Близкият изток затъва в тежък конфликт

Саудитска Арабия, изправена пред дилемата да загуби лидерската си позиция в сунитския арабски свят и опасността от колосален срив на икономическата и финансовата си мощ, предприе една от поредните си деконструктивни стъпки - рязко раздуха религиозна война срещу шиитската част на мюсюлманската общност. А това само по себе си започна осезаемо да разделя и доскорошните й делови и политически партньори от Запада по въпроса за подкрепата им към "кралството на салафитите". Най-малкото заради факта, че ожесточената в последно време сектантска поляризация в региона едва ли ще даде шанс за успешно приключване на свирепата петгодишна война, изпепеляваща Близкия изток. Нещо повече. В прогнозите на редица анализатори битката с демоничното чудовище на ХХт век - "Ислямска държава"(ИД), точно в така създадената ситуация едва ли скоро би приключила. Да не говорим и за провокираната и умишлено създадена мигрантска, наричана често и "бежанска криза". Европа очевидно ще се окаже изпаднала в твърде унизително положение. 
Ескалацията на напрежението започна със скъсването на дипломатическите отношения на Рияд с Техеран, който яростно разкритикува екзекуцията на шиитския теолог шейх Нимр ан Нимр в Саудитска Арабия, който оглави шиитско въстание през 2011 г. "Божието възмездие ще се стовари върху тираните, които отнеха живота му", заяви веднага след като световните медии разтръбиха новината върховният водач на Иран аятолах Али Хаменей. В допълнение ирански демонстранти нападнаха саудитските дипломатически представителства в Техеран и Машхад. В отговор, след като обяви скъсването с Техеран, Рияд заклейми "негативните и агресивни намеси на Иран в арабските дела, които често водят до щети и унищожения". И с това даде експлозивното начало на отдавна тлеещата
 
религиозна война

Според анализаторката от лондонския институт "Чатъм хаус" Джейн Кининмонт екзекуцията на шейх Ан Нимр е допринесла за поляризиране по оста Иран - Саудитска Арабия. Иран отдавна се представя за защитник на интересите на шиитите по цял свят, докато саудитските власти определено съзират в иранския отговор очевидното потвърждение на усещането, че Техеран се бърка във вътрешните им работи. По този повод посланикът на Саудитска Арабия в ООН заяви пред репортери, че "ние не сме врагове по рождение на Иран". Но възстановяването на дипломатическите отношения според него щяло да бъде възможно само ако Техеран "престане и се въздържа от намеса във вътрешните работи на други страни, включително и в нашата".
Според редица експерти Саудитска Арабия води все по-дръзка и по-твърда външна и военна политика, откакто крал Салман се възкачи на престола през 2015 г. и влиянието на сина му Мохамед, провъзгласен за втори престолонаследник и министър на отбраната, рязко нарасна. В тази посока е и публикацията на Патрик Кокбърн във в. "Индипендънт", който прогнозира, че разпалването на религиозни пожари може да се окаже най-голямата политическа грешка на Рияд. Авторът стига до извода, че бурята, предизвикана от екзекуцията на шиитския духовник Ан Нимр, вече е приела формата на засилена конфронтация с Иран и шиитския свят като цяло. Разменените заплахи и обиди, затваряните дипломатически представителства, взривените в шиитските райони на Ирак сунитски джамии предоставят на саудитските управници възможността да укрепят лидерската си роля начело на широка сунитска коалиция срещу шиитската ос, оглавявана от Иран, както вътре в кралството, така и в чужбина.
Словесната престрелка обаче продължи със сериозен темп - този път подкрепяна от неочаквания допреди няколко години противник на Техеран - Ирак. Бившият министър-председател на Ирак Нури ал Малики изказа идеята за смяна на режима, като посочи, че екзекуцията "ще свали саудитския режим", като припомни какво се случи със Саддам Хюсеин след екзекутирането на видния шиитски духовник в Ирак Ас Садр през 1980 г. Дни по-късно страните от т.нар. "шиитска дъга" многократно повтаряха и доразвиваха гневния тон на Техеран, добавяйки редица нови нюанси към основната мотивация за желанието им краят на саудитския режим да настъпи час по-скоро. Нека добавим и факта, че Иран и без друго има предостатъчно причини да иска да събори саудитците, които са главният му противник в конфликта между шиити и сунити, бушуващ в региона, особено в контекста на очевидното оттегляне на САЩ от ролята на "попечител и гарант щ1" на мира в Близкия изток. А подобни симптоми вече се забелязват. На фона на войната в Сирия, започнала заради продължаващите геополитически планове и амбиции на вашингтонската администрация за световна хегемония, появата в региона на Русия като решително противопоставящ се фактор в борбата с ИД, скандалното поведение на Турция не само в драмата с руския самолет, но и с последвалото междудържавно напрежение, излезе наяве и един друг, трудно прогнозируем като проблем фактор.

