За един доклад в мъгла

Пушилката около инцидента с Ахмед Доган на 8-та конференция на ДПС не се е разпръснала, но ако е вярно онова, което бе прочетено от името на вече почетния председател на партията, нашата мислеща и знаеща общественост може да си зададе доста въпроси. Не са много хората у нас, които могат да си позволят да споделят пред толкова много хора в и извън страната, че нашият Герой-спасител (премиерът Бойко Борисов) не се чувства сигурен, той иска да бъде презастрахован и затова решава в приятелски порядък да се обърне към турския си колега от Анкара за помощ с каквото може. И естествено колегата му от Анкара откликва положително...
Пояснението, че понеже "не чете и хабер си няма от история", не знае, че така "се влиза в странни отношения, които имат аналогични модели в историята на Балканите".
Да, Балканският свят наистина е "толкова специфичен, че той твърде условно може да се сравни с други европейски региони". Ако всичко това е вярно, струва си да се припомнят някои неща. Турция е геостратегически играч с много влияние и амбиции на Балканите, които сме посочили за свой приоритетен регион. След Освобождението почти винаги сме поддържали на ниво добросъседски отношения с този голям наш съсед и независимо от достатъчно на брой нерешени въпроси от взаимни претенции по ред наследени или нови обстоятелства, нито една от двете страни не си позволи напрежения, които да доведат до окончателно замразяване на връзките. Не трябва да се забравя, че още през 1931 г. бащата на Република Турция Кемал Ататюрк в допълнение на своята идея за "Мир в страната и мир в света" каза, че "Турция и България трябва да бъдат приятели. Който е против България, той е против Турция". Именно такива тези са му дали възможност да проведе реформите и модернизира Турция по западен образец. През този период българо-турските отношения са образец на взаимно уважение и доброжелателност, на морална и политическа подкрепа.
Днес в доклада на Ахмед Доган се казва, че едва ли не се "вкарва вълкът в кошарата", защото и обстоятелствата са нови, и Турция афишира свои амбиции и политика, която бе наречена от експерти "неоосманска". А в тази начертана още в "Стратегическата дълбочина" на проф. Давутоглу, външен министър, като принцип външна политика на Анкара, Балканите, в частност България, имат своето ключово място.
Все още обществото у нас не е наясно доколко тези амбиции съответстват на нашите национални интереси като цяло или в частност и "заиграването" с официалните турски власти по какъвто и да било повод, освен в унисон с официалната ни политика за добросъседство, може да тревожи и да предизвиква основателни питания. Защото проф. Давутоглу казва, че "не бива да се забравя, че съдбата на османската държава е предначертана на Балканите. Ако Турция не е в състояние да създаде на Балканите задгранична зона на влияние, тя не би могла да влияе нито върху по-широките международни отношения, нито върху регионалните баланси".
Дали това е носталгия или просто аргумент за стратегическа цел, е друг въпрос, но външният министър на Турция е очертал ясно границите на сферите на влияние в региона и стратегическите  интереси в тях. А те включват "дъгата, която върви югозападно и се простира от Бихач и през Средна и Източна Босна към Санджак, Косово, Албания, Македония, Кърджали до Източна Тракия - това е балканската геополитическа и културна аорта за Турция".
Няма как да останем безразлични при такива тези, но дали имаме адекватни реакции и стратегия, няма как да знаем.
Засега в този доклад само се споменава, че има контакти, които имат други цели, далеч от националните. Да си припомним и думите, които проф. Давутоглу каза при своето посещение в Скопие през декември 2012 г., а именно "Скопие е най-добрият град, който отразява нашето общо културно наследство" и "тук се чувствам като у дома си, все едно съм в родния си град", а в 2009 г. в Сараево пък каза, че "Босна е моята родина". Той не пропусна и да посочи, че "Македония може да се разпадне, ако не даде на албанците това, което искат". Всичко това наистина звучи различно и изисква повече от сериозни анализи. Защото тези слова се отнасят най-вече към етническите общности на балкански държави, които в своето битие са с мюсюлманско вероизповедание.
А Ахмед Доган свързва в своя доклад именно тези идеи с въпроса за малцинствата и мултикултурния модел, който и на високо ниво в ЕС бе определен като провал. Малцинствата, за които години наред се казваше, че са мост между отделните държави, сега са посочени като сфери на влияние и възможност за вътрешна намеса при необходимост. Затова в доклада се предлага "концепция за даване на статут на европейско малцинство на рисковите малцинства в ЕС, в частност на малцинствата на страните от Югоизточна Европа". Смята се, че така може да се постигне "изключително важна за единството и развитието на Европейския съюз стратегическа формула за малцинствата".
Факт е, че има проблем, който не е само наш. Факт е, че е загърбен поради криза или недалновидност. Той обаче непрекъснато напомня за себе си и създава напрежение вътре в държавите и между държавите. Търси се изход, а дали е този, посочен в доклада, е въпрос на експертни оценки.
По-важното е да не си затваряме очите поради краткосрочни цели, дори и те да са избори и съответно власт. Защото от това зависи не само нашето мирно бъдеще.

Турският външен министър проф. Ахмед Давутоглу напълно открито хвали величието на Османската империя

Когато Ахмет Давутоглу говори, че в Сараево се чувства "у дома си", че "Сараево е наше" (на Турция), че "Турция е ваша" и че "жизненоважният интерес на Турция е вие, мюсюлманите, да станете собственици на Сараево и Босна", неволно идва наум заключението, формулирано от лидера на босненските сърби Радован Караджич още през 1992 г.: "Има нещо много сбъркано в една страна, която няма място за над половината от своето  население, защото е християнско"