Хайде пак
/ брой: 83
Нора Стоичкова
Домашното насилие е порок на обществото ни и наистина има нужда от сериозно противодействие. Но законотворчеството, което ни препоръчват всякакви НПО-та и експерти, едва ли ще донесе резултата, който всички очакваме. /Стр. 2/
Не законите у нас са толкова калпави, причината е, че всеки търси "вратичката" в тях.
В политическия хаос и служебното управление всеки отговорен фактор се държи съвсем безотговорно по отношение на безобразията, които се случват под носа на цялото общество. Инак на хартия винаги се отчита ръст на разкриваемост.
Непрекъснато четем и за разни кампании, които организира МВР, полицията и прокуратурата, но битовите престъпления в полицейските отчети растат. Нарастват и осъдителните присъди, но проблемът набъбва като лавина. И това налива яко вода в мелницата на онези радетели на Истанбулската конвенция, които смятат, че само така може да се реши въпроса с насилието над жени и деца. Като покрай цялата работа ще ни нахлузят и хомота на джендър идеологията, която си е чисто насилие върху децата, семейството и традиционните християнски ценности, които са стожерът на българския мир.
Няма страна, където битовото насилие да е преборено. То трябва да бъде обуздано, но не с активно законотворчество, а с безкомпромисна работа по неговата превенция. Ефективните присъди, активна работа с жертвите и навременна намеса на полицията, при всеки сигнал, а не по лично усмотрение на дежурния, приел сигнала.