Ще се реформира ли Италия?

Когато преди време експремиерът Сакскобургготски каза, че "българинът трябва да си смени чипа", едва ли е предполагал, че Марио Монти в своята предизборна програма за предстоящите парламентарни избори в Италия на 24-25 февруари ще посочи, че е "необходима промяна на манталитета, промяна на поведението". Това беше оценено от анализаторите като "изключително пропито от европейския дневен ред". По традиция, но и с вътрешнопартийни цели, тези слова на г-н Сакскобургготски не бяха разбрани и дори бяха заклеймени като обидни у нас. Сега обаче Европа гледа с надежда на обявеното от Монти "да променим Италия, да реформираме Европа", за да се даде шанс на онези сили в ЕС, които търсят ефективния начин за преодоляване на икономическата криза и социалните трудности на континента на базата на "социална пазарна икономика". Изпадналата в дълбока икономическа криза Италия и ролята на ЕС за спасяването й, за да не се предизвика сриване на общата валута и съответно разцепление в различни посоки на държавите-членки, принуди лидерите в Брюксел да предприемат необичайни мерки и може да ни бъде добър опит в преодоляването на нашите икономически и политически проблеми.

Като италиански премиер, Монти всъщност бе "инсталиран" миналата година от ЕС, и то без избори, но целта наистина беше да се излезе от омагьосания кръг на "статуквото Берлускони", което изразяваше интересите на един кръг заинтересовани групи, съпротивляващи се на промените и реформите, необходими за изход от кризисната ситуация. Опасността от "ерозия на върховенството на закона" и запазване привилегиите на определени избирателни ядра, които зачитат само частните си интереси на фона на сриващата се икономически страна, стимулираха и проф. Марио Монти да приеме предизвикателството на политическата битка с вечния Берлускони на извънредните парламентарни избори. Той има негласната подкрепа на Брюксел, на Ватикана, на чуждестранни инвеститори, финансисти и се надява на разбирането на мислещите италианци, че реформите, дори и болезнени в социален аспект, са единственият начин Италия да остане голям играч на европейския терен, да има решаваща дума в ЕС. Другият вариант е страната просто да се изолира и попадне във водовъртежа, познат от миналото и характерен с политическия популизъм на редица свои лидери, в т. ч. и Силвио Берлускони. И това няма нищо общо с личните емоции и перипетии на експремиера, заливащи страниците не само на жълтата преса. Проблемът е в невъзможността вече да се остава в плен на провинциални по същността си прояви, когато ЕС, и в частност Италия, се нуждаят от "по-общностна, по-малко междуправителствена Европа, по-малко отдалечена от гражданите й политика, която е смес от общи и национални интереси".
Това е и причината Европа да следи с повишен интерес случващото се в Италия, защото решенията там няма начин да не се отразят на другите страни, които са интегрирани в Европейския съюз. Глобализираният свят също има своята роля и значение не само за Италия, но Монти не е пропуснал да отбележи във вече публикуваната си програма, че "страната трябва да засили позициите си в ЕС и връзките си със страните-членки, които наблягат на трансатлантическите връзки".
    Експертите оцениха като успешно едногодишното премиерстване на Марио Монти и недвусмислено посочиха, че предприетите реформи ще постигнат поставените цели в бъдеще. Предприетите действия в областта на икономиката сега са намерили своите политически послания в изборната  Монти-програма, а именно: ликвидиране на практиката с разхищаване на структурните фондове на ЕС с цел растеж в регионите, инвестиции в образованието, в цифровата икономика, в създаването на повече работни места, и то в унисон с политика на финансови ограничения.
Определено се търси по-малко индивидуализъм и повече "колегиалност" като се предлага да се направят крачки в посока спиране на "културата на оправданията" и "замитането под килима" на проблеми, които по принцип трябва честно да се обсъждат в обществото, да му се посочва истината и да се търсят взаимноприемливи решения. Тези решения са трудни, но италианците трябва да преодолеят страха си от тях и именно това може да се нарече "да се промени чипа им".
Следва и традиционната битка с корупцията и намаляване размерите на сивата икономика, избягването на данъците и всички тези проблеми, с които и ние се сблъскваме по време на нашата демокрация и все не успяваме да преодолеем. Но стартовите позиции на Италия и ясните концепции на професионалист като Марио Монти, бивш ректор на елитния университет Бокони и висш чиновник от Евросъюза, дават увереност, че Италия има шанс да излезе от "задънената улица" на финансово-икономическата си криза.
Друг е въпросът, че победата на Марио Монти, който се включва в надпреварата от името на група центристки партии, прореформаторски настроени, съвсем не е сигурна на този етап. Някои социолози сочат за основен играч в тези избори Пиер Луиджи Берсани, бивш комунист и лидер на Демократическата партия, други остават верни на "магията Берлускони", сериозно подкрепена финансово от познати среди. Никой обаче не отрича шансовете на Монти и дори се подчертава, че той е единствената възможност да бъде отстранен Берлускони сега и завинаги от политиката на Италия. Монти може и да съумее да отнеме гласове и от Берсани, и от Берлускони и да формира коалиция с лявоцентристите.
Дали ще победи или само ще отнеме гласове, е работа на италианците, но програмата и призивите му към обществеността са именно в посока реформи, които започна през едногодишното си управление и даде възможност на ЕС да твърди, че само той е способен да бъде "архитект на проевропейската политика и икономика в Италия".
В същото време Берлускони остава верен на навиците и способността си да използва без умора собствените си медии и да залива италианското общество с обещания, да чертае светли перспективи и просперитет, ако отново оглави властта в Рим. Оттеглянето на папа Бенедик ХVI от задълженията на върховен водач на католиците по света обаче няма как да не се отрази на предизборната кампания в Италия. Анализатори твърдят, че тази постъпка на папата при всички случаи ще измести вниманието на гражданите от телевизионните изяви на кандидатите, а това за Берлускони е повече от неприятно. Резултатите ще покажат дали има основание за такива твърдения.
На Италия й предстоят не само парламентарни избори, но и наистина бавен растеж под сянката на огромен дълг, над 120% от БВП и сериозна франгментация на финансовия пазар. Програмата на Монти не е ново явление, защото мерките, които предлага са познати поне от година, но в сравнение със статуквото от последните години е шанс за промяна в положителна посока. Дали ще го разберат италианците, ще се узнае на 24-25 февруари. А на ЕС ще се наложи да разчита не само на опита на Монти, но и на диалога между всички членки, и то под егидата на канцлера Меркел, доказан водещ лидер на реформираща се кризисна Европа.