Ах, Виена...

По традиция перла в програмата на БНТ на 1 януари е новогодишният концерт на Виенската филхармония, гледан всяка година от над 1 милиард зрители по цял свят. Малко са предаванията на такова равнище, които ни правят не само съпричастни към световни културни събития, но са и глътката свеж въздух сред вълните на заливащата ни бездуховност и "нови приоритети в културата". Наистина е повече от удоволствие мислещите хора и у нас да се потопят не само в музиката на фамилия Щраус, но и да го съчетаят с аристократичното великолепие на златната Музикферайн зала, да радват очите с живите цветя, украсили залата и подарени от цветарите на австрийската столица. Забележете, не фирма еди-коя си и без да се подчертава рекламната цел, а просто подарък от австрийските цветари, подпомогнати от цветарите на Сан Ремо, Италия. Обединена Европа, без излишни слова за ролята на единението на континента. В името просто на непреходното изкуство. Не е само музиката, не е само високопрофесионалното ниво на диригент и изпълнители, а и онези закачливи, подходящи за ведро настроение в първия ден на новата година и остроумни, по предназначението си, плюшени играчки, които диригентът Франц Велзер Мьост раздаде на оркестрантите, а сам бе окичен с готварската шапка  на главен готвач. Не са само закачките, а и онзи рекламен филм, който 1 милиард зрители видяха по време на почивката. Докато облечените вечерно щастливци, присъствали в залата, пият задължителното шампанско, ние гледаме филм за туристическите красоти на Австрия, прекосяваме Алпите, езерата, сякаш нарисуваните села, "пием" вино с някаква измислена, но много симпатична двойка младоженци, чиято роля е просто да ни въведат в онази атмосфера на Австрия, която й осигурява постоянен милионен поток от туристи и стопира безработицата й дори в годините на криза на 4%, остави я в периферията на кризисния ураган и даде правото на столицата й да се нареди на първо място сред предпочитаните за живеене градове. Няма начин да не се приповдига националният дух, без да се споменава и дума за патриотизъм. Защо го правят и то в такъв момент ли? Ами реклама, която не само не дразни, а гали очите, не само не е взета от чужди планини зад океана, както бе направено при новогодишната реч на нашия президент, но просто е в духа на грижата да се поддържа високо ниво и то красиво, завладяващо, та да ти се прииска непременно да отидеш там. Това са приходи, а и подхранване, поддържане на онези традиции, които са си само австрйски. Професионализъм и послания.
Няма начин в тази връзка да не се спомене и традиционният Коледен концерт във Виена. Във Wiener Konzerthaus радио-симфоничният оркестър на Виена под диригенството на Саша Готзел изпълнява коледни песни от всички възможни музикални епохи, но солистите пеят на родния си език и са от Франция - Софи Кох, Русия - Юлия Новикова, от Полша - Пьотър Бекзала, и от Дания - Бо Сковкус. Да чуеш руската "Свята нощ над Палестина" на руски или полската "Бог е дошъл" на полски, не е често срещано явление, но посланието е ясно. Това е Европа, това е Коледа и "тихата свята нощ" може само да ни обедини, дори и да пеем на различни езици. Няма нужда от думи. Изкуството и то на такова ниво стига.
Видяхме и нашия новогодишен концерт в НДК в първия ден на новата 2013 година. Отново благодарение на БНТ. Направен явно с много усилия, скромно, но от сърце, както се казва. Важното е, че се възражда традицията отпреди години. Може пък и хората да се облекат някой ден вечерно и да не държат палтата си на колене в залата. Идеята да се излъчват картини от съответната природа по време на самия концерт е австрийска, още повече че тази година концертът беше посветен на музиката от страните по Дунава. Някак се загубиха кадрите от нашия бряг, от нашите природни красоти, но може би и красотите ни вече ги няма? Кадрите са стари и от градове, които и без нашата реклама са посещавани от много туристи. Музиката е онова, което създаде настроението в НДК, а страните по Дунава наистина са творци в тази насока. Убедихме се благодарение и на Емил Табаков.
Но БНТ имаше и друго попадение в този ден. Да ни припомни фейлетоните на Алеко Константинов от "Разни хора, разни идеали" по случай неговата 150-годишнина е наистина забележителна. Този за "Солунската митница" просто ни показа, че май не сме мръднали от нашите си нрави и манталитет. Или поне някои от нас. Актуално, тъжно, но истинско. Самият факт, че има хора, които са се сетили за фейлетоните и са се спрели точно на излъчените, че известните ни артисти ги представиха толкова вдъхновено, е нашият лъч на надежда, че не всичко е сринато и може би тази година великото ни търпение и примирение пред "новите културни приоритети" и ценности ще започне да оттича.
Остава да си пожелаем "За много години" и да открояваме по-често стойностното, защото то ще ни е опората.