Надеждата на Абас

Свята нощ над Палестина" е стара руска православна песен, която бе изпълнена на последния Виенски коледен концерт през 2012 г. и съвсем в унисон с настоението на многобройните, повече отвсякога, гости на тържествата в Ерусалим по случай Коледните тържества. Палестинците от своя страна дълго тържествуваха, след като получиха статут на държава нечлен на ООН и за тях гласуваха 138 държави срещу 9 гласа, сред които Израел и САЩ. Дори яростният съперник "Хамас" приветства постигнатото от президента Абас в неговата политика за потвърждаване на границите на бъдеща независима държава Палестина, обхващаща Западния бряг, ивицата Газа и Източен Ерусалим. "Фатах" и "Хамас" започнаха преговори на 9 февруари в Египет за изясняване на позициите, за всеобщи избори и евентуална бъдеща обща власт, правителство.

Трябва да се подчертае, че първият, който прегърна президента Абас в Ню Йорк след това знаменателно гласуване, беше проф. Давутоглу, външен министър на Турция. Тази дипломатическа победа над Израел бе важна за автономията Палестина и особено радостен е фактът, че бе постигната с голямо мнозинство в ООН. Редица анализатори смятат, че това е начин да се потвърдят границите на земите, завзети от еврейската държава през 1967 година. Като играч с опит обаче президентът Абас ограничи на тази етап своето нареждане да се променят надписите на официалните документи с "държава Палестина" само до шофьорски книжки и някои други документи. Палестинските власти не бързат да променят паспорти и лични карти, за да не се напряга особено ситуацията с Израел, който продължава да отговаря за териториите, които вече все повече държави смятат, че в бъдеще трябва да бъдат в границите на държавата Палестина. Друг е въпросът дали и кога. Абас явно е преценил, че не трябва да затруднява живота на палестинците, които всеки ден преминават през израелски пропускателни пунктове. Той бърза бавно, но следва поставената цел, като маневрира и се стреми да избягва пряко съприкосновение с Израел. Израел е достатъчно мощен във всяко отношение и независимо от ситуацията в момента, при която Нетаняху, спечелил на ръба последните парламентарни избори, има 20-ина дни на разположение да състави ново правителство. Той също има не само съюзници, но и своя, далновидно отстоявана, позиция по отношение на Палестинската власт, както се казва правителството на автономията.
Разбира се, че в Тел Авив има различни мнения за начините, по които трябва да се водят преговорите с палестинците, границите на условията, които трябва и може да отстоява Израел, с кого точно и кога да преговаря и изобщо дали да преговаря и т.н. Никой обаче не се съмнява, че винаги ще настоява не само за защита на интересите си и последователно следваната десетилетия външна политика, но и ще притиска, както казва Нетаняху, да не се изтегля до границите от 1967 г., нито да даде част от Източен Ерусалим. Все пак в палестинските територии има между 300-500 хил. еврейски заселници, а официално Израел настоява Палестинската власт да е без армия, да се контролира от израелските сили за сигурност, което всъщност означава държава без суверенитет. Независимо че премиерът Нетаняху загуби места в Кнесета (парламента) и ще се наложи по необходимост да управлява в по-широка коалиция, няма как да не се отбележи, че голямата част от управляващите в Израел споделят тезата за запазване и дори разширяване на селищата на окупираните палестински територии, приемат положително анексирането на Западния бряг, като Нафтали Бенет, лидер на "Еврейски дом". В същото време се чуват и умерени гласове като тези на Яир Лапид, телевизионен водещ, изненадата на тези избори, които не отхвърлят априори диалога с Палестинската автономия. В Израел няма как да не си дават сметка за променената ситуация в региона, където диктаторските режими бяха пометени, но властта в съответните държави бе отслабена, засили се ролята на мюсюлманските организации и на патриотично-религиозния фанатизъм, меко казано, а отношението към Израел в повечето случаи остава враждебно.
Няма как да се пропусне и новата роля на Турция в Средния и Близия изток, в миналото "неин заден двор". Тези дни дори премиерът Ердоган обвини Израел в провеждането на "държавен тероризъм" и осъди въздушните удари на Тел Авив срещу Сирия, където Анкара играе важна роля за сваляне режима на Асад. Известни са сложните отношения на Турция и Израел през последните години и то след дълъг период на добри междудържавни отношения и повече от добри търговско-икономически връзки, в това число и в областта за отбраната. Думи като "тези, които третират Израел като разглезено дете, трябва да очакват всичко от него, по всяко време. Точно сега не се знае какво може да направи и къде ще го направи", звучат не само като предупреждение, но са и сигнал за предполагаеми събития. Но сега Израел по-скоро остава в плен на мисълта, че "колкото повече казва Иран, толкова по-малко другите ще казват Палестина". И тъй като независима Палестина не е в интерес на Тел Авив, риториката в посока Иран става все по-мощна. Не че ядрената програма на Иран не е стара грижа на Израел и застрашава неговата сигурност, но обръщането главно в тази посока явно омаловажава процеса за подновяване на преговорите Израел-Палестина. Както казва външният министър на Великобритания Хейг, "застрояването на еврейските селища на Западния бряг не само намаляват международната подкрепа за Израел, но и влече потенциални катастрофални последици за урегулиране на конфликта", т.е. "две държави за два народа" става все по-мъгляво като цел. Хейг допълва, че "ако не стане през 2013 г., значи е невъзможно".
Въпросът е дали е мираж Палестинската държава на този етап?