    Петролът

Нека засега да не разглеждаме различните хипотези за вероятната "петролна война". Донякъде тя е факт, но е малко рано да се даде генерална прогноза на фона на огромната нужда от енергийни източници в световен мащаб, особено след видимите последствия от проведеното на практика политическо и икономическо противопоставяне между държавите от двете страни на новата "желязна завеса". Ако проследим тенденциите в непрекъснатия спад в цените на "черното злато" през последните няколко месеца, няма ка да не забележим, че една от основните грижи на Рияд е въпросът за нейното собствено оцеляване, при това не в преносния смисъл на това понятие. Богатата и невъзмутима доскоро в собствената си непоклатимост саудитска монархия докара с политиката си страната до състоянието на необратима паника заради появяващите се очертания на икономически колапс. Както посочва израелският журналист Боаз Бисмут в статия за в."Израел днес", към днешния момент Саудитска Арабия е отбелязала рекорден бюджетен дефицит от 98 млрд. долара за 2015 година, на първо място заради големия спад в цените на петрола.
Интересен анализ откриваме и в публикация на в. "Вашингтон поуст", според която Рияд е изправен пред огромен проблем, състоящ се в реалната опасност собствената й икономика да се превърне в следващата жертва на петролната война. Според изданието не можеш да имаш икономика, която е базирана на преразпределение на приходи от петрол, когато няма достатъчно пари за разпределяне. Особено когато изглежда, че скоро ситуацията няма да се промени.
Нека си припомним и факта, че Рияд пренасити пазара с евтин суров петрол в опит да изкара от него конкуренцията, за която разходите за добив са по-големи. Сега обаче това вече не е толкова лесно, колкото беше преди. Добивната промишленост на шистов газ може да остане печеливша и при по-ниските цени на петрола, като компаниите могат да спират и започват производството при сравнително ниски разходи. Така, дори Саудитска Арабия да успее да предизвика летаргия, конкуренцията ще се събуди навреме, за да предотврати прекаленото вдигане на цените над 50 долара за барел. На практика това означава, че Рияд вече няма да може да харчи толкова много пари за лукс, колкото иска, след като става ясно, че ще й е нужно петролът да се търгува поне на минималната цена от 80 долара за барел.
Единият вариант за Саудитска Арабия е да се надява, че производителите на шистов газ няма да са така гъвкави, колкото изглеждат, и че цените скоро ще се вдигнат. В този случай Рияд може да продължи да харчи, както е свикнал, като заема това, от което се нуждае, или черпи от валутните си резерви, както прави през последната година. Проблемът обаче е, че дефицитът на Саудитска Арабия се е повишил до такава степен (около 15% от БВП), че държавата не може да продължи тази политика, ако не се съобрази с прогнозите за цената на петрола.
Очевидно сега Рияд ще се опита да приложи план Б - свиване на бюджетните разходи. Държавата обяви, че ще намали субсидиите за гориво, ще повиши данъците за електричество и ще увеличи разходите за вода в опит да намали дефицита с 4% от БВП през следващата година. Саудитска Арабия страда от това, което икономистът Пол Кругман нарича "проблемът на Св. Августин". Държавата се нуждае от фискално целомъдрие и въздържание, но не веднага. Поне не, докато не се осигури по-евтина валута. С други думи, Рияд наистина не може да си позволи да харчи 13% от брутния си вътрешен продукт за енергийни субсидии, но не може и да си позволи да удари негативно икономиката така, както ниските цени на петрола вече го направиха.
Европа доказа, че всеки 1 долар бюджетни съкращения води до свиване на икономиката с около 1,5 долара, ако не компенсираш съкращенията с намаляване на лихвените проценти или по-ниска стойност на валутата. Рияд е вързал валутата си към щатския долар, така че трябва да вдига лихвените нива тогава, когато и Федералният резерв на САЩ го прави. В резултат на това валутата на Саудитска Арабия е поскъпнала спрямо почти всяка друга в момент, в който на икономиката на страната й трябва тя да поевтинее. Може да си представите колко надценен е станал риалът, ако го сравняваме с валутата на друга богата на ресурси държава, а именно Русия и нейната рубла. Въпреки че причините за поевтиняване на рублата включват и санкциите на Запада срещу страната, факт е, че Саудитска Арабия е направила валутата си твърде скъпа и евентуален изход е Рияд да я девалвира.

Европейски поглед към Рияд

В конфликта със Саудитска Арабия симпатиите на Европа клонят към Иран, отбеляза в."Ню Йорк таймс". Европа е против не само срещу смъртното наказание и тежките телесни наказания като бичуването. Европейското обществено мнение е все по-недоволно от подкрепата и финансирането, които Рияд предоставя на уахабистки и салафистки проповедници, популяризиращи идеологията, която породи "Ал Кайда" и "Ислямска държава". Освен това миналата година ЕС и шестте световни сили постигнаха споразумение с Иран за ядрената му програма, а помощта на Техеран се смята за жизненоважна за прекратяването на конфликта в Сирия. "В крайна сметка някогашният парий Иран печели симпатии, поне в сравнение със Саудитска Арабия", отбелязва американското издание.
Интересна позиция, ако се отчете фактът, че на фона на ситуацията в Близкия изток и тенденцията за половинчата подкрепа от европейските държави за решаването на сирийската криза като основен проблем в региона всичко се свежда до една проста истина. А тя е задаващите се президентски избори в САЩ, както и рязкото спадане на доверието на американските избиратели към президента Обама. Въпросите, които дочуваме, вече са: "Кой ще поеме кормилото на САЩ?", "Накъде ще тръгне Америка?" И нещо особено важно - накъде все пак ще поеме и Европа?
Отливът от активно участие на водещите страни от ЕС в по-нататъшното следване на предписваните доскоро от Вашингтон мерки и конкретни стъпки за справяне в бързи срокове с последствията от бежанската вълна и съответно - в разгрома на ИД - вече няма съмнение, че е напълно логичен. Идеята за консолидацията между всички страни членки на ЕС и на НАТО в решаването на този изключително тежък и деликатен проблем очевидно ще претърпи съществени промени. Намесата на Русия, наричана преди време с епитети като агресор и узурпатор по време на украинската криза, наложените с лекота от Запада назидателни политически и икономически санкции, дадоха своите плодове, само че с обратни знак и посока. САЩ излезе от икономическата криза, започна динамично да възстановява темповете си на развитие, дори започна отново да търси пътища за доминиране над Европа. Която, за жалост, така и не се разбуди от летаргичната си меланхолия и на всичкото отгоре започна видимо да разгражда едно от най-добрите явления в своята история - единението си. Някой сигурно ще запита какво общо има тази тема със саудитско-иранския конфликт.
Според мнозина наблюдатели и анализатори една ескалация на напрежението в Близкия изток със сигурност ще постави пред европейската общност въпроси от рода на търговско-икономическото развитие или пък опасностите, пораждащи се от непредсказуемостта на мигрантския тайфун, понесъл се към сърцето на "Стария свят". Тук влиза и неизвестността, предусещаща се в нарушените правила за единение или съвместно съществуване между "второразрядните"(за съжаление тази позиция се усеща в словоизлиянията и идеите на някои брюкселски политици) страни от бившата "отвъдбариерна" Източна Европа, както и към Русия и нейните сателити от ОНД. Мигрантската криза със своите последствия - и икономически, и политически, и нравствени, и религиозни, изправи Европа пред стена от проблеми. Колкото до сагата Техеран-Рияд, ако не се намерят бързи и конструктивни подходи, зоната на конфликта с голяма вероятност може да обхване далеч повече територии, страни, народи, да не кажем и континенти.
В действителност място за особен песимизъм няма, твърдят редица политици и водещи анализатори. Но в почти същата степен може би трябва да поставим и нивото си на оптимизъм.