Има някакъв бум в интереса към черноморските светлинни знаци. Черноморският  институт издаде  първия календар на родните фарове. От Поморие тръгна инициатива за опазване и възстановяване на тези исторически конструкции, които са и романтични символи, и защо ли да не се превърнат в туристически атракции. Вече 51 държави и 450 морски фара от Черно, Азовско и Каспийско море са  в глобалното общество на пазачите на фарове. Ако питате защо Поморие е инициаторът, кметът Петър Златанов ще ви напомни, че в древно Анхиало е имало античен фар, който е светил две хиляди години. А нима не е атракция посещение на Шабленския фар, най-старият запазен и най-високият - кулата му е 32 м. и изпраща светлини на 17 морски мили на всеки 25 секунди. Или да "доплувате" до остров "Св. Анастасия", недалеч от Бургас, с най-силния фар и манастир, който някога е бил концентрационен лагер за антифашисти (Спомнете си "На малкия остров"). Или да прескочите до остров Св. Иван край Созопол, чийто сонарен фар се вижда от 18 мили, тук бяха открити мощи на Св. Йоан Кръстител. Калиакренският фар си плаче за музей, с него са свързани много сюжети - за морски битки, за пиратство, за корабокрушения, достатъчно да се разрови Иречек или да се поразкаже за потомствените пазачи на фара.
Всичко тръгва от седмото чудо на света -  фарът на остров Фарос край Александрия, съществувал 15 века, изчезнал завинаги и без следа. И името фар оттам е тръгнало. Издигнат е 280 г. преди Христа по времето на египетския цар Птоломей ІІ, той е проектиран и построен от Сострат от Книдос с квадратна основа със страни от 180-190 метра, толкова и високи, та надвишавал и пирамидите. На върха през нощта се палела огромна клада от дървета, пред деня пространно огледало отразявало слънчевата светлина, така че се виждало до 50-55 км.      
Около всеки фар има нещо тайнствено, магнетично, вълшебно, някаква романтика. Според Николай Петев обратното продължение на фара е в оста на земята. В есето си "Фарът и неговият пазач" писателят ни напомня, че предупреждава за подводни, невидими коварни скали, а така също предпазва от плитчини. Той търси моряците, но и те винаги го търсят. Най-важното, че носи надежда, затова в него като в никое друго съоръжение има благородство. Във фара - заради надеждата и благородството - Петев вижда литературата, а в пазачите на фара - писателите.  Подсказва, че ако пазачите на светлината - писателите, са на мястото си, фарът ще свети,  ще търси читателите, а и те ще го търсят.