 Президентът Абас явно действа предпазливо и дори практическите стъпки за членство на Палестина в агенциите на ООН се бавят. Той има да решава и вътрешния конфликт между "Фатах" и "Хамас", обединението на палестински движения и фракции, за да постигне и палестинска държава в крайна сметка. Залага на политиката на международната дипломация и създава лобита дори и сред бивши израелски поддръжници. А конфликтът Израел/Палестина е от няколко десетилетия, началото му дори не се помни от експертите, но ситуацията в региона е повече от сложна и това допълнително създава напрежение. Сирия, Ливан и др. имат своите палестински бежански лагери и там обстановката не е безпроблемна. Напротив! Съобщава се, че 250 хиляди палестинци от лагерите в Сирия търсят път за спасение и се стремят да не вземат страна в конфликта. Не че няма опити в тази посока. Но и Тел Авив, и Палестинската власт от десетилетия говорят за преговори, а опитът от тях е горчив и са без успех, докато престрелките продължават, убийствата не спират, а говорителят на израелското правителство казва, че "вместо да търсят ефектни ходове, палестинците трябва да преговарят с Израел за решаване на конфликта, което ще доведе до положение две държави за два народа".
Преговорите са замразени вече 4 години и няма компромис по поставените от двете страни условия, обвиненията продължават, но ходът с гласуването в ООН за държава нечлен на ООН дава шанс на Абас да има по-добри позиции при бъдещи преговори. Ако това е била целта, тя е постигната, независимо от съпротивата на Израел и САЩ.
Някои действия на израелското правителство, като спирането през декември на месечните вноски от данъчни постъпления в размер на около 100 милиона долара и се събират от името на палестинската власт, но всъщност от Израел, създават финансови проблеми за палестинците. Те се приемат за отговор на гласуването в ООН, инициирано от президента Абас, но подкрепено от съюзници като Турция. В момента обаче Израел деблокира тези средства поради трудната финансова ситуация за палестинската власт и това наистина облекчава социалното положение на населението там.
В същото време световните агенции информираха, че Тел Авив продължава заселването в Западния бряг и това е твърда позиция на премиера Нетаняху, която някои приемат като цел да се раздели Западният бряг на две. Това от своя страна със сигурност допълнително ще блокира възобновяването на преговорите и може би е някакъв ход за промяна правилата на играта. Анализатори дори предричат допълнителна международна изолация на Израел с подобна политика по отношение на заселването на Западния бряг и нежеланието да се изтеглят новите заселници. Представители на Израел за първи път бойкотираха специално проведено заседание на Съвета на ООН по правата на човека в Женева, където се е разглеждала заселническата политика на Израел на Западния бряг. Това поведение не е неочаквано поради последователната политика на Тел Авив по този въпрос.
В същото време не трябва да се пренебрегват случаите, когато екстремистки палестински групировки могат да предизвикат нови опасни ситуации като тази с ракетния им обстрел на израелска територия наскоро. В отговор израелската армия едва не навлезе в Газа с цялата си мощ и самочувствие. Това е Близкият изток, където оръжията са повече от хората, интересите са разнопосочни, а играчите все повече. След изборите в САЩ, след промените на личностите, които вече оглавяват ключовите позиции по въпросите на външната политика и сигурност там, след изборите в Израел ще се настрои ли светът към нови очаквания - преговори, компромиси и всичко това в името на мирно решаване на конфликтни ситуации?
Няма как при тези обстоятелства пословичният конфликт между Израел и Палестина да получи изход скоро. Симпатиите на световното обществено мнение обаче са в посока обратна на военните действия. Въпросът е ще съумеят ли политиците от голямата геополитика в усилията си за мирен изход от близкоизточната криза. Събитията в Сирия, опитът от Ирак не дават много надежди, но "надеждата умира последна", нали?
Президентът Абас говори, че тази година има надежда Палестинската автономия да получи своята независимост при наличие на добра воля и се уповава на благоприятната международна обстановка при разбърканите карти в неговия регион. След постигнатото в ООН той вярва на дипломатическите си умения. Но светът е наясно от историята, че трудно се постига резултат без чуждестранен натиск. Особено в райони като Близкия изток и без готовност за компромиси.
Ето още едни шанс Европейският съюз да заеме по-решаваща роля в постигането на мир не само в този регион. Независимо от съществуващите разлики в някои позиции на страните членки по тези въпроси. А каква беше всъщност единната европейска позиция за Палестинската автономия? Подкрепата за Израел е недвусмислена и в повечето случаи ясна.

Продължават строителните дейности на мястото, което трябва да стане първият палестински град Раваби на Западния бряг, на 22 км северно от Рамала. Проектът е в процес на изграждане и се очаква в него да живеят 40 000 души. Близо 20 израелски доставчици ще помагат при строителството на града, но само след обещание, че бъдещите жители няма да използват продукти или услуги от израелските селища


Израелски войници арестуват палестински активист след бунт на палестинците срещу експанзията на израелски заселници на палестински земи


Израелската армия на поредна акция

Екстремистки палестински групировки могат да предизвикат нови опасни ситуации


Тел Авив продължава заселването в Западния бряг и това е твърда позиция на премиера Нетаняху, която някои приемат като цел да се раздели Западният бряг на две
БГНЕС