Два "питона удушвачи"
/ брой: 179
Два "питона удушвачи" пусна парламентът в българската икономика - разрешава се дъмпинговият внос на украинско зърно и се забранява вносът на руски петрол на "Лукойл Нефтохим" - Бургас.
Двата "питона" изглеждат малки, но мъртвата им хватка ще се усети още следващите дни по бензиностанции и в магазините.
По-важният въпрос е обаче какво ще стане с единствената ни рафинерия. Ако тя потребява годишно около 7,6 млрд. тона суров петрол, как ще се осигури това количество, ако трябва да се пренася суровина през Босфора?
Ако някой случайно е забравил как изглежда Босфорът, нека отвори картата и да види, че това е едно много тясно място. Петролните доставки са ограничени до 5000 т на танкер и се чака на опашка за преминаване.
От друга страна, ако рафинерията пострада, страда целият български народ. Защото няма да можем и хляб да си купуваме лесно, като рипнат цените.
Всички икономисти твърдят, че идиотското настояване на "сглобката" да се отмени "дерогацията за внос на руски петрол", която сами помолихме ЕС да ни даде преди време, ще докара поне лев отгоре върху цената на горивата. А те съставляват сериозна част от стойността на всяка стока и услуга.
По-страшното обаче е, че без рафинерията ставаме по-зависими от внос на горива и конюнктурата на петролните пазари.
Към този удар се прибавя и разрешаването на дъмпинговия украински внос на зърно, който сериозно удря производителите.
Някои твърдят, че проблемът има две страни и никой не спори за това. Но да се твърди, че нашите производители на олио, например, ако използват украински слънчоглед, ще удържат цените, е дълбока заблуда.
"Питоните удушвачи" са два. Ако единият пропусне, другият ще затегне мъртвата хватка.
Но устояването на рафинерията е въпрос на сигурност. Руснаците ще ни дадат на арбитраж, който безславно ще загубим, по стар български обичай. Но трябва много да се внимава в чии ръце ще попадне тя след това. Да не се окажем и с най-скъпия бензин в Европа не след дълго, с най-скъпото олио и пред обективната невъзможност да се издържаме.
Вълната на обедняване не е единствената криза, която ни заплашва. Бедността е порок и най-голямата заплаха за една страна на ръба на своето оцеляване и запазване на граници и суверенитет.