Няколко думи
Галопът и юздата
/ брой: 241
Ценовият шок е в ход отдавна, бъдещето ще изненада мнозина. Дори новият премиер на България Кирил Петков остана в дълбок потрес, че в деня на клетвата на новия кабинет КЕВР сюрпризира с предложения за значително поскъпване на тока и парното.
За редовите клиенти на топлото и тока пък ще остане заплахата въобще да не могат да си плащат сметките.
Юздата, която новият кабинет обещава на цените на тока и парното, трябва да бъде хвърлена веднага. Ето защо.
Първо, спешно училища, здравни заведения, читалища, социални домове трябва да бъдат върнати на регулирания пазар на ток, както предлага Корнелия Нинова. Тук акцентът е на "спешно". Всяко отлагане ще струва далеч по-скъпо на хазната, защото скоро ще се наложи спешна държавна помощ за закъсалите. Отложените дългове трупат лихви, а здравният и образователен хаос са налице.
Второ, наложителен е социално приемлив таван за цената на тока на борсата поне до април, за да се избегнат резките скокове на цените. Това обстоятелство прави невъзможно планирането на себестойността и подлудява производителите.
На БНЕБ се търгува токът от държавните тецове и АЕЦ "Козлодуй", а цялата "зелена" енергетика се включва в енергийния микс за регулирания пазар. Има начин държавата да се намеси. Именно борсовата търговия поставя производителите пред реален фалит, ако не включат либерализираните цени на тока и горивата в себестойността. Затова и инфлацията мощно галопира в последно време.
По-разумно е и по-евтино, вместо да се чудим как да обезщетяваме лавинообразното нарастване на енергийно бедните и бизнеса, просто цените на предлаганата енергия на борсата да се озаптят. Въпрос на сметки е да се види приемливото за потребители и търговци, но и за обикновените хора, равнище. Всички възражения, че това било в противоречие на пазарните принципи и, видите ли, нямало как да нарушаваме натрапения ни "економикс", звучат несъстоятелно. Няма да фалираме държавата, за да може частните интереси да са все на кяр. Задава се такава енергийна криза у нас и в Европа, че съвсем скоро и техният тлъст пай от общата баница повече няма да е гарантиран. А и точно сега идеологическите заигравания с енергийния пазар никак не са уместни.
Трето, трябва отново да се въведе потребителска кошница с основни храни и стоки с фиксирана норма на печалба на производители и търговци. Такава имаше при насила приложената у нас шокова терапия в началото на 90-те, когато основната лихва на БНБ скочи от 6 на 35%, а всички стоки повсеместно поскъпнаха за денонощие в пъти, а не в проценти.
Хората просто не желаят повече да участват в пазарната слободия, в която ни заиграха. Търговското салдо продължава да е рекордно отрицателно, което означава, че внасяме повече продукция и услуги, отколкото изнасяме. С други думи - финансираме производството в чужбина. Нашето - кучета го яли. А от свободното движение на капитали направо напълнихме бъчвата на данаидите. Крайно време да помислим как да се противопоставим на дъмпинга на вноса, особено на хранителни продукти. Бързо трябва да се действа и по направлението създаване на държавни борси, които да дадат глътка въздух и на нашите производители на храни и други важни стоки.
Като се замисли човек - има и фискални механизми да се сложи ред на нашия пазар и не едни да трупат богатство при 10% корпоративен данък и 5% дивиденти, а целият народ да плаща цената на пазарните дисбаланси. За да не превърнем зорлем настоящата енергийна криза в поредната национална катастрофа.