Ренесансът на въглищата

Евгени ГАВРИЛОВ

Въпреки заклинанията от последните години, въглищата преживяват своя ренесанс. Основната причина за това логично е разрастващата се енергийна криза в света, породена от войната в Украйна и произтичащата от нея геополитическа обстановка.

Според статистиката от 21 големи енергийни компании в Европа само 9 имат конкретен план за плавно изваждане на въглищни мощности от употреба до 2030 г. А шест от тях въобще не предвиждат в плановете си да се спре производството на ток от въглища дори през 2040-а. Това става ясно от анализ на енергийните тръстове Ember и Beyond Coal, който обхваща най-големите енергийни компании в Европейския съюз, Великобритания и Турция. Сред тях са германските RWE и STEAG, чешката EPH, полските PGE и ENEA, френската ENGIE, които притежават най-големите въглищни централи на континента.

Пандемията от коронавируса през миналата година сви търсенето на енергия и горива и сред големите губещи бяха именно изкопаемите горива. Тогава за първи път зелените централи изпревариха въглищните в енергийния микс, включително и в Европа.

По данни на Ember през 2020 г. в световен мащаб въглищата са държали дял от 33% от произведената енергия спрямо 39% за зелените енергоизточници. Но бързото икономическо съживяване през 2021 г. увеличи търсенето на електроенергия с по-бързи темпове, отколкото нискоемисионните енергоизточници могат да отговорят. Природният газ поскъпва по-бързо от квотите за въглероден диоксид, което също насърчи търсенето на въглища.

Така Международната агенция за енергетика (МАЕ) изчисли, че въглищните централи ще произведат рекордните 10,35 хиляди тераватчаса електроенергия. За първи път от години в Европа и Северна Америка потреблението на въглища и производството на електроенергия от въглища расте. 

Подготовка

Навсякъде в Европа се готвят за предстоящата зима, която явно няма да мине без въглищните централи.

Нидерландските власти активираха първата фаза от кризисния си енергиен план, който предвижда премахване на ограниченията върху въглищните централи. Те ще могат да работят на пълна мощност, докато до момента максимумът беше 35 процента.

Германия също обяви, че ще предприеме спешни мерки, за да гарантира покриването на енергийните си нужди след спада на доставките на руски газ, включително и с увеличеното използване на въглища.

От средата на август тази година страните от Европейския съюз ще спрат да внасят въглища от Русия, което означава, че ще трябва да намерят алтернативни доставчици. Южна Африка вече се смята за един алтернативен доставчик. Това е и петият по големина износител на въглища в света. В периода януари-май тази година около 40% повече въглища са били изнесени за Европа от Южна Африка. Сред страните, получили тези доставки, са Испания, Полша и Германия, както и Франция, която увеличи вноса си седем пъти в сравнение с предходната година.

Каква е ситуацията у нас?

В началото на 2020 г. тогавашното 44-о Народно събрание задължи кабинета на ГЕРБ да запази въглищните централи и да не допуска спирането им. Това решение бе взето напук на Зелената сделка, според която до 2030 г. ЕС трябва да премахне въглищата, за да намали с 55% нетните въглеродни емисии. При управлението на ГЕРБ се даваха фалшиви надежди, че правителството ще защити въглищната индустрия и тецовете няма да затварят. Следващите 45-и и 46-и парламент се провалиха не само в опитите да излъчат правителство, но и да вземат отговорно решение за бъдещето на районите, засегнати от затварянето на мини и тецове на въглища. Защото това неизбежно ще се случи, а и големият въпрос за заместващите мощности остана. 

Обяснение

Последният парламент също не намери време за стратегическо решаване на проблема. Така спорът за въглищните централи в България на пръв поглед изглежда решен, след като заради Зелената сделка и Плана за възстановяване и устойчивост бе прието тяхното затваряне да започне от 2038 г. Според правителствените планове трябва да останат да работят три въглищни централи - т.нар. американски "КонтурГлобал Марица Изток 3" и "Ей И Ес Гълъбово" и държавната "Марица Изток 2". Те също трябва да се трансформират по начин, който да води до "позеленяване". Стойността на тока от въглища ще продължи да зависи от цените на парниковите квоти, купувани, за да не бъдат глобявани мощностите за изхвърляните газове.

От средата на миналата година до днес България е сред основните износители на европейския електроенергиен пазар. Ние практически покриваме грешките на Брюксел и на  останалите страни от ЕС, които са силно зависими от вноса на изключително скъп газ и въглища. Това се случва въпреки непълното функциониране на ПАВЕЦ "Чаира" - изцяло благодарение на наличието на местни ресурси - ядрената централа и преди всичко големите лигнитни тецове.

И на фона на разрастващата се енергийна криза никой не е дал логично обяснение защо трябваше да се стигне до открита война и сериозна заплаха за спиране на доставките, за да разбере Европейският съюз, че политиката на заместване на местните с вносни въглища и газ е изключително наивна и опасна. Няма особено значение дали ултимативният доставчик се казва Русия, Катар или САЩ. Оказа се, че енергийната политика на Брюксел е в разрез с елементарните постулати на енергийната сигурност и независимост. 

Гигантски скок

2022-ра се очертава да бъде годината на въглищата. Добивът и потреблението им ще отчетат гигантски скок на световно ниво, защото днес всички се връщат към въглищата. "Марица-Изток" у нас работи на максимален капацитет. Дори по време на локдаун Китай прави рекордни добиви. Индия отваря отново 100 стари мини. При тези цени на втечнения природен газ в Азия няма да остане страна, която да не ускори добива и изгарянето на въглища. Навсякъде в Европа се разкриват вече затворени мини и централи. Природният газ поскъпна бързо дори и в САЩ, което означава, че процесът на връщане към въглища ще се ускори и там.

Всичко това не е въпрос на нечие желание, а просто логичен резултат от най-голямата инвестиционна грешка в историята на човечеството - вместо да развива надеждни и чисти източници с изключително висока плътност, като ядрената енергия, светът заби ужасяващо количество пари в неконтролируеми ВЕИ, които имат и своите предимства, но не могат да осигурят растящите нужди на цивилизацията.

Крайният резултат е парадоксален. Уж спасяваме планетата, но през 2022 г. ще постигнем исторически рекордно потребление на въглища и съответните въглеродни емисии на глобално ниво. И това няма да е последната година на ръст за тях.

Въпросът е в подобна ситуация как ще си изиграе картите нашата страна. И да не се правим на по-големи католици от папата и с проблемите на въглищната енергетика